Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 4705 резултата
Есе на тема: „Силата да извървиш пътя до себе си“ върху разказа „Индже“ на Йордан Йовков
Да стигнеш до себе си не е път по права линия. Не е и алея с табели, които казват „тук завой наляво“, „следвай мечтите си“, „остани верен на принципите“. По-често е като ходене в мъгла: виждаш ?...
Есе на тема: „Грях, възмездие и изкупление“ върху разказа „Индже“ на Йордан Йовков
Грехът рядко влиза с гръм. По-често идва тихо, като сянка, която първо не забелязваме. После изведнъж виждаме, че е обрасла в нас като трън и вече ни боде дори когато дишаме. Така го усещам в разк...
Пътят от злото към доброто в „Индже“ на Йовков (Анализ)
Творческа история Разказът „Индже“ за пръв път излиза в списание „Демократически преглед“ през 1926 г., а през 1927 г. влиза в цикъла „Старопланински легенди“. За живота на Индже (Стойчо) има мн...
ТЕСТ. Атанас Далчев – „Повест“. Литература – 10 клас (Вариант 4)
1. Какво задава началната картина „Прозорците затворени и черни“? А) Удобен уют и сигурност на домашното пространство. Б) Тайна среща с неочаквана щастлива развръзка. В) Изолация и мрак като о?...
Есе на тема: „Отчуждението на човека от другите и от себе си“ върху стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев
Отчуждението започва тихо. Първо се затваря прозорецът, после вратата, после човекът започва да се затваря отвътре. В един момент вече не знаеш кой е заминал и кой е останал: ти ли си напуснал с...
Светът на предметите – Далчевата концепция за човешката самота. (Анализ на „Повест“ от Атанас Далчев)
„Повест“ на Атанас Далчев е кратко стихотворение, но в него има цял един свят – свят от предмети, които „говорят“ за човека и за неговата самота. Далчев пише между двете световни войни. Това ...
„Повест“ от Атанас Далчев – Самотата зад затворената врата (Анализ)
„Повест“ на Атанас Далчев е лирическо стихотворение, което на пръв поглед изглежда тихо и спокойно, а всъщност говори за много тежко усещане – човек живее, но се чувства сам, откъснат от друг...
Есе по граждански проблем: „Братя мои, бедни мои братя…“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Братя мои, бедни мои братя… Колко пъти съм си повтарял този стих на Христо Смирненски, когато през зимата излизам късно и градът е мокър, мътен и някак безчувствен. Ние днес имаме интернет, ото...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски – № 2
Когато отворя „Зимни вечери“, първото усещане е студ. Не само от снега, който „хрупка с вопъл зъл и глух“, а от студа на човешкото безразличие. Градът не е дом, а „черна гробница“, в чиято мъг?...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Съдбата на бедните в света на „цивилизацията“ звучи като парадокс. Нали уж цивилизацията е символ на напредък, технологии, знание и удобства? Ала когато тръгнеш из зимния град с очите на Смир...
„Зимни вечери“ – трагичната съдба на човека в Града (Анализ)
Творбата „Зимни вечери“ на Христо Смирненски разказва за човека в големия град по начин, който ни кара да видим не витрините и светлините, а невидимите улици, в които живеят най-бедните. Тук г...
Есе на тема: „Проблемът за социалната съпричастност“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Когато четем „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, имаме чувството, че вървим през един град, който не е само географско място, а цяло човешко състояние. Мракът, мъглата, скрежът, пустите улици...