Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 3932 резултата
Димитър Димов – „Тютюн“. Трагизмът на героите в романа.
Димитър Димов е най-значителният модерен български романист, чиито герои са жертви на самите себе си, на собствените си силни амбиции и страсти. И в трите му романа: „Поручик Бенц“ (1938 г.), „Ос?...
Димитър Талев – „Железният светилник“. Без духовен светилник няма достоен човешки живот.
Веднага след 9 септември 1944 г. започват големите исторически страдания на така наречената тогава „буржоазна интелигенция“. Това е част от елита на писателите, хората на изкуството, учените, ?...
Паисий Хилендарски – „История славянобългарска“. Подбор и особености при изложението на историческите събития.
„История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е явление на полето на обществената мисъл на Балканите през XVIII век, което се оказва преломно и основополагащо за хода на започналото вече д...
Силата на божественото познание според Пространното житие на Константин-Кирил Философ.
Константин-Кирил Философ е изключителна личност. Надарен със забележителни качества, той е учен, богослов, философ и славянски първоучител. Неговото Пространно житие може да бъде определено ...
Йордан Йовков – „Серафим“. Серафим или чудото в делника.
Проявленията на доброта и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тихата радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа...
Софокъл – „Едип цар“, „Антигона“ и Еврипид – „Електра“. Образите на Едип, Антигона и Електра – съпоставителна характеристика.
Достигналите до наши дни оскъдни на брой, но безкрайно ценни с мъдростта и многозначността на посланията си старогръцки трагедии въвеждат в духовното пространство на човечеството поредица ?...
Иван Вазов – „Под игото“. Духовният портрет на българина в романа.
Романът „Под игото“ е замислен като битово-исторически роман, като носталгично завръщане към още неугасналата жарава на спомените от близкото за Вазов и за съвременниците му минало. С много...
Софокъл – „Антигона“. „Не за вражда — за обич съм създадена“. (размисли за образа на Антигона).
В цялостното развитие на старогръцката трагедия Софокъл се изявява като „майстор на характери“. Централен образ в строгото единство на действието на неговите трагедии е непреклонната чове...
Софокъл – „Антигона“. Трагичният сблъсък на несъвместими ценности и принципи в творбата.
Трагедията на Софокъл — „Антигона“, вероятно е създадена през 40-те години на V в. пр. Хр. и донася голяма слава и признание за своя творец, но също така има силно въздействие върху публиката в т...
Гео Милев – „Септември“. Проблемът за вярата в поемата.
В своето историческо развитие българската литература бележи много върхове — от Ботев, който разкрива вълненията на човека, посветил живота си на един народ и на една величава идея, през Вазо?...
Иван Вазов – „Епопея на забравените“. Духовната мощ и жертвоготовност на героите.
Наричат го патриарх на българската литература, защото той твори във всички жанрове, разработва всички основни теми, създава основните митологеми в българското културно съзнание. Той единств...
Есхил – „Прикованият Прометей“. Прометей като образ символ на справедливостта и хуманизма.
„Прикованият Прометей“ е едно от най-прочутите произведения на древногръцкия драматург Есхил, наричан с основание „баща на трагедията“. По всяка вероятност тази драматургична творба е ча?...