Търсене на материали

Родих се последен и дълго останах затворен в най-голямото яйце. Отвън чувах как майка ми въздиша, че чак ѝ дотегнало да чака. Когато най-сетне черупката се пропука, изписках тихо и излязох на св...

Аз бях млада патица и си бях направила гнездо на тихо място край стария чифликчийски дом. Лятото беше хубаво, но на мен ми беше трудно, защото мътих яйцата много дълго и все чаках да се излюпят. ...

Когато старият воденичар умря, аз останах при най-малкия му син – бедно момче, на което се паднах като единствено наследство. Видях как братята му взеха воденицата и магарето, а той остана с пр...

В двореца ми често идваха пратеници с дарове, но един ден се появи най-странният от всички – котарак, обут в лачени чизми. Пристъпи уверено, поклони се почтително и ми съобщи, че ме поздравява н...

Живеех спокойно край баща си в нашия сарай до Егейското море. Хората идваха от близо и далеч, защото в мен имаше чудни дарове. Когато се засмеех, от устните ми падаха зрели плодове и който вкусе...

Когато градът беше превзет и улиците му замлъкнаха от страх, при мен дойдоха бързоходци. Казаха ми, че в сарая лежи болна девойка, заради която главатарят бил тръгнал на поход, и че сега той тър...

Когато за първи път чух за онзи град край Егейско море, в мен се надигна завист. Разказваха, че там живее девойка, каквато няма по света. Казваха, че косите ѝ били като златна свила и колкото и да...

Аз живеех с баща си, цар Баба, и с майка си, царица Дай, на върха на най-високата планина, в голям стъклено-кристален замък, откъдето се виждаше всяко земно кътче. Имах три сестри, красиви като зв?...

Аз съм Павлина. Оня ден ми дойде тежко на душата и събрах смелост да отида при кръстник Еньо в кафенето. Нямах друг изход, защото вкъщи всичко се беше струпало наведнъж. Отидох при него и започн...

Аз съм Серафим. Оня ден, посред лято и голяма жега, тръгнах към кафенето на бай Еньо. Бях навлякъл дълго зимно палто, както винаги си ходех, и носех на рамо малко чувалче. Палтото ми беше старо и ?...

Аз съм Еньо и държах кафенето на мегдана. Един летен ден, в голямата жега, седнах отпред на сянка и видях как към кафенето ми идва един чудноват човек – нито селянин, нито гражданин, дрипав и ок?...

Отидох на годишния изпит в девическото училище малко по-късно, заедно с чорбаджи Мичо. Не обичам да се бутам из тълпата и да правя излишни любезности. Седнах отпред, както си му е редът за по-пр?...