Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 514 резултата
Йордан Йовков – „Серафим“. Добротворството – намереният път към истинската човечност.
Темата за човешката доброта и новите естетически превъплъщения на този вечен християнски символ е характерна за повечето от творбите на Йордан Йовков. Тя е основна и за разказа му „Серафим“...
Алеко Константинов – „До Чикаго и назад“. Природата в пътеписа.
Алеко Константинов е страстен поклонник на природата. Свидетелство за това са пътеписите му „Какво? Швейцария ли?!“, „В Българска Швейцария“, „През марта в Чепино“ и др., в които той изразяв...
Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. Битката на духовната срещу физическата сила.
Като финална ода и художествена кулминация на цикъла „Епопея на забравените“ от Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“ е най-силната поетична възхвала на безпримерния подвиг на Българското оп...
Иван Вазов – „При Рилския манастир“. Природата и поетът.
Но кой казва, че България не е хубава, божествено хубава и величествена? Елате, елате и погледнете! Иван ВАЗОВ Природата облагородява човека, извисява го, обогатява го духовно. Тя е една от най-?...
Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. История и легенда в одата.
Одата „Опълченците на Шипка“, включена в цикъла „Епопея на забравените“, Иван Вазов пише през 1883 г. След Освобождението възрожденските идеали и ценности са забравени, а дългът към отечеств?...
Христо Ботев – „Хаджи Димитър“. Смърт и безсмъртие в баладата.
В безсмъртната балада „Хаджи Димитър“ Христо Ботев постига истинските измерения на героичния подвиг. В поетиката на тази уникална като изказ и дълбочина на мисълта творба е заложена идеята...
Христо Ботев – „Хайдути“. Анализ
За да почувстваме истински силата на поетическото творчество на Христо Ботев, е необходимо да разберем не толкова неговите политически и социални убеждения, колкото основната същност на бог...
Димитър Талев – „Железният светилник“. Без духовен светилник няма достоен човешки живот.
Веднага след 9 септември 1944 г. започват големите исторически страдания на така наречената тогава „буржоазна интелигенция“. Това е част от елита на писателите, хората на изкуството, учените, ?...
Паисий Хилендарски – „История славянобългарска“. Подбор и особености при изложението на историческите събития.
„История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е явление на полето на обществената мисъл на Балканите през XVIII век, което се оказва преломно и основополагащо за хода на започналото вече д...
Софокъл – „Едип цар“, „Антигона“ и Еврипид – „Електра“. Образите на Едип, Антигона и Електра – съпоставителна характеристика.
Достигналите до наши дни оскъдни на брой, но безкрайно ценни с мъдростта и многозначността на посланията си старогръцки трагедии въвеждат в духовното пространство на човечеството поредица ?...
Иван Вазов – „Под игото“. Духовният портрет на българина в романа.
Романът „Под игото“ е замислен като битово-исторически роман, като носталгично завръщане към още неугасналата жарава на спомените от близкото за Вазов и за съвременниците му минало. С много...
Иван Вазов – „Епопея на забравените“. Духовната мощ и жертвоготовност на героите.
Наричат го патриарх на българската литература, защото той твори във всички жанрове, разработва всички основни теми, създава основните митологеми в българското културно съзнание. Той единств...