Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 2346 резултата
Паметта като дом и паметта като спектакъл. Диалогичен прочит на „Към родината“ (Атанас Далчев) и „Репетиция за парад“ (Стефан Цанев)
1. Въведение: какво означава „диалогичен прочит“ Ще прочетем две творби, които говорят за миналото и паметта, но по много различен начин. В „Към родината“ лирическият говорител (поетът като ?...
Черешовото топче между епоса и иронията. Диалогичен прочит на „Каблешков“ (Иван Вазов) и „Черешата на един народ“ (Георги Господинов)
1. Въведение: защо тези две творби „разговарят“ една с друга „Каблешков“ и „Черешата на един народ“ изглеждат като творби от два различни свята. При Иван Вазов имаме висок, тържествен тон: н...
„Вчера“ – между клетвата и свободата. Диалогичен прочит на романа „Вчера“ (Владо Даверов) и филма „Вчера“ (реж. Иван Андонов)
1. Защо роман и филм могат да „говорят“ помежду си Когато една история съществува и като книга, и като филм, се случва нещо интересно: все едно слушаме една и съща песен, но в две изпълнения. Дум...
Новата романтика на труда – диалогичен прочит на „Романтика“ (Никола Вапцаров) и „Изпит“ (Николай Хайтов)
1. Въведение: защо „Романтика“ и „Изпит“ могат да се четат „в диалог“ На пръв поглед тези две произведения са много различни: едното е стихотворение за самолети, мотори и бъдеще, а другото е ...
От смях към покаяние – Диалогичен прочит на „Веселият монах“ (Елин Пелин, „Под манастирската лоза“) и „Антихрист“ (Емилиян Станев)
1. Въведение: защо тези две творби могат да се четат „в диалог“ „Веселият монах“ и „Антихрист“ говорят за вярата, но я показват по много различен начин. Все едно гледаме една и съща планина о...
Даровете на любовта – диалогичен прочит на „Даровете на влъхвите“ (О. Хенри) и „О, Хенри“ (Георги Господинов)
Когато четем две творби „в диалог“, ние ги поставяме една срещу друга като два гласа в разговор. Не питаме само „какво се случва“, а и: какво е важно за всеки автор, какви въпроси задава, какви...
„Шинелът“ на Гогол – повест за „малкия човек“, невидимото насилие на институциите и тъмната справедливост на паметта
1. Авторов контекст. Творчески облик (Гогол и „петербургският свят“) „Шинел“ е от онези творби, които изглеждат „малки“ като сюжет, а се оказват огромни като смисъл. Гогол я пише в периода, в ...
Една червена и една синя: обувките като знак за приятелство, бедност и спасение в разказа „Обувки“ (Здравка Евтимова)
1. Човекът и творецът Здравка Евтимова е автор, който най-често разказва за „малките“ хора в „големия“ свят: хора, които живеят на ръба на недостига, но пазят вътрешна твърдост, чувство за чес...
Две истории за една загуба: как „Човека, който се смее“ превръща детството в памет“
1. Човекът и творецът (Дж. Д. Селинджър като биография и естетика) Дж. Д. Селинджър е писател, който рядко „обяснява“ себе си публично, но много силно се разпознава по няколко постоянни посоки: и...
Жажда пред бездната: „Нирвана“ като философска поема за страданието и страха от спасението
1. Човекът и творецът (Пейо Яворов – личност, епоха, вътрешна драма) Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов) е от онези поети, при които биография и поетика се пресичат не като „клюка“, а като съдба. Р?...
Когато Бог мълчи: изповедта на самотата в „Гетсиманската градина“ (Р. М. Рилке)
1. Човекът и творецът (Р. М. Рилке като житейски и духовен тип) Райнер Мария Рилке (1875–1926) е поет на европейския модернизъм, чието творчество постоянно се движи между две крайности: жаждата за аб...
Природата в „Тихият пролетен дъжд“ (Николай Лилиев) и „Дъжд“ (Никола Фурнаджиев)
Природата като език на душата и като език на света Двете стихотворения започват от едно и също природно явление – дъжда, но стигат до две различни философии за природата и за човека в нея. При ...