Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 89 резултата
Анализ на „Железният светилник" (Димитър Талев) – III част „Народ се пробужда", II и III глава
Анализът на III част „Народ се пробужда" (II и III глава) от „Железният светилник" на Димитър Талев разглежда пробуждането на българското национално самосъзнание в Преспа. Лазар Глаушев организи...
План за урок: „Железният светилник" от Димитър Талев – II част „В тъмни времена" (IV, VIII, X и XI глава)
Планът за урок обхваща II част „В тъмни времена" (IV, VIII, X и XI глава) от романа „Железният светилник" на Димитър Талев. Чрез беседа, работа с текст и дискусия учениците проследяват пътя на Лазар Г?...
От тъмнината към светлината: Пробуждането на Лазар Глаушев – Анализ на „Железният светилник" от Димитър Талев, II част „В тъмни времена" (IV, VIII, X и XI глава)
Втората част на „Железният светилник" от Димитър Талев – „В тъмни времена" – разказва за духовното пробуждане на Лазар Глаушев и на българския народ в Преспа. В IV, VIII, X и XI глава проследяваме ...
ТЕСТ. Димитър Талев - „Железният светилник“ ( I част – III, VIII и X глава). Литература – 11 клас (Вариант 1)
Тестът по „Железният светилник" от Димитър Талев обхваща I част – глави III, VIII и X. Съдържа 20 въпроса със затворен отговор и 3 въпроса с кратък отворен отговор. Въпросите са насочени към анализа ...
План за урок: „Железният светилник" от Димитър Талев – I част, глави III, VIII и X
Планът за урок разглежда I част – глави III, VIII и X от „Железният светилник" на Димитър Талев. Урокът е за 40 минути и включва въведение в епохата и автора, анализ на образа на Преспа, на Султана и н...
„Железният светилник" от Димитър Талев. Анализ на I част – глави III, VIII и X. Преспа, Султана и пробуждането на българския дух.
Анализът на „Железният светилник" от Димитър Талев разглежда I част – глави III, VIII и X. В III глава е описан градът Преспа – затворен, тесен, пазещ се зад стени и решетки. В VIII глава се запознаваме ...
Родното оглежда чуждото. Диалогичен прочит на „До Чикаго и назад“ (Алеко Константинов) и „До Чикаго и назад – сто години по-късно“ (Георги Данаилов)
1. Въведение: защо тези две книги „разговарят“ една с друга Представи си, че двама българи тръгват към Америка, но между тях има почти цял век разлика. Първият е Алеко Константинов – човек от м...
„Родното и чуждото“ – между подражанието, самозащитата и културния избор („Криворазбраната цивилизация“ и „Бай Ганьо“)
Темата „родното и чуждото“ в българската литература рядко е просто въпрос на вкус или на мода. Тя е „болен нерв“ на модерността: какво става с общността, когато се отваря към света, когато ви...
План за урок: „Главатарят, който искал да плени месечината“
1. Организация на урока. Цели на часа: да разкажат начало–среда–край на историята; да назоват героите и какви са; да открият 3-те конфликта; да кажат поуката; да разберат, че красота/щастие/благ?...
Второстепенни части на изречението. Допълнение
1. Да започнем с пример: „На сутринта чуждото патенце веднага привлече вниманието.“ Кои думи казват за кого/за какво се говори? Кои думи казват какво става? И кои думи добавят още подробности к...
Отговор на литературен въпрос: Защо Моканина извиква: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“?
В разказа „По жицата“ викът на Моканина „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“ е един от най-силните и трогателни моменти. Тези думи са кратки, но в тях се събира цялата болка, която овчарят ...
Отговор на литературен въпрос: Какви са отношенията между своето и чуждото в откъса от „До Чикаго и назад“?
Отношенията между „своето“ и „чуждото“ в откъса от „До Чикаго и назад“ са изградени многопластово, с много ирония и самоирония. Алеко показва едновременно възхищение, любопитство, компле?...