Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 7195 резултата
Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио“. Конфликт на ценности, страсти и амбиции в романа.
Романът „Дядо Горио“ е своеобразна енциклопедия на нравите в парижкото общество. Като част от „Етюди за нравите“, творбата на Балзак анализира и показва явно прикритата зад лицемерието съ?...
Библията като културен феномен.
Библията е велика книга, която съдържа неоспорими истини и мъдрост за хората от хилядолетия. Неслучайно е наречена Книга на книгите. В нея всеки човек, независимо от кое поколение е или в коя ...
Йордан Йовков – „Серафим“. Серафим или чудото в делника.
Проявленията на доброта и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тихата радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа...
Софокъл – „Едип цар“, „Антигона“ и Еврипид – „Електра“. Образите на Едип, Антигона и Електра – съпоставителна характеристика.
Достигналите до наши дни оскъдни на брой, но безкрайно ценни с мъдростта и многозначността на посланията си старогръцки трагедии въвеждат в духовното пространство на човечеството поредица ?...
Иван Вазов – „Под игото“. Духовният портрет на българина в романа.
Романът „Под игото“ е замислен като битово-исторически роман, като носталгично завръщане към още неугасналата жарава на спомените от близкото за Вазов и за съвременниците му минало. С много...
Софокъл – „Антигона“. „Не за вражда — за обич съм създадена“. (размисли за образа на Антигона).
В цялостното развитие на старогръцката трагедия Софокъл се изявява като „майстор на характери“. Централен образ в строгото единство на действието на неговите трагедии е непреклонната чове...
Софокъл – „Антигона“. Трагичният сблъсък на несъвместими ценности и принципи в творбата.
Трагедията на Софокъл — „Антигона“, вероятно е създадена през 40-те години на V в. пр. Хр. и донася голяма слава и признание за своя творец, но също така има силно въздействие върху публиката в т...
Иван Вазов – „При Рилския манастир“. Два модела на възприемане на природата.
Иван Вазов е първият български поет, който въвежда природата като самостоятелен обект на художествено изображение. В предосвобожденската ни поезия тя е само елемент, скица, декор и има стран?...
Даниел Дефо – „Робинзон Крузо“. Преосмислянето на човешката цивилизация чрез връщането към природата.
Връзката на човека с природата е изначална и напълно естествена за неговата същност. Неслучайно във века на Просвещението Жан-Жак Русо създава понятието „естествен човек" — този, който тряб?...
Софокъл – „Едип цар“. Трагичната вина и съдбовната предопределеност.
В своята драматическа творба „Едип цар“ Софокъл поставя като основен акцент проблема за съдбовната предопределеност и личния избор на човека. По оригинален начин, чрез трагиката в живота н?...
Софокъл – „Едип цар“. Проблемът за слепотата и зрението.
Творчеството на Софокъл е определяно като естетически връх в развитието на гръцката класика, защото в най-пълна степен отговаря на принципите, на изискванията на атическата (образцовата) тра...
Гео Милев – „Септември“. Проблемът за вярата в поемата.
В своето историческо развитие българската литература бележи много върхове — от Ботев, който разкрива вълненията на човека, посветил живота си на един народ и на една величава идея, през Вазо?...