Търсене на материали

Той е роден в Лион през 1900 година, издънка на стар, голям обеднял род. От най-ранните си години Тонио (така го наричат приятелите му) е необикновено дете: пише стихове и проза, рисува, занимава се...

"Приказка без край“ е фентъзи роман от Михаел Енде, за първи път публикуван в Германия през 1979. По книгата са направени филмови и други адаптации. Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10...

Преди да се появи Петко войвода в Родопите, там е действувал прославеният Ангел войвода, наричан още "Ангелчето". Тоз страшен хайдутин пада, както вече знаем, от куршума на собствения му другар...

Аз се моля богу с тия думи: Боже на всяка твар и създателю на видимите и невидимите [неща]. Господа — живия дух — изпрати да вдъхне в сърцето ми словото,

Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица — момче и момиче. Момчето се казвало Иванчо, а момиченцето — Марийка. Кротки били деч?...

Когато Найден Геров дойде из Русия в Коприщина, то нашите добри коприщенци разказваха, че той е най-ученият човек на светът, защото се е учил дванадесет години и знае седемдесет и седем езика; ?...

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: Асен, цар български. Мария, Асенюва дъщеря. Петър, Асенюв брат. Баба Кера, Мариина дойка. Иванко, главен началник на войската.

В широката и светла чакалня на прочутия институт за разхубавяване „Козметикум Амулет — салон за дамска хирургия“, седяха пет дами — елегантно облечени, грижливо гримирани, ала все пак толк?...

Иван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действ?...

Кръчма в земята. На една страна оджак; до него полички с разни съдове. В един кът нечисто легло; вехти столове и маси; по стените накачени револвери и картини от българските въстания; надписи: „...

Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Потоци от зари минуваха през търкалястите решетчени прозорци на черквата, пречупваха се през кристалните полилеи, провесени от свод...

Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не — за ядове отровни.