Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1394 резултата
Есе на тема: „Силата да извървиш пътя до себе си“ върху разказа „Индже“ на Йордан Йовков
Да стигнеш до себе си не е път по права линия. Не е и алея с табели, които казват „тук завой наляво“, „следвай мечтите си“, „остани верен на принципите“. По-често е като ходене в мъгла: виждаш ?...
Есе на тема: „Грях, възмездие и изкупление“ върху разказа „Индже“ на Йордан Йовков
Грехът рядко влиза с гръм. По-често идва тихо, като сянка, която първо не забелязваме. После изведнъж виждаме, че е обрасла в нас като трън и вече ни боде дори когато дишаме. Така го усещам в разк...
ТЕСТ. Атанас Далчев – „Повест“. Литература – 10 клас (Вариант 6)
1. Какъв е общият тон на стихотворението? А) Гневен и осъдителен спрямо обществото. Б) Весел и бодър, носещ оптимизъм. В) Тържествен и патриотичен, призоваващ към действие. Г) Спокоен и примирен, ?...
ТЕСТ. Атанас Далчев – „Повест“. Литература – 10 клас (Вариант 4)
1. Какво задава началната картина „Прозорците затворени и черни“? А) Удобен уют и сигурност на домашното пространство. Б) Тайна среща с неочаквана щастлива развръзка. В) Изолация и мрак като о?...
Есе на тема: „Загубата на човешката идентичност“ върху стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев
Загубата на идентичност не идва винаги със скандал. Понякога се настанява тихо, като прах върху рамката на снимка. Първо затваряш прозореца „за малко“, защото духа. После по навик държиш перд...
Есе на тема: „Отчуждението на човека от другите и от себе си“ върху стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев
Отчуждението започва тихо. Първо се затваря прозорецът, после вратата, после човекът започва да се затваря отвътре. В един момент вече не знаеш кой е заминал и кой е останал: ти ли си напуснал с...
Есе по граждански проблем: „Братя мои, бедни мои братя…“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Братя мои, бедни мои братя… Колко пъти съм си повтарял този стих на Христо Смирненски, когато през зимата излизам късно и градът е мокър, мътен и някак безчувствен. Ние днес имаме интернет, ото...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски – № 2
Когато отворя „Зимни вечери“, първото усещане е студ. Не само от снега, който „хрупка с вопъл зъл и глух“, а от студа на човешкото безразличие. Градът не е дом, а „черна гробница“, в чиято мъг?...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Съдбата на бедните в света на „цивилизацията“ звучи като парадокс. Нали уж цивилизацията е символ на напредък, технологии, знание и удобства? Ала когато тръгнеш из зимния град с очите на Смир...
Есе на тема: „Децата на града“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски – № 2
Градът вечер диша като огромно животно, което ту се свива от студ, ту се изпъчва от светлина. Вървя по тротоара, където рекламите мигат като изкуствени звезди, и се улавям, че не гледам витринит...
Есе на тема: „Децата на града“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Градът винаги е изглеждал като огромно тяло, което диша, трепти, боледува и оздравява. В това тяло най-чувствителната част са децата. Те първи усещат студа на равнодушието и първи се стоплят от...
Есе на тема: „Проблемът за социалната съпричастност“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Когато четем „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, имаме чувството, че вървим през един град, който не е само географско място, а цяло човешко състояние. Мракът, мъглата, скрежът, пустите улици...