Търсене на материали

1. Какво е пунктуационната норма? А) определя само запетаята в изречението; Б) определя правилата за всички препинателни знаци; В) важи единствено за устната реч; Г) се отнася само до сложните из...

1. Кое най-точно описва „витрината“ на фабриката в I глава на романа „Тютюн“ като художествен похват? А) Историческа хроника, която сравнява фабрики от три епохи. Б) Точен доклад, който показв?...

1. Какво внушава зимната картина в началото? А) Лято, слънце и безгрижно настроение. Б) Топлина, радост и спокойствие в групата. В) Празник, смях и весели разговори. Г) Студ, умора и напрежение в хо...

Живеем във време, в което скоростта е новата валута. Градовете растат нагоре и навън, а екраните влизат в джобовете ни и в домовете ни. Удобството е огромно, но цената става видима: бетонът изяж...

1. Кое най-точно описва общуването между поколенията в разказа? А) Има съгласие по важни теми, но различен начин на говорене. Б) Има сходни навици у всички, различни са само професиите. В) Има пъл?...

1. Какво постига обръщението във 2. лице в началото („Питаш ме…“)? А) Създава усещане за официален доклад. Б) Приближава читателя като пряк слушател. В) Отдалечава героя чрез безличен тон. Г) Нас?...

„Дърво без корен“ – така звучи и заглавието на разказа на Николай Хайтов, и болката на неговия герой. Това не е само метафора за един човек, който е напуснал селото и се е преместил в града. То?...

Изповедта на Гатю е не просто разказ за един възрастен човек, преместен от село в града. Това е човешка болка, която всеки може да познае в себе си. В нея е скрита проста истина: човекът не е само...

1. Какъв тип разказвач преобладава в двете глави? А) Всезнаещ наблюдател с достъп до съзнанията на героите Б) Ограничен „аз“-разказвач без чужди вътрешни гледни точки В) Документален глас с хр...

След 9 септември 1944 г. в България настъпва рязка политическа промяна. Властта се преформатира по съветски образец, институциите се преустройват, а общественият живот е подчинен на идеята, че н...

Обществото и властта винаги са били напрежение между мечтите на много хора и решенията на малцина. Когато четем „Борба“, „Андрешко“ и „Приказка за стълбата“, усещаме как този спор не е сам?...

1. Как лирическият говорител гледа на „властта“ в стихотворението „Борба“? А) Като на разумна сила, която пази реда. Б) Като на самодоволна сила, която лъже народа. В) Като на слаб вреден навик,...