Търсене на материали

Темата за миналото и паметта присъства в българската литература още от първите ѝ стъпки през Възраждането. Историята тук не е само хронология, а извор на смисъл: събира спомени, добродетели и ...

1. Как политическата и социална нестабилност между двете световни войни влияе върху българската литература от този период? А) Подтиква ги да се откажат от обществените теми и да пишат идилии. ?...

1. Каква роля има началната „сцена на общността“ при мелницата и кръчмата? А) Премества действието от селото към града. Б) Служи само за описание на място без допълнителна функция. В) Внася ком?...

Да живееш между хора означава да бъдеш видим. Не само с доброто си, но и с грешките си. И често не самият закон, а очите на другите се превръщат в най-строгия съд. В „Албена“ на Йордан Йовков тоз?...

1. Каква е функцията на епиграфа от летописа на поп Йовча в началото? А) Дава историческа рамка и подготвя за тема „разбой и страх“. Б) Представя местен говор и разсмива с колоритни думи. В) Рекл...

1. Какъв е общият тон на стихотворението? А) Гневен и осъдителен спрямо обществото. Б) Весел и бодър, носещ оптимизъм. В) Тържествен и патриотичен, призоваващ към действие. Г) Спокоен и примирен, ?...

1. Каква роля изпълнява надписът на вратата спрямо случващото се вътре? А) Заплаха, която плаши случайните минувачи. Б) Молба, която кани хората да влязат в дома. В) Маска, която прикрива истинат?...

„Повест“ на Атанас Далчев е кратко стихотворение, но в него има цял един свят – свят от предмети, които „говорят“ за човека и за неговата самота. Далчев пише между двете световни войни. Това ...

Атанас Далчев пише стихотворението „Повест“ между двете световни войни – време, когато хората в града често се чувстват сами, а много от тях мечтаят да емигрират „някъде далеч“, за да започ...

„Повест“ на Атанас Далчев е лирическо стихотворение, което на пръв поглед изглежда тихо и спокойно, а всъщност говори за много тежко усещане – човек живее, но се чувства сам, откъснат от друг...

Когато отворя „Зимни вечери“, първото усещане е студ. Не само от снега, който „хрупка с вопъл зъл и глух“, а от студа на човешкото безразличие. Градът не е дом, а „черна гробница“, в чиято мъг?...

Съдбата на бедните в света на „цивилизацията“ звучи като парадокс. Нали уж цивилизацията е символ на напредък, технологии, знание и удобства? Ала когато тръгнеш из зимния град с очите на Смир...