Търсене на материали
Намерени 842 резултата
„Песен за човека” - Какво представлява човекът? (есе)
Какъв е смисълът на съществуването на човека? Какво е неговото място в света и доколко този избор зависи от него? Още от древността човек си е задавал тези въпроси. Такива са търсенията и на ли?...
Моите песни - Иван Вазов
И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.
Русия - Иван Вазов
Бях - малък аз, но още помня: във стаята ни бедна, скромна висеше образ завехтел до божата света икона.
На България - Иван Вазов
На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга,
Де е България - Иван Вазов
Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът.
Волов /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Те бягаха бледни пред дивата сган. И Волов, юнакът, цял в кърви облян, извика: "О, боже! О, адска измама! подвигът пропадна и надежда няма!
1876 /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком, Копривщица легна при първата буря,
Караджата /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Бунтът бе помазан. В горските усои паднаха убити всичките герои. Сам Хаджи Димитър между них оста, защото числото надви храбростта.
Раковски /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен, Раковски, ти дремеш под бурена гъст, из който поглежда полусчупен кръст.
Братя Миладинови /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Попейте ми, красни македонски деви, попейте ми ваште невинни припеви, втъкнете си китки, пратете ми клик на вашия кръшен и звучен язик.
Паисий /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки! Тамо вдън горите атонски високи, убежища скрити от лъжовний мир, место за молитва, за отдих и мир, де се чува само ревът беломорски
Каблешков /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
О, Каблешков бедни! Тоз народ поробен дa мисли за слава не беше способeн; игото тежеше на неговий врат, без да предизвика гордия му яд.