Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1174 резултата
Пенчо Славейков – „Неразделни“. „За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла“.
Опознал и усвоил културните и философски достижения на европейската цивилизация, Пенчо Славейков не губи връзка с родното, с изконно българското. Оформил поетическия си талант под благотвор...
Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. Легендата за подвига на един народ, сътворена на онзи „див, чутовен връх“.
Битката за Шипченския проход по време на Руско-турската освободителна война е паметно събитие в нашата история, когато рамо до рамо с руските воини българските опълченци се бият храбро и жер?...
Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. Битката на духовната срещу физическата сила.
Като финална ода и художествена кулминация на цикъла „Епопея на забравените“ от Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“ е най-силната поетична възхвала на безпримерния подвиг на Българското оп...
Христо Ботев – „Хайдути“. Анализ
За да почувстваме истински силата на поетическото творчество на Христо Ботев, е необходимо да разберем не толкова неговите политически и социални убеждения, колкото основната същност на бог...
Димитър Димов – „Тютюн“. Трагизмът на героите в романа.
Димитър Димов е най-значителният модерен български романист, чиито герои са жертви на самите себе си, на собствените си силни амбиции и страсти. И в трите му романа: „Поручик Бенц“ (1938 г.), „Ос?...
Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио“. Конфликт на ценности, страсти и амбиции в романа.
Романът „Дядо Горио“ е своеобразна енциклопедия на нравите в парижкото общество. Като част от „Етюди за нравите“, творбата на Балзак анализира и показва явно прикритата зад лицемерието съ?...
Иван Вазов – „Под игото“. Духовният портрет на българина в романа.
Романът „Под игото“ е замислен като битово-исторически роман, като носталгично завръщане към още неугасналата жарава на спомените от близкото за Вазов и за съвременниците му минало. С много...
Иван Вазов – „При Рилския манастир“. Два модела на възприемане на природата.
Иван Вазов е първият български поет, който въвежда природата като самостоятелен обект на художествено изображение. В предосвобожденската ни поезия тя е само елемент, скица, декор и има стран?...
Даниел Дефо – „Робинзон Крузо“. Преосмислянето на човешката цивилизация чрез връщането към природата.
Връзката на човека с природата е изначална и напълно естествена за неговата същност. Неслучайно във века на Просвещението Жан-Жак Русо създава понятието „естествен човек" — този, който тряб?...
Софокъл – „Едип цар“. Проблемът за слепотата и зрението.
Творчеството на Софокъл е определяно като естетически връх в развитието на гръцката класика, защото в най-пълна степен отговаря на принципите, на изискванията на атическата (образцовата) тра...
Омир – „Илиада“. Епическият герой и красотата на неговия успех в поемата.
„Илиада“ е епопея на героизма, на общочовешките ценности като дълг, достойнство, понятие за войнска чест и стремеж към личностно усъвършенстване. Тя поставя въпроса за отговорността, за спр?...
Черноризец Храбър – „За буквите“. Връх на полемичното и апологетичното слово в старобългарската литература.
Старобългарската литература има историческия шанс да започне своя път на самостоятелно развитие с приносите на една забележителна група от книжовници, които достойно продължават и доразви?...