Търсене на материали

1. Какво внушава Йовков с образа на „пустата земя“ в началото? А) Обикновено описание на сезонна суша. Б) Символ на морална опустошеност и човешко безвремие. В) Знак за временна криза, която ще ?...

1. Каква е функцията на епиграфа от летописа на поп Йовча в началото? А) Дава историческа рамка и подготвя за тема „разбой и страх“. Б) Представя местен говор и разсмива с колоритни думи. В) Рекл...

1. Какво поражда първото колебание у Индже, докато гледа Урум Еникьой? А) Споменът за предишни победи и лесната плячка в селото. Б) Видът на подредените къщи и светлия кръст на черквата. В) Натис?...

В разказа „Индже“ Йордан Йовков ни показва какво означава истинска промяна – не външна, не за показ, а промяна отвътре, която минава през вина, болка и избор. Пътят на Индже е точно такъв: от б?...

Разказът „Индже“ е написан от Йордан Йовков в периода между двете световни войни и е включен в сборника „Старопланински легенди“ (1927). Епохата след Първата световна война е време на тежки д?...

1. Какъв е общият тон на стихотворението? А) Гневен и осъдителен спрямо обществото. Б) Весел и бодър, носещ оптимизъм. В) Тържествен и патриотичен, призоваващ към действие. Г) Спокоен и примирен, ?...

1. Каква роля изпълнява надписът на вратата спрямо случващото се вътре? А) Заплаха, която плаши случайните минувачи. Б) Молба, която кани хората да влязат в дома. В) Маска, която прикрива истинат?...

1. Какво задава началната картина „Прозорците затворени и черни“? А) Удобен уют и сигурност на домашното пространство. Б) Тайна среща с неочаквана щастлива развръзка. В) Изолация и мрак като о?...

„Повест“ на Атанас Далчев е кратко стихотворение, но в него има цял един свят – свят от предмети, които „говорят“ за човека и за неговата самота. Далчев пише между двете световни войни. Това ...

Братя мои, бедни мои братя… Колко пъти съм си повтарял този стих на Христо Смирненски, когато през зимата излизам късно и градът е мокър, мътен и някак безчувствен. Ние днес имаме интернет, ото...

Съдбата на бедните в света на „цивилизацията“ звучи като парадокс. Нали уж цивилизацията е символ на напредък, технологии, знание и удобства? Ала когато тръгнеш из зимния град с очите на Смир...

Когато четем „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, имаме чувството, че вървим през един град, който не е само географско място, а цяло човешко състояние. Мракът, мъглата, скрежът, пустите улици...