Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1545 резултата
Есхил – „Прикованият Прометей“. Прометей като образ символ на справедливостта и хуманизма.
„Прикованият Прометей“ е едно от най-прочутите произведения на древногръцкия драматург Есхил, наричан с основание „баща на трагедията“. По всяка вероятност тази драматургична творба е ча?...
Гео Милев – „Септември“. Противоречивият художествен свят в поемата.
Динамичните обществени процеси от началото на XX век раждат едно от най-авангардните направления в литературата — експресионизма, плод на усещането за духовна криза в епохата на индустриали?...
Уилям Шекспир – „Хамлет“. Любовта – привидност и притворство.
Трагедията „Хамлет“ е първата от поредицата велики трагедии на Шекспир и най-трудната за театрална и литературна интерпретация. Всяка нова епоха вижда в нея вечните проблеми за изстраданат...
Уилям Шекспир – „Хамлет“. Драмата на ренесансовия хуманист.
Книгите, които имат достойнствата да служат на хората като извори на мъдрост, които съдържат прозрения по философски и житейски въпроси, подпомагат неутолимия човешки стремеж към истината и ...
Мигел де Сервантес – „Дон Кихот“. Щастието на „безумието“ в романа.
„В света има четири разреда хора: влюбени, честолюбиви, наблюдателни и безумци. Най-щастливи са последните.“ (Иполит Адолф Тен) Безумие и свобода или разум, скован от табутата на вр...
Джовани Бокачо – „Декамерон“. Предизвикателното сбогуване със света на Средновековието.
Новелистичният сборник на Бокачо — „Декамерон“ е първата творба в европейската проза, създадена на границата между Средновековието и Ренесанса. В нея безапелационно се налага една нова пр?...
Джовани Бокачо – „Декамерон“. Утвърждаване на жизнелюбието и любовта в духа на Ренесанса.
„Декамерон“ е творба, която определено изразява духа на Ранния ренесанс в Италия. Тя е новост в европейската литература, защото насочва вниманието към човешките взаимоотношения, към идеята ...
Димитър Талев – „Железният светилник“. Процесът на пробуждане на народностното съзнание и на човешкото достойнство на българина в романа.
Романът на Димитър Талев „Железният светилник“ е осъществен като значително художествено изследване на онова голямо движение на българските народни маси, което определяме като борба за цъ...
Петко Р. Славейков – „Изворът на белоногата“. Жената и мъжът в поемата.
През 1873 г. в списание „Читалище“ Петко Славейков публикува поемата си „Изворът на Белоногата“ — произведение, което разкрива обичта и преклонението на твореца пред силата на духа, благоро?...
Димитър Димов – „Тютюн“. „Никотиана“ — мираж и отрова
След като е усъвършенствал повествователния си талант в романите „Поручик Бенц“ и „Осъдени души“, Димитър Димов закономерно стига до върха в творческата си биография — романа „Тютюн“. И ?...
Втори епизод на разказа „Една българка” на Иван Вазов. „Да сторя това добро... клетнику!”
Вазовият разказ „Една българка” художествено тълкува смисъла на човешкия живот в трагичното българско време на изпитания, на робски страх и позор след разбиването на Ботевата чета. Главнат...
Иван Вазов – “Немили-недраги”. „Бедни, бедни Македонски... Защо не умря при Гредетин?”
Седемнадесета част на Вазовата повест „Немили-недраги” е епилогична. Тя визира следосвобожденското време, когато е създадена и самата творба. Като обобщава художествените внушения за мъче?...