Търсене на материали

1. Какво описва съвременното електронно общуване? А) Срещи на живо по график в една и съща стая без техника. Б) Бърза размяна на съобщения през интернет между различни хора. В) Обмяна на хартиени...

1. Основната цел на Паисий в „История славянобългарска“ е: А) Да пробуди национална гордост и чувство за общност Б) Да съобщи пътеписни случки от чужди земи В) Да обучи духовници на богословск?...

Какво ще научим днес: ще обобщим кога и защо използваме тире, точка и запетая и двоеточие. Ще работим с примери, близки до ученически текстове, и ще сравняваме случаи, в които може да стои повеч?...

1. В кое изречение е вярна пунктуацията при безсъюзно свързани прости изречения? А) Камбаната удари в дванайсет вратите се разтвориха, площадът притихна. Б) Колите спряха и светофарът мигна, дв...

1. Кое най-точно описва общуването между поколенията в разказа? А) Има съгласие по важни теми, но различен начин на говорене. Б) Има сходни навици у всички, различни са само професиите. В) Има пъл?...

Когато чувам името „Андрешко“, пред очите ми не е само селският път, каруцата и зимното поле. Виждам днешния човек, който се опитва да се справи с държавата, с институциите, с правилата, които ?...

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. В залата вече се събираха гости. Излизайки от кабинета, секретарят видя, че техникът подготвя сцената. „Госпожо Динева, Вие сте поканена в първите редо...

1. Кой е най-подходящият адресат на обръщението в началото? А) Случаен минаващ, чут на пристанището в късен час. Б) Далечен читател, който не познава морския живот изобщо. В) Близък другар, сподел...

1. Каква е функцията на обръщението „ти помниш ли“ в началото? А) Създава интимен разговор и връща общите спомени на двама. Б) Внася официален тон и отбелязва дистанция между говорещите. В) Озн?...

1. Какъв е общият тон на стихотворението? А) Гневен и осъдителен спрямо обществото. Б) Весел и бодър, носещ оптимизъм. В) Тържествен и патриотичен, призоваващ към действие. Г) Спокоен и примирен, ?...

Творецът винаги живее на границата между личното си сърце и света, който го заобикаля. Между вътрешния му ритъм и общия шум на града, между мечтата и сметката, между прозрението и ежедневната ?...

Българското слово е място на среща – уж трябва да събира хората, да им дава посока и да изяснява общите проблеми. В „Бай Ганьо журналист“ обаче виждаме обратното: думите не сближават, а разда?...