Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 299 резултата
„Тиха бяла Дунава“ като граница между робството и свободата: анализ на „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев
Едно сбогуване, което е и обяснение: анализът разглежда „На прощаване в 1868 г.“ като изповед на син, поел по път, от който може да не се върне. Началото изяснява повода за творбата и показва как ...
„Пътят е страшен, но славен“: житейският избор на бунтовника в „На прощаване“ от Христо Ботев - анализ по смислови части, мотиви, герои и конфликти
Изповедта на бунтовника пред неговата майка е разгледана тук стъпка по стъпка, в седем ясно обособени точки. Разработката тръгва от смисловите части на „На прощаване“ и от мислите и чувства...
Как един корабокрушенец се събужда прикован към земята: пълният текст на „Пътуване до Лилипутия“, част първа, глава I от „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт
Плаване, буря, разбит кораб и събуждане, при което дори косата е прикована към земята: така започва най-известното пътешествие в световната литература. Тук е публикуван пълният текст на глава ...
Снежинки, които стават на кал: анализ на цикъла „Зимни вечери“ от Христо Смирненски
Град, оприличен на черна гробница, и сгради, които гледат с жълти стъклени очи: с тази панорама се открива цикълът и с нея започва разборът му. В началото е очертано мястото на творбата в поези...
Близо и все пак далеч: анализ на стихотворението „Любов“ („Любовна болка“) от Сафо и на болката, изживяна с цялото тяло
Едно от най-известните стихотворения на античността побира в няколко строфи цялата тежест на неосъществената близост. Анализът разглежда „Любов“, позната и като „Любовна болка“, и обясняв...
Любовта като болест и като символична смърт: анализ на „Любовна болка“ от Сафо
Любов, която се описва като болест, и тяло, което я изживява дословно: анализът на „Любовна болка“ тръгва от онова, което Сафо заимства от Омир, и от посоката, в която го променя. Началото очер...
Двете делви пред прага на Зевс: двадесет и четвърта песен на „Илиада“ от Омир, анализ на милостта, гнева и скръбта
Пред прага на Зевс стоят две делви, а човекът няма право да бръкне в тях. С този образ започва разработката върху последната песен на „Илиада“ и върху въпроса кой всъщност прозира нуждата от ...
Гневът в началото, примирението във финала: войната и мирът в „Илиада“ от Омир, анализ в две разработки
Разглеждане на една от централните опозиции в Омировата поема: как в „Илиада“ непрекъснато се редуват сцени на битка и на покой и защо древните гърци не мислят войната и мира като изключващи...
Богоравният и земният. Сравнителна характеристика на Ахил и Хектор в „Илиада“ от Омир
Кой е по-големият герой на „Илиада“, богоравният Ахил или земният Хектор? Разработката съпоставя двамата последователно и по ясни признаци, така че разликите между тях да личат във всяка точ...
Ястребът и плахата гугутка: двубоят между Ахил и Хектор в „Илиада“ от Омир, литературноинтерпретативно съчинение
Литературноинтерпретативно съчинение върху двадесет и втора песен на „Илиада“, посветено на срещата между най-добрите воини на двете войски. В началото двубоят е поставен на мястото си в ця...
Огромната родова община на Олимп: боговете и хората в старогръцката митология (анализ)
Обзорен анализ на старогръцката митология, който я разглежда не като застинала галерия от богове, а като начин на мислене, променящ се заедно с обществото. В началото митологията е представе...
Пантеонът, изграден с думи: „Епопея на забравените“ от Иван Вазов като документ за нравствената самоличност на българина, литературен анализ
Защо един цикъл от оди продължава да стои самотно извисен сред цялата Вазова поезия? Този разгърнат литературен анализ търси отговора в задачата, която „Епопея на забравените“ си поставя пр...