Търсене на материали

1. В кое изречение пунктуацията е правилна? А) Той спря пред портата; погледна към реката; и се усмихна. Б) Дъждът отмина; облаците се разкъсаха и въздухът просветля. В) Слънцето изгря, птиците за...

1. В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка? A) Дърветата и храстите, доскоро изглеждащи непоклатими отлитаха назад като пометени от вихрушка. Б) Косите й, разпилени по раменете, дълг...

1. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка? A) Ще останем, макар и да е студено. Б) Върнах се тогава когато ме извика дежурният. В) Разбрах, че който е готов, може да излезе. Г) Отидохме до м...

А. Кога се пише запетая 1. Между безсъюзно свързани прости изречения Когато части от сложното изречение са наредени една след друга без съюз, ги разделяме със запетая. Пример: „Спрях на тротоа...

1. Какво е централното вътрешно състояние на лирическия герой в „Две души“? А) Той е спокоен и уверен в един ясен избор. Б) Той е разкъсван между противоположни пориви. В) Той е отегчен и безразл...

Темата за избора между истинско и фалшиво свързва силно „Потомка“ на Елисавета Багряна и „Честен кръст“ на Борис Христов. И в двете творби стои един и същ въпрос: как човек да остане честен ...

Темата за отношението към миналото в две толкова различни по дух и време творби като „Потомка“ на Елисавета Багряна и „Честен кръст“ на Борис Христов е естествен мост между личната памет и ...

Епоха, авторът, творбата Епоха и контекст: Късна модерност/постсимволизъм в българската литература. Поемата се ражда в началото на 80-те години на ХХ век – време на ценностна криза, социално на...

Светоусещането на модерната жена не е календар със празници и задачи, нито списък с роли, които трябва да се овладеят една по една. То е пулс, който ту се ускорява, ту затихва, според това дали ж...

В „Потомка“ волността и любовта са представени едновременно като наследени пориви от рода и като осъзнат личен избор. Лирическата героиня не познава родовите архиви, няма портрети и записа...

„Гласът на кръвта“ звучи в стихотворението „Потомка“ на Елисавета Багряна като нещо и много интимно, и много общочовешко. Той е като пулс, който чуваш, когато притихнеш и останеш сам със себ...

В „Потомка“ Елисавета Багряна поставя потеклото и идентичността не като даденост от родовите архиви, а като жив вътрешен импулс и съзнателен избор. Лирическата героиня тръгва от липсата на ...