Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 4341 резултата
Пътят от злото към доброто в „Индже“ на Йовков (Анализ)
Творческа история Разказът „Индже“ за пръв път излиза в списание „Демократически преглед“ през 1926 г., а през 1927 г. влиза в цикъла „Старопланински легенди“. За живота на Индже (Стойчо) има мн...
ТЕСТ. Атанас Далчев – „Повест“. Литература – 10 клас (Вариант 6)
1. Какъв е общият тон на стихотворението? А) Гневен и осъдителен спрямо обществото. Б) Весел и бодър, носещ оптимизъм. В) Тържествен и патриотичен, призоваващ към действие. Г) Спокоен и примирен, ?...
ТЕСТ. Атанас Далчев – „Повест“. Литература – 10 клас (Вариант 4)
1. Какво задава началната картина „Прозорците затворени и черни“? А) Удобен уют и сигурност на домашното пространство. Б) Тайна среща с неочаквана щастлива развръзка. В) Изолация и мрак като о?...
Есе на тема: „Отчуждението на човека от другите и от себе си“ върху стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев
Отчуждението започва тихо. Първо се затваря прозорецът, после вратата, после човекът започва да се затваря отвътре. В един момент вече не знаеш кой е заминал и кой е останал: ти ли си напуснал с...
Светът на предметите – Далчевата концепция за човешката самота. (Анализ на „Повест“ от Атанас Далчев)
„Повест“ на Атанас Далчев е кратко стихотворение, но в него има цял един свят – свят от предмети, които „говорят“ за човека и за неговата самота. Далчев пише между двете световни войни. Това ...
Самотата в „Повест“ на Атанас Далчев (Анализ)
Атанас Далчев пише стихотворението „Повест“ между двете световни войни – време, когато хората в града често се чувстват сами, а много от тях мечтаят да емигрират „някъде далеч“, за да започ...
„Повест“ от Атанас Далчев – Самотата зад затворената врата (Анализ)
„Повест“ на Атанас Далчев е лирическо стихотворение, което на пръв поглед изглежда тихо и спокойно, а всъщност говори за много тежко усещане – човек живее, но се чувства сам, откъснат от друг...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски – № 2
Когато отворя „Зимни вечери“, първото усещане е студ. Не само от снега, който „хрупка с вопъл зъл и глух“, а от студа на човешкото безразличие. Градът не е дом, а „черна гробница“, в чиято мъг?...
Есе по граждански проблем: „Съдбата на бедните в света на цивилизацията“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Съдбата на бедните в света на „цивилизацията“ звучи като парадокс. Нали уж цивилизацията е символ на напредък, технологии, знание и удобства? Ала когато тръгнеш из зимния град с очите на Смир...
„Зимни вечери“ – трагичната съдба на човека в Града (Анализ)
Творбата „Зимни вечери“ на Христо Смирненски разказва за човека в големия град по начин, който ни кара да видим не витрините и светлините, а невидимите улици, в които живеят най-бедните. Тук г...
Есе на тема: „Децата на града“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски – № 2
Градът вечер диша като огромно животно, което ту се свива от студ, ту се изпъчва от светлина. Вървя по тротоара, където рекламите мигат като изкуствени звезди, и се улавям, че не гледам витринит...
Есе на тема: „Децата на града“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Градът винаги е изглеждал като огромно тяло, което диша, трепти, боледува и оздравява. В това тяло най-чувствителната част са децата. Те първи усещат студа на равнодушието и първи се стоплят от...