Подкатегории на "8 клас"

Синтаксисът става ясен тогава, когато се види в жив текст, а не в схема. Точно това прави настоящият урок: тръгва от кратко припомняне на разликата между просто и сложно изречение и между съчинително и съставно, и стига до основния въпрос кои функции на простото изречение поема върху себе си подчиненото изречение. Оттук нататък материалът върви по четирите вида подчинени изречения, подредени по честотата, с която се срещат в речта: определително, допълнително, обстоятелствено и подложно. Всеки от четирите раздела е построен по един и същ ясен модел. Първо се разглежда откъс от художествен текст, в който съответният вид изречение работи; после се извежда определението какво точно пояснява подчиненото изречение; следват въпросите, на които то отговаря, думите и съюзите, чрез които се свързва с главното, изискванията за съгласуване по род, число или време и обичайното му място спрямо главното изречение. Отделна част „Пунктуация“ във всеки раздел показва кога се пише запетая, кога не се пише и къде най-често се допуска грешка, включително при многократно употребен съюз „да“, при въпросителни местоимения в ролята на съюзи и при сложни съюзи от типа на „въпреки че“ и „без да“. Примерите не са измислени за случая: използвани са изречения от Елин Пелин, Христо Ботев и Йордан Йовков, така че правилото веднага се вижда в реален литературен текст. Материалът обръща внимание и на случаите, в които мястото на подчиненото изречение спрямо главното променя смисъла и води до двусмислие, както и на това какво се случва, когато между поясняваната дума и относителното местоимение застанат други думи. Разработката е подходяща за усвояване и за преговор на синтаксиса на сложното съставно изречение в 8. клас, за подготовка за класна работа и за упражнения по пунктуация. Полезна е и на ученици от по-горните класове, които искат да поставят запетаите уверено в собствените си писмени работи, както и на учители, търсещи подредено обяснение с готови примери от класиката.

„Къща музей“ или „къща-музей“, „светлосин“ или „светло-син“, „не веднъж“ или „неведнъж“: справочникът дава подредена система, по която тези колебания се решават бързо и с аргумент, а не по усет. Началото е кратко и практично: седем основни правила, които разграничават слятото, полуслятото и разделното писане според това коя основа е главна и какво е отношението между съставните части. Тук е показан и лесният начин за самопроверка чрез вмъкване на съчинителен съюз, както и как се процедира, когато в думата участва числително име или число, изписано с цифри. Основната част е организирана в таблици по части на речта, така че всяко правило стои до своите примери. Отделно са разгледани правописът на сложните съществителни имена, включително случаите с чужди съкратени съставки и с имена, преминали в нарицателни, правописът на сложните прилагателни имена с техните подчинителни и съчинителни връзки, фразеологизираните образувания и притежателните прилагателни от лични имена, както и правописът на наречията, на предлозите и на частиците. Самостоятелен акцент е поставен върху частицата „не“, при която се разграничават случаите на слято и на разделно писане при прилагателни, причастия, деепричастия и глаголи и се показва кога логическото ударение променя изписването. Наред с правилните форми са посочени и типични грешни варианти, отбелязани със звездичка, което помага грешката да се разпознае и запомни. Материалът е удобен за подготовка за НВО и матура, за преговор преди диктовка или изпит и за бърза справка при писане на съчинение, есе или официален текст.

Граматичната категория залог, обяснена стъпка по стъпка, на достъпен език и с много примери от речта и от литературата. Материалът тръгва от простия въпрос кой стои зад глаголното действие: разглежда понятието глаголно лице и показва как формата на глагола свързва действието с неговия извършител или с неговия получател. Оттам се извежда самото определение за залог и двата основни типа залогови отношения. Същинската част е разделена на две големи части. Първата е посветена на деятелния залог: как се образуват формите му, кога те са прости и кога към тях се добавят частиците се и си, и какво се променя, когато извършителят и получателят на действието са едно и също лице. Отделено е внимание на възвратните и на взаимновъзвратните глаголи, на глаголите с представка само-, както и на изрази като „боли ме“ и „яде ми се“, които само привидно приличат на безлични форми. Втората част представя страдателния залог. Показани са двата начина, по които българският език го изразява, след като специални форми за него липсват, и е обяснено кога се предпочита едната и кога другата конструкция в зависимост от глаголното време. Разгледано е и в какви ситуации на общуване говорещият избира страдателен залог, както и кога изборът на форма може да породи двусмислица, която променя смисъла на изречението. Примерите са взети както от всекидневната реч, така и от стихове на Валери Петров и от проза на Иван Вазов, което прави правилото видимо в жив език, а не само в готова схема. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа и за изпит по български език, за преговор на глаголните категории, както и за учители, които търсят подредено и подробно обяснение на темата с готови примери за упражнение.

Един разговор от „Бай Ганю“, в който се съчинява уводна статия за вестника, е входът към цялата тема: оттам започва наблюдението как един и същ български език звучи по няколко напълно различни начина в устата на едни и същи хора. В началото откъсът е разгледан ред по ред: гласът на разказвача, речта на бай Ганьо и приятелите му и изразите, които се готвят за печат. Върху тези пластове е изведено понятието стил и са изброени условията, от които зависи подборът на изразните средства: участниците в общуването и отношенията между тях, предметът и темата, сферата, формата и видът на речта и целта, която говорещият иска да постигне. Същинската част разделя двете значения на думата стил. Индивидуалният стил е представен през прочутата мисъл на френския учен Жорж Бюфон и през разпознаваемия почерк на големите писатели, а функционалният, през обществено приетия и задължителен за всички начин на изразяване в дадена сфера на общуване. Тук е и списъкът на функционалните стилове на българския книжовен език, както и разликата между неутралните и стилово маркираните изразни средства. Самостоятелен акцент е поставен върху езиковия регистър: какво означава понятието и как високият, неутралният и ниският регистър се разпознават по конкретни изрази от същия литературен откъс. Финалната част се връща към „Бай Ганю“ с втори, още по-показателен пример, в който героите обръщат вече написания текст наопаки според това накъде според тях ще повее вятърът. Върху него е обяснено какво в подбора на изразните средства е задължително и какво остава свободен избор на пишещия. Подходящ за подготовка за час и за преговор върху функционалните стилове, за упражнения по разпознаване на стил и регистър и за писане на собствен текст в зададен стил.

Един кратък откъс за отворения прозорец и уличната котка е поводът, от който тръгва тази разработка по български език. В същите няколко изречения се крият изрази като „на бърза ръка“, „превива гръб“ и „не ми дава сърце“, и точно те повеждат обяснението към разликата между свободното и устойчивото словосъчетание. Първата част съпоставя двата типа съчетания и показва защо при едните думата може да бъде заменена с друга, без изразът да се разпадне, а при другите замяната унищожава смисъла. Изведени са и двете определения, които ученикът трябва да знае точно. Втората част подрежда устойчивите словосъчетания във видове. Отделно са разгледани устойчивите изрази с описателните названия, съставните термини, преносните названия и формулите на речевия етикет, заедно с обичайните им съкращения. Следват фразеологичните словосъчетания с техните четири групи: същинските фразеологизми, устойчивите сравнения, фразеологизираните конструкции и пословиците, поговорките и крилатите изрази. Всяка група е придружена от списък с примери. Третата част е най-подробна и се занимава със смисловите и граматичните особености. Върху шест изречения е показано как един фразеологизъм може да поеме ролята на глагол, на съществително, на прилагателно, на местоимение, на наречие или на междуметие. Обяснено е защо изразите са традиционни и неизменни, откъде идват старинните форми в изрази като „добър вечер“ и „со кротце, со благо“, и как фразеологизмите влизат в отношения на синонимия, омонимия и антонимия, представени чрез съпоставени двойки. Финалната част се спира на употребата в речевата практика: кои фразеологизми са стилистично неутрални, защо разговорната реч и художествената литература са тяхната естествена среда и кои изрази носят подчертано книжовен характер. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за упражнения върху лексикалната система на българския език.

Празният лист плаши най-много тогава, когато не е ясно откъде изобщо се започва. Настоящият учебен материал по български език подрежда целия път на работата върху есе по морален проблем и го показва в действие върху конкретна тема. Първата част е методическа и следва последователността на подготовката. В нея е обяснено как наблюдението над житейска ситуация се превръща в ясно формулиран въпрос и защо от начина, по който е зададен въпросът, зависи всичко останало. Показано е как един и същ проблем може да породи различни въпроси, всеки от които повежда разсъждението в друга посока и изисква друга цел на текста. Оттук са изведени трите вида есе и е обяснено при какъв въпрос се избира всеки от тях. За всеки вид е разгледан и съответният начин на аргументация: къде тезата се появява едва накрая, къде се работи с две противоположни тези и къде аргументацията е подчинена изцяло на убеждаването. Разликите са илюстрирани с кратки примери. Отделен акцент е поставен върху самите аргументи: от какви източници могат да идват, кои четири типа реално се приемат за аргумент и на кои две задължителни условия трябва да отговарят, за да свършат работа. Обяснено е и защо събраните аргументи задължително се съпоставят и оценяват, преди да влязат в текста. Втората част е примерна разработка по темата „Защо да не бъдем по-човечни?“. Проследено е как от формулировката на въпроса се стига до избора на вид есе, как оттам следва самата теза и как се подбират и подреждат аргументите, включително идеята предварително да се подготвят опровержения на възможните възражения. Финалът е готов план на есето с всички структурни части, сред които въведение, теза, аргументация, фалшива контратеза и нейното оборване, извод и заключение, заедно с указания какво трябва да постига всяка от тях. Разработката е подходяща за подготовка за писане на есе в училище, за домашна работа върху аргументативен текст и за преговор преди класна работа или изпит.

Един гняв поставя началото на всичко: това е отправната точка и на епопеята, и на този кратък анализ на „Илиада“ от Омир. Материалът събира на едно място най-важното за творбата и е подреден така, че ученикът бързо да намери онова, което му трябва. Началото представя сюжета и композицията: върху какво стъпва действието, каква е ролята на боговете и как се разполагат завръзката, преломният момент, кулминацията, развръзката и епилогът. Отделено е внимание и на симетрията като композиционен принцип, характерен за епохата. Следва разбор на Първа песен: призоваването на музата, темата за гнева и връзката ѝ с възмездието, конфликтът между Ахил и Агамемнон и това как спорът между двамата се пренася и на Олимп. Самостоятелен раздел е посветен на особеностите на епическия стил. Изброени и обяснени са принципът на надмощието на общото над личното, обективността, пластичността, традиционността, уравновесеното спокойствие, сентенциозността и формулният стил с постоянните епитети, като са дадени и конкретни примери. Трета песен е разгледана през образите на Парис и Елена: какво прави Парис противоречив герой и защо образът на Елена не се свежда до вината ѝ. Шеста песен е представена като среща между света на войната и света на мира. Проследена е поредицата от срещи на Хектор и как чрез тях се очертават общностите, към които той принадлежи, а сцената с Андромаха е съпоставена със сцената с Парис и Елена. Двадесет и втора песен е разгледана като кулминация: какво отличава двамата противници и какви различни ценности стоят зад тях. Отделен раздел обобщава образа на Ахил с неговите противоречия, а последната част изяснява отношенията между хората и боговете и в какво е основната разлика между двата свята. Материалът е подходящ за подготовка за класно съчинение, за устно изпитване и за преговор преди контролна работа по литература в 8. клас.

Кой е авторът на първото житие, написано на старобългарски език, и защо изследователите свързват името му с това на св. Климент Охридски? С този въпрос започва разработката, посветена на „Пространното житие на Константин-Кирил Философ“. Началото представя предполагаемия автор и мястото на творбата сред най-достоверните извори за живота на славянския първоучител, както и съдбата на текста в многобройните преписи. След това вниманието се насочва към сюжета и към историческия период, който той обхваща. Обособен раздел е отделен на жанра: как античното животоописание се превръща в християнска агиография, защо житийният герой не се променя в хода на повествованието, каква е ролята на библейските цитати и защо чудото е основен художествен похват, а не просто украса. Композицията е проследена по каноничната схема: въведението с разказа за родината, родителите и детството на светеца, деянията с мисионерските пътувания сред сарацините, хазарите и славяните, накрая успението и съдбата на мощите. Тук са поставени и научните спорове около произхода и семейството на Кирил, които остават открити и до днес. Централен акцент е образът на героя: как житиеписецът съчетава уподобяването с библейските образци и живия човек с неговите колебания и творчески порив. Специално внимание е отделено на възловия епизод със спора с триезичниците във Венеция и на риторичните въпроси, с които се защитава правото на всеки народ да чете на своя език. Самостоятелна част въвежда символа като език на средновековната култура: първо най-разпознаваемите християнски символи и тяхното значение, а след това конкретните символи в житието, сред които числото седем и пророческият сън на детето Константин. Финалната част съпоставя литературата и историята: доколко агиографският разказ може да се чете като извор за миналото и къде минава границата с жанровата идеализация. Материалът е подходящ за подготовка по старобългарска литература в 8. клас, за съчинение или реферат върху делото на Кирил, както и за преговор преди класна работа.

Четири различни ученици биха написали четири различни есета по един и същ въпрос. Точно това предлага материалът: четири самостоятелни разработки на темата за свободата на личния избор в съвременното общество, всяка с различен подстъп, различен тон и различна аргументативна стратегия. Първото есе тръгва от изтърканите ежедневни формули за свобода и се насочва към въпроса откъде идва навикът на човека да се отказва от нея; в разсъжденията си стига до ролята на възпитанието и на общоприетите норми. Второто гледа на живота като на непрекъсната поредица от избори и се съсредоточава върху отговорността, която всеки избор носи, както и върху клопката на думата „трябва“. Третото поставя най-трудния въпрос, дали изобщо е възможна абсолютна свобода, и работи с примери от историята и с мисъл на Жан-Пол Сартр. Четвъртото разсъждава за границите: кой ги поставя, как личната свобода се разминава или съжителства със свободата на другите. Текстовете показват на ученика различни начини за въвеждане на проблема, за формулиране на теза, за изграждане на аргументацията с примери и въпроси към читателя, както и различни варианти на финал, от обобщаващ извод до заключение с афористична сила. Личната позиция навсякъде е ясно заявена, а разсъжденията са свързани със съвременното всекидневие, а не само с отвлечени понятия. Материалът е подходящ за подготовка на есе по морален проблем в 8. клас и в горния курс, за писане на класна работа и за упражнение по аргументативен текст. Може да се използва и като основа за дискусия в час: четирите гледни точки се допълват, но и спорят помежду си, което дава на ученика материал да изгради своя собствена позиция вместо да преписва наготово.

Въпросите „Как да започна?“ и „Как да завърша?“ спират почти всеки ученик пред празния лист. Това помагало отговаря именно на тях, но не с готов шаблон, а с обяснение на самия процес на писане, разделено в четири части. Първата част изяснява какво представлява есето като жанр: откъде тръгва, кога и с чия книга се утвърждава като самостоятелен жанр и какво подсказва самото му название. Тук са разграничени видовете есета според съдържанието и предназначението им, както и признаците, които правят есето завършен текст, а не свободен поток от мисли. Втората и най-обширна част води през структурирането и композирането стъпка по стъпка: прочитът и тълкуването на зададената тема, планирането на работата в изпитна ситуация с двата възможни начина на подготовка, формулирането на теза, изборът на начало, изграждането на композицията, оформянето на абзаците и преходите между тях, изборът на изразни средства, изборът на финал и накрая редактирането. За всяка стъпка са посочени конкретни възможности, включително няколко различни варианта за начало и няколко за финал, между които пишещият може да избира според темата си. Третата част е посветена на есето по хуманитарен проблем върху литературна творба, което най-често се изисква в училище. Обяснено е какво точно се защитава в такъв текст, как може да бъде подредена работата и каква е изключителната възможност на есето да приеме условно формата на друг жанр. Финалната част разграничава трите вида текст, които участват в аргументативното писане, разсъждението, описанието и повествованието, и уточнява какво е мястото на всяко от тях. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, за матура и за всяко изпитване, което изисква аргументативен текст. Полезен е и на ученици, които вече пишат есета, но искат да подредят композицията си, да формулират по-ясна теза и да разнообразят началото и финала.

Само два цели текста и няколко откъса са останали от нея, а името ѝ и до днес стои сред най-големите на античната поезия. Оттам тръгва този анализ на „Любов“ от Сафо и подрежда творбата в няколко последователни раздела. Първият е за авторката: къде е родена, как я описва неин съвременник, какво се знае със сигурност за живота ѝ и какво добавят легендите, каква е била школата, която ръководи, и по какъв път творчеството ѝ стига до нас. Следва разделът за самото произведение: под какви други имена е известна творбата, чрез кое антично съчинение е достигнала до наши дни и защо точно там е била цитирана. Частта за жанра обяснява откъде идва думата лирика, с кой мит е свързан инструментът, дал ѝ името, кога и защо лириката се оформя като литературен род и кои са основните ѝ жанрове през Античността. Оттук се стига и до предположението за жанра на „Любов“. Разделът за сюжета изяснява защо лирическите творби по принцип са безсюжетни и каква ситуация според изследователите стои зад текста. В частта за композицията са проследени четирите строфи, градирането на чувствата и особената ритмическа организация, наречена по името на самата поетеса. Разделът за героите разглежда лирическия говорител, девойката от първата строфа и загадъчната фигура на човека, приседнал до нея, около когото се води един от най-дългите спорове в изучаването на Сафо. Изложени са няколко различни тълкувания, между които ученикът може да избере своето. Темите са отделени в самостоятелна част, а след тях идва раздел за положението на жената в Древна Гърция, който съпоставя Атина, Спарта и остров Лесбос и обяснява защо школата на Сафо е възможна именно там. Финалът събира свидетелствата за признанието, което поетесата получава през вековете, а най-накрая е даден и кратък речник на основните литературни понятия. Материалът е подходящ за 9. клас, за подготовка на урок върху античната лирика, за отговор на литературен въпрос и за преговор преди изпитване.

Пет големи въпроса организират този разбор на „Антигона“ от Софокъл и всеки от тях е формулиран така, както се задава в клас и на изпит. Началото е посветено на сюжета и на хуманитарните търсения на епохата: защо пиесата носи името на Антигона, а по-голямата част от действието следва Креон, и кои три въпроса са вълнували атинския зрител. Оттук анализът извежда двусъставното сюжетно послание и връзката му с проблемите на полисната демокрация. Втората част разглежда конфликта като сблъсък на ценности. Проследени са гледните точки на Антигона и на Креон, религиозната норма за погребението, законите на Солон и споменът за Патрокъл от „Илиада“, а след това и трите състезания с речи, чрез които Софокъл степенува напрежението: Креон срещу Антигона, Креон срещу Хемон, Креон срещу Тирезий. Отделено е внимание на ролята на хора, на пролога с Исмена и на репликите, които подготвят обрата, без предварително да се издава как е разчетена всяка от тях. Третият раздел изгражда характеристиките на героите като мярка за човешкото. Антигона е разгледана и в героичните си измерения, и в чисто човешките: жалбата по време на комоса, неосъщественото предопределение, самостоятелността на решението. Образът на Креон пък е съпоставен последователно с образа на Едип, за да проличи каква точно е разликата между двамата владетели и между двата вида страдание. Четвъртата част описва образа на света в трагедията: еманципирането на индивида от колектива, героичната логика на действието и границата, отвъд която свободата се превръща в произвол. Финалният раздел извежда „Антигона“ извън античността и показва как я четат Гьоте и Хегел, как я преосмисля XX век, операта на Любомир Пипков и обработката на Жан Ануи. Текстът е подходящ за подготовка за класно и контролно съчинение, за устен отговор върху трагедията и за изграждане на собствена теза по темите за властта, морала и родовия закон.

Пет правила, обяснени в началото, и четиридесет и седем думи, върху които те се прилагат веднага след това. Материалът не оставя правилото да виси във въздуха – проверява го на място, дума по дума. Точно това устройство го прави различен от обичайните упражнения. Обикновено ученикът получава правилата в един урок, а задачите в друг, и не свързва двете. Тук правилата стоят непосредствено над теста, така че при всяко колебание може да се погледне нагоре. Правилата са пет и покриват всички случаи: слятото писане при трите изменяеми части на речта, слятото писане при трите вида причастия, разделното при деепричастията и при едно от причастията, разделното при глаголите и накрая особеният случай с представката, при която правилото се обръща. Именно последното правило е най-ценно, защото представлява изключение и почти винаги се пропуска при обяснение в час – а точно то се проверява в няколко от задачите накрая и там се греши най-много. Самият тест е с необичаен формат. Всяка задача съдържа две или четири изписвания на едни и същи думи, а решаващият трябва да посочи правилните. Похватът е далеч по-труден от обичайното посочване с буква, защото не се избира между готови варианти – двете изписвания стоят едно до друго и разликата е само в един интервал. Разположението на думите също е обмислено. Двойките в една задача често са от различни правила: едната изисква слято писане, другата разделно. Така не може да се решава по инерция или по образец от предходната задача – всяка дума трябва да се прецени поотделно. Двадесет и четирите задачи покриват всички групи думи – прилагателни, съществителни, наречия, глаголи, деепричастия и четирите вида причастия, включително няколко случая с представката, която обръща правилото. Отговорите са изведени накрая, номерирани поред и изписани изцяло, а не с буква или цифра. Така проверката отнема минути, а самият списък може да се чете и като готова справка при следващо колебание. За преподавателя това е контролно и урок наведнъж: правилата се четат на глас или се преписват в тетрадките, а тестът се раздава веднага след това. Задачите могат да се разделят на две части и да се използват в различни часове. За ученика ползата е ясна. Писането на отрицателната частица е сред грешките, които се отчитат при всяка писмена работа – и по български език, и по литература. Тук темата е упражнена в четиридесет и седем различни думи и се затвърждава за един час, а приложените отговори позволяват самостоятелна проверка.

Тестът по български език е изграден като практичен комплект от 25 задачи, насочени изцяло към правописа и пунктуацията – две области, в които учениците най-често губят точки при контролни работи, изпити и обобщителни проверки. Подходящ е както за работа в час, така и за самостоятелна подготовка, защото съчетава разнообразни типове въпроси и позволява бързо да се установят конкретните пропуски в езиковата норма. Първата половина на материала е организирана около правописни задачи. Учениците трябва да откриват неправилно изписани думи, да разпознават верния вариант, да прилагат правилата за пълен и непълен член и да преценяват правилното означаване на гласни и съгласни. Включени са и задачи с близки по звучене форми, което изисква не механично разпознаване, а реално владеене на книжовната норма. Следващият блок преминава към пунктуацията. Тук са подбрани изречения с различна синтактична структура, при които ученикът трябва да избере правилното поставяне на запетаи или да открие сгрешения вариант. Задачите обхващат подчинени изречения, вметнати и обособени конструкции, относителни изречения, съюзни връзки и случаи, при които пунктуацията променя яснотата на изказа. Така тестът постепенно преминава от по-лесното разпознаване към по-внимателно синтактично наблюдение. Силна страна на материала е редуването на различни формати. Част от задачите питат къде е допусната грешка, други изискват избор на правилен правопис, а трети проверяват дали ученикът различава нормативен от ненормативен пунктуационен модел. Това разнообразие поддържа концентрацията и прави теста по-близък до реална проверка на езиковата култура. В края е приложен пълен ключ с верните отговори към всичките 25 задачи. Това превръща ресурса в готов инструмент за незабавна употреба – без допълнително изготвяне на отговорник и без губене на време при проверка. Учителят може да го използва за текущ контрол, тематичен преговор, входно или изходно ниво, домашна работа или кратка диагностика преди по-голямо оценяване. За ученика тестът е удобен начин да провери къде допуска най-много грешки – при правописа на отделни думи, членуването, гласните и съгласните или при поставянето на запетаи в по-сложни изречения. За учителя материалът предлага балансиран набор от задачи, които могат да бъдат използвани наведнъж или разделени на отделни тематични упражнения. Комбинацията от 25 задачи, ясен отговорник и фокус върху две ключови езикови норми прави този материал особено подходящ за бърза, целенасочена и резултатна подготовка по български език.

Двадесет и четири задачи, които обхождат цялата антична литература – от общите белези на старогръцкото слово до конкретния трагически конфликт в една драма. Контролната работа проверява не отделни сюжети, а разбирането за един цялостен модел на света. Началото очертава рамката: какво е характерно за старогръцката литература, защо тя се определя като класическа и какво представлява митът. Тези три задачи изграждат понятийната основа, върху която стъпва всичко следващо. Следва дялът за митологичните сюжети. Проверява се какво не е вярно за титана, дал огъня на хората, и като символ на какво не се е утвърдил неговият образ, а отделна задача разглежда мита за родовото проклятие в Тива. Формулировките търсят невярното твърдение – подход, който не позволява отговор по общо впечатление. Обширен блок е посветен на епоса. Разгледани са жанровите белези на поемата, източникът на сюжета и времетраенето на действието, разликата между героите и боговете, мястото на Съдбата в света на древните и представата за героя. Отделна задача съпоставя двамата главни противници и търси същинската разлика между тях – въпрос, който изисква вникване, а не изброяване на качества. Следват задачите за понятието за красота и цялост, за особеностите на античната лирика и за разпознаване на автор по цитирани стихове. Трагедията е представена задълбочено: целта ѝ, основанието едната героиня да бъде наречена трагическа, в какво се състои вината на нейния опонент и защо конфликтът между тях е именно трагически. Обобщаваща задача свързва лириката и драмата с възникването и развитието на полиса – въпрос, който извежда литературата извън самата нея. Финалът на работата е с текст за четене с разбиране. Кратък откъс от литературовед за Софокловата трагика е следван от четири задачи: две с избираем отговор, една с изваждане на три причини от текста и една с тълкуване на прочут стих в няколко изречения. Отговорите са приложени за затворените задачи, което позволява бърза проверка и безспорно точкуване, а двете отворени остават за преценка на преподавателя. За учителя това е готова контролна работа за края на раздела: обхваща епос, лирика и драма, включва работа с научен текст и показва по блокове къде е пропускът. Може да се използва цяла или на части. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Задачите подреждат наум цялата антична част от програмата и изясняват понятията – катарзис, калокагатия, трагическа вина – които после се използват при всяко изложение върху антична творба и при съпоставки с по-късни епохи.

1. „Илиада“ е лирическа поема. А) Вярно Б) Грешно 2. Епосът се появява по време на: А) Легендарната епоха Б) Митологичната епоха В) Микенската епоха Г) Геометричната епоха 3. Литературният епос наследява епическата традиция от народния епос. А) Грешно Б) Вярно 4. Посочи верните твърдения за епоса. А) Той разказва за срамни събития. Б) Той има за цел да разказва значими събития. В) Описаният период може да бъде с по-голяма продължителност. Г) Той отразява създаването на божествения свят.

1. В кой ред са посочени граматични особености на глагола вървеше? A) мин. св. вp. 1 л. мн.ч. деят. залог Б) мин. предв. вр. 3 л. ед.ч. страд. залог B) мин. несв. вр. 3 л. ед.ч. деят. залог Г) бъд. вр. в мин. 2 л. ед.ч. страд. залог 2. Залогът на глагола показва отношение на: A) глаголното лице към глаголното време Б) глаголното лице към глаголното действие глаголното число към глаголното действие B) глаголното число към глаголното действие Г) глаголното време към глаголното лице 3. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.

Кратък тест по литература върху раздела за Средновековието. Десет задачи с избираем отговор и една задача за формулиране на теза покриват най-същественото от темата и позволяват проверката да се проведе в рамките на част от учебния час. Началните задачи установяват общата рамка. Проверява се кое определение не подхожда на старобългарската литература, кои са водещите ценности през епохата и кого изразяват библейските автори според средновековното разбиране. Тези въпроси са важни, защото представата за литературата през тази епоха е коренно различна от съвременната – писането не е лично изразяване, а служене. Следва задача за разграничаване на старозаветен от новозаветен сюжет – кратка проверка на библейската основа, без която средновековната литература остава неразбираема за ученика. Двете задачи с преценка на твърдения са най-обемните в теста. Те обхващат наведнъж жанровото своеобразие на старобългарската книжнина, съдбата на славянските първоучители, признаването на славянските книги, броя на буквите, характера на един от преводните сборници и символиката на светлината. При тях ученикът трябва да провери всеки от четирите варианта поотделно, тъй като всички звучат правдоподобно. Централно място заема творбата на Черноризец Храбър. Проверява се нейната жанрова определеност, отношението на автора към противниците на славянската писменост, времето на създаване и източникът на неговите доводи. Отделна задача с отрицателна формулировка разглежда какво творбата не представлява и по какъв начин внушава идеите си – пряко и публицистично, без изграждане на художествени образи. Финалната задача изисква да се формулира теза по въпрос за ролята на старобългарската литература в културното развитие на страната. За отговора е оставено значително място за писане. Последната задача е сполучливо формулирана: тя не иска съчинение, а само теза. Това е по-леко за ученика, но същевременно проверява най-трудното – умението да се формулира ясно твърдение по широк въпрос. Такова упражнение е пряка подготовка за писане на аргументативен текст, където именно тезата обикновено затруднява. Задачите с преценка на твърдения заслужават отделно внимание с обхвата си. Всяка от тях побира по четири различни факта от раздела, така че две задачи покриват материал, за който иначе биха били нужни осем отделни въпроса. Това прави теста стегнат, без да го прави повърхностен. Съсредоточаването върху една творба в средната част е също предимство: вместо да се споменават мимоходом няколко произведения, тук едно е разгледано подробно – по жанр, тон, време на създаване, аргументация и начин на въздействие. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка с малък обем – подходяща и за бърза диагностика преди по-обемно изпитване, – а последната задача може да се оцени отделно. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение във формулирането на теза – умение, което после се прилага при всяко аргументативно съчинение.