Анализ и редактиране на текст

Тестът обобщава раздела за работа с текст и обединява две линии – анализ на текста и откриване на грешки в готово изказване. Съдържа 25 задачи с избираем отговор, като към всеки отговор е приложено подробно обяснение с посочване на правилната форма или на съответното понятие. Първата линия е свързана с анализа. Проверява се откриването на предмета чрез веригата от думи, които го назовават, разпознаването на парафразата сред другите средства за назоваване, разграничаването на предмета от темата при два текста върху едно и също явление и определянето на темата чрез обобщаване на ключовите думи. Отделни задачи изискват съотнасяне на ключовите думи към смисловите групи – причини, последици, отговорност на институциите или на самите граждани. Обособена група задачи разглежда стиловете и комуникативните сфери: научния стил и неговите термини, отликите на научнопопулярния подстил, жанровете на официално-деловия стил и институционалната сфера, водещата функция на художествения стил и многофункционалността на публицистичния. Проверява се и разпознаването на вида на текста по стилови маркери, както и съотношението между водеща и допълнителна функция. Втората линия е насочена към езиковата култура. Задачите изискват определяне на вида на допуснатата грешка в конкретно изречение – объркване на близки по звучене думи, нарушена лексикална съчетаемост, изопачен фразеологизъм, неуместна чуждица, повторение на сродни думи. Включена е и задача за употребата на пълния и краткия определителен член. Отделно място заемат въпросите за изразните средства – преизказните форми като начин за дистанциране, реторичният въпрос и саркастичният изказ. Подходящ е за обобщителен преговор, за подготовка преди контролно или изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Двучасов урок върху анализа и редактирането на текст, разчертан по минути за двата часа поотделно. В началото стоят целите на урока, методите и подходите и необходимите материали. Планът е предвиден за 12. клас и за 80 минути общо. Първият час започва с пет минути встъпителна част, следвани от десет минути за предмета на общуване и осем за ключовите думи и темата на текста. Дванадесет минути отиват за функциите на текста, а последните пет за обобщение. Вторият час продължава с дванадесет минути за стиловете и петнадесет за редактирането на грешки, което е и същинската практическа част. Това разделение е добре обмислено: първият час изгражда инструментите, а вторият ги прилага, така че редактирането да не се превърне в поправяне по усет. Отделно е предвидено и как се работи с текстове, в които грешките са от различен вид едновременно. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а планът съдържа и задачи. Отделно е предвидено и как се работи с чужд текст, без редактирането да се превърне в пренаписване по вкус на редактора. Задачите обхващат всички разгледани видове грешки. Материалът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен двучасов план.

Как се изгражда текстът, каква работа върши той, към кой стил принадлежи и какво в него е сгрешено – четирите основни въпроса при работата с текст са събрани в един обобщителен тест с двадесет и пет задачи. Всяка задача е с избираем отговор и четири варианта. Обхватът покрива целия раздел, което прави материала подходящ както за проверка след изучаването му, така и за преговор преди изпит или класна работа. Първата група задачи е посветена на изграждането на текста. Проверява се разпознаването на средствата за преназоваване на предмета на общуване – контекстов синоним, лично местоимение, описателен израз – както и умението да се прецени коя номинативна верига е изградена правилно и коя се разпада с въвеждането на нов предмет. Тук влизат и задачите за ключовите думи и връзката им с темата, за начина, по който се определя темата на текст, и за ролята на абзаца като носител на отделна подтема. Втора и обемна група разглежда функциите на текста. Информативната, естетическата, апелативната, коментарната, експресивната и регулиращата са представени с отделни примери, а една задача проверява разбирането, че функциите се съчетават и една от тях е водеща. Включена е и съпоставка между два текста на една и съща тема, при която трябва да се определи функцията на втория. Трета група обхваща функционалните стилове и комуникативните сфери: разпознаване на стил по неговите маркери, отнасяне на жанр към стил, особеностите на научнопопулярния стил спрямо строго научния, както и съпоставителна задача, в която два текста върху една тема принадлежат към различни стилове. Четвърта група е посветена на грешките и обхваща всички основни типове: граматична при пълен и кратък член; правописна при променливо „я“; пунктуационна при обръщение и при сложно изречение; лексикална при объркани пароними и при смислово повторение; стилистична при дума, неподходяща за стила на текста. Задачите изискват не само откриване на грешката, но и разбиране към кой тип принадлежи тя. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от примера, назовава явлението и добавя защо останалите варианти не са подходящи; при задачите за грешка е даден и правилният вариант заедно с правилото зад него. За учителя това е готова обобщителна проверка на целия раздел, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за функции, само тези за стилове или само за грешки. За ученика тестът показва в кой от четирите аспекта на работата с текст подготовката е недостатъчна, а обясненията запълват празнотите без нужда от допълнителен източник.

Този тест минава през целия дял с двадесет и пет въпроса — от условията за разбираемо общуване до пометките в тълковния речник — и проверява дали разпръснатите понятия са се подредили в цялостна представа. Материалът съдържа две части. Първата е тестът, изграден изцяло от задачи от затворен тип с по четири варианта. Отговорите са оформени като пълни изречения с изравнена дължина, което не допуска отгатване по външни признаци. Липсата на отворени въпроси позволява цял клас да бъде проверен за минути. Голяма част от задачите тръгват от конкретна ситуация: двама ученици не се разбират в чат, съчинение без обща тема, учен използва разговорни изрази в презентация пред колеги. Ученикът трябва да разпознае какво точно се е нарушило и как се нарича то. Този подход превръща теорията в приложимо умение. Първата група въпроси разглежда общуването като процес — условията за пълноценна комуникация, социокултурните сфери, правилата за уместно езиково поведение, признаците на текста и различните видове въздействие върху читателя. Втора група се отнася до книжовния език и неговите норми: двете форми на съществуване на езика, обхватът на книжовната разновидност, същността на кодификацията и на пунктуационните норми. Трета група, най-обширната, е посветена на функционалните стилове — смяната на стила според ситуацията, индивидуалният почерк на автора, трите езикови равнища, разграничаването между общостилови и стилово маркирани средства, особеностите на разговорния, художествения, официално-деловия и публицистичния стил, както и присъствието на некнижовна лексика в художествения текст. Четвърта група обхваща практическата страна: стъпките на стилистичния анализ, разпознаването на стилистична грешка, четирите основни действия при редактиране, звуковото повторение в конкретен стихотворен пример и разчитането на речникова пометка. Втората част съдържа отговорите на всички задачи с разгърнати обяснения, които формулират съответното определение — така отговорите работят и като компактен преговорен конспект. За учителя тестът е готов за обобщителен час, за контролна работа или за преговор преди изпит, с вградени критерии за оценка. За ученика е средство за самопроверка, което ясно показва кои понятия владее и кои изискват повторение.

Едно изречение може да е граматически безупречно и въпреки това да не върши работа. Урокът за стилистичната норма тръгва точно от този случай и обяснява защо правилността не е достатъчна. В началото са припомнени всички норми, чието спазване прави изказването коректно: правоговорна и правописна, морфологична, пунктуационна и речникова. Всяка е формулирана в едно изречение, за да се вижда какво точно урежда. Оттам изложението въвежда стилистичната норма като нещо различно по природа. Показано е с примери кога едно и също изречение е уместно и кога не е, в зависимост от това пред кого и защо се изрича. Отделно е разгледан случай, в който текстът е граматически правилен, има подлог, сказуемо, допълнение и обстоятелствени пояснения, но общуването пак се проваля, и е обяснено къде точно се къса нишката. Същинската част разглежда уместността на изказа по признаци: избор на думи според сферата на общуване, съгласуване на изказа с адресата и с целта, типични нарушения. Практическата част съдържа въпроси и задачи с отговори, върху които наученото се проверява веднага. Урокът е подходящ за подготовка за изпит по български език, за писане на текстове в различни стилове и за самостоятелна работа върху уместността на изказа.

Един и същ предмет може да бъде наречен по четири различни начина в рамките на няколко изречения. Един и същ въпрос може да бъде разгледан в два текста, които принадлежат на различни стилове. Тестът проверява дали ученикът вижда тези разлики и умее да ги назове. Двадесет и пет задачи с избираем отговор и по четири варианта обхващат целия раздел, което прави материала подходящ за проверка след изучаването му, но и за преговор преди изпит. Първата група задачи е посветена на изграждането на текста. Проверява се разпознаването на средствата за преназоваване – описателен израз, контекстов синоним, лично и притежателно местоимение, нулев езиков елемент – включително чрез задача, в която е дадена цялата номинативна верига и трябва да се определи какво тя показва. Тук влизат и задачите за връзката между ключовите думи и темата и за подтемите като носители на смисловото делене. Втора група разглежда функциите на текста: регулираща, естетическа, апелативна и информативна. Всяка е представена с типична ситуация, а една от задачите изисква определяне на функцията при съпоставка между два текста върху една и съща тема. Трета група е насочена към стиловете и комуникативните сфери. Освен разпознаване на стил по неговите маркери, тук са включени две задачи за жанрове – групи от жанрове, които трябва да бъдат отнесени към съответния стил – задача за особеностите на научнопопулярния подстил, задача с отрицателна формулировка, изискваща да се посочи белег, който не е характерен за публицистичния стил, както и въпрос за самия ред на действие при определяне на комуникативната сфера. Четвърта група обхваща типовете грешки: граматични при бройната форма и при употребата на „й“ и „и“; правописни при двойните съгласни; пунктуационни при еднородни части; лексикални при неуместна чуждица, при погрешен предлог и при неподходящ синоним; стилистични при повторение на сродни думи. Всяка задача изисква и разбиране към кой тип принадлежи нарушението. Отговорите са в самостоятелен раздел. Обясненията посочват конкретния елемент от примера, назовават явлението и добавят защо останалите варианти не са подходящи; при задачите за грешка е даден правилният вариант и правилото зад него. За учителя това е готова обобщителна проверка на целия раздел, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за функции, само тези за стилове или само за грешки. За ученика тестът показва в кой от аспектите на работата с текст подготовката е недостатъчна, а обясненията запълват празнотите без нужда от допълнителен източник.