Анализ на VIII глава от „Евгений Онегин“ (А. С. Пушкин). Последната среща на Онегин и Татяна – любов, дълг и пропуснато щастие.

      Разгръщането на VIII глава от „Евгений Онегин“ е като последен акт в театър: завесата се вдига не за да видим ново действие, а за да осмислим вече случилото се. Тук Пушкин не просто „довършва“ историята, а обръща огледалото към героите, към обществото и към самия читател. Главата събира на едно място темите за времето, избора, морала, ролите на мъжа и жената, силата на думите и границите на чувствата. Затова тя работи едновременно като кулминация и като сбогуване.