Анализ на „В часа на синята мъгла“ от Пейо Яворов

     „В часа на синята мъгла“ е късна лирическа изповед на Пейо Яворов – стихотворение за времето, за приемствеността между поколенията и за тънката граница между деня и нощта, между живота и паметта. Текстът е публикуван за пръв път през 1909 г. в списание „Художник“, а година по-късно влиза и в поетическата книга. При по-късна редакция поетът добавя посвещение „На моите внучета Найден, Малинка и Ганка“ – това са децата на сестра му; Яворов нарича така племенниците си с нежно, домашно обръщение.