Анализ на „Как искам пак да съм дете…“ от Джордж Байрон

     „Как искам пак да съм дете“ е едно от онези Байронови стихотворения, които се четат като откровен разговор с близък човек. Няма външен сюжет, няма „история“, която да следваме; има вътрешно движение – от спомен към тревога, от разочарование към надежда, от шумния свят към мечтата за тишина и чистота. Още първият стих задава точното чувство: героят не просто си спомня детството, а копнее да се върне в него тялом и духом – „да скитам в наште пещери, да плувам в синьото море, да бродя в зрачните гори“.