Басните на Езоп

Древният елински творец Езоп е легендарна личност. Живее през   VI - V век преди новата ера - Архаичен период от културното развитие на Елада. Той поставя началото на литературата за деца и на литературата, която не е писана в стихове - проза. В неговите кратки, поучителни истории често главните герои са животни. С тях стават различни случки, които внушават мъдрост, подсказват какво не трябва да се прави от човека, за да не изглежда глупав в очите на хората. Тези кратки и мъдри истории - басните - са много близки до народните приказки за животни. Езоп и народният творец използват олицетворението, за да разкажат за човешките пороци. По този начин те характеризират определена група хора, която проявява морални слабости: егоизъм, жестокост, алчност, недалновидност и т. н. В поучителните разказчета на Езоп може да се огледа всеки, изпаднал в глупава ситуация или сам носещ ограничен морал, довел го до страдание, безсилие, зло.

Баснята „Гарван и лисица” е с познат сюжет от народните приказки. Хитрата лисица успява да измъкне парчето сирене от глупавата гарга. Но Езоп насочва вниманието не толкова към глупостта и лукавството, колкото към влюбения в себе си и невиждащ истината човек. Така той става неразумен. Тези хора обичат да бъдат възхвалявани, а хитрата лисица е изкусна ласкателка. Тя ловко и много последователно се „възхищава „ от качествата на гарвана, защото той е грабнал в човката си парче сирене, което хитрушата силно желае. Птицата е на дървото, а лисицата е на земята. За да получи исканото парче, тя трябва да накара съперника си да разтвори своята човка и започва да хвали неговото себелюбие. Гарванът няма вярна представа за себе си. Приема думите на ласкателката за истина. Толкова много е заслепен, че забравя за сиренето в човката си и започва да пее (грачи). Хитрата лисица постига своето. Глупаво напереният, неразумен гарван е наказан - ласкателката му се присмива: „-Гарване, ако имаше и разум, нямаше да ти липсва нищо, за да станеш цар на всички птици."

Езоп директно изразява поуката. Такава е съдбата на неразумния човек, сляпо повярвал в чужди ласкави слова, които могат само да го унизят и оскърбят.

Мъдростта на Езоповите басни е много поучителна. Младите хора трябва да знаят простите житейски истини, които научават чрез опита на героите, разказан от баснописеца. По този начин за тях е по-леко преодоляването на житейските изкушения.