В любовта човек излиза извън себе си. Есе по стихотворението „Колко си хубава!“ на Христо Фотев

       В любовта човек излиза извън себе си. Тази мисъл не е просто красива фраза — тя описва промяна, която всеки, влюбвал се истински, е усещал: границите на „аз“ се разширяват, в живота ти влиза друг човек, а с него и нови грижи, радости, страхове, надежди. Любовта те кара да гледаш света през чужди очи и едновременно да опознаеш по-дълбоко себе си. Точно тази двойна посока — към другия и към собственото сърце — виждаме силно в стихотворението „Колко си хубава!“ на Христо Фотев.