„Септември ще бъде май“: мотивът за вярата в дванадесета глава на поемата „Септември“ от Гео Милев. Анализ

От Ботев до модерните поети българската литература бележи няколко върха. Тази обзорна разработка ги подрежда и се съсредоточава върху един от тях. В началото е очертан пътят: Ботев, който разкрива вълненията на човека, посветил живота си на един народ и на една величава идея, Вазов, описал житейската съдба на нацията, и авторите след тях. Същинската част е посветена на „Септември“ като поема за революцията в екзистенциален и социален смисъл. Разгледано е как според естетиката на експресионизма Гео Милев се стреми да създаде свой израз и как двукратното цитиране с различна пунктуация постига целта си. Отделни акценти са поставени върху отъждествяването на народния и божествения глас, върху търсенето на опора у по-висша сила и върху това, че поетът не изобразява, а изразява и внушава. Самостоятелно са разгледани срещата между „вековната злоба на роба“ и необратимия път на прогреса, суровата красота на новото и религиозното преосмисляне, което се осъществява в творбата. Материалът съдържа и задачи. Разработката е подходяща за обзорна подготовка за матура, за отговор на литературен въпрос и за съчинение върху развитието на българската литература.

Разбор на поемата „Септември“ от Гео Милев, който тръгва от мястото на поета в българската литература след войните и от това какво точно означава изразът творческа дързост, когато става дума за тази творба. Началото очертава пътя на автора за малко повече от десет години: през класическата традиция, през символизма и отвъд него, до утвърждаването му като баща на българския експресионизъм. Оттам е обяснено с какво поемата достига върховете на националната ни поезия във философско-естетическо и в стилово отношение. Следва въпросът за основата на творбата. Историческото събитие е представено само като повод, а към него са добавени и другите предпоставки, движили автора, включително свидетелство на близък до поета човек. Изяснено е как експресионистичният поглед превръща едно кърваво стълкновение в част от вечното противопоставяне между потиснати и потисници. Същинската част проследява трите понятия, които поемата преизгражда: народът, Отечеството и Бог. При всяко от тях е показано с какви средства е постигнато новото им звучене и в кои глави се появяват. Отделно е разгледано движението на творбата: подемът в главите за въстанието, единственият стих, който отбелязва прелома, и обратният ход в главите за погрома, където поетът естетизира грозното и ужасяващото. Самостоятелен акцент е поставен върху един от най-запомнящите се образи в поемата и върху подтекста, който той носи. Финалната част обяснява какъв извод прави лирическият герой за поражението и за възмездието и защо трактовката на човешката съдба тук е нова за българската литература. Разборът е подходящ за подготовка на интерпретативно съчинение върху „Септември“, за упражнение върху експресионизма и за преговор преди матура.

Задълбочен прочит на втората половина от поемата, там където „Септември“ престава да бъде разказ за конкретно историческо събитие и се превръща в спор за Бога, историята и човека. Първият раздел разглежда отечеството като разединен символ: как родината, обикновено свързвана с единство и гордост, тук е показана като арена на разпад и защо възклицанието „Отечеството е в опасност!“ звучи не като призив за сплотяване, а като оправдание на властта. Следва частта за разрушаването на мнимите кумири, съсредоточена върху образа на поп Андрей. Обяснено е защо разрушаването на храма не е богохулство, какво символизира спокойствието на героя пред лицето на смъртта и как в него се събира колективната воля за промяна. Централно място заема образът на човека маса. Проследена е неговата духовна метаморфоза от страданието и покорството през пробуждането до фигурата, която застава срещу тиранията, и е показано защо в поемата творец на историята е колективният субект, а не отделният герой. Обяснено е и защо лирическият говорител вижда в него не безлична тълпа, а многогласен и енергичен организъм. Отделен раздел е посветен на богоборството и на епилога. Разгледано е какво всъщност отрича възгласът в края на творбата, защо Бог тук е метафора на стария свят и как на негово място застават философите и поетите, а човекът е утвърден като създател на собствената си съдба. Разгледан е и основният конфликт между човека и институциите, които го поробват, било то държавата, църквата или сляпата вяра, както и начинът, по който поетът преосмисля библейските образи и мотиви. Последните части въвеждат по-широката рамка: митологичните пластове в творбата, образът на Касандра и на вечното слънце, разбирането за историята като цикъл от разрушение и възраждане, както и междутекстовите връзки с „Ад“ и „Ден на гнева“. Изложението е онагледено с цитати от поемата и стига до обобщение за утопичната визия във финала. Подходящо е за интерпретативно съчинение върху „Септември“, за теза по образите на отечеството, Бога и човека маса и за преговор преди матура.

Един-единствен стих в средата на творбата разделя „Септември“ на две. Анализът показва къде минава този разлом и какво стои от двете му страни. Началото възстановява творческата история на поемата: кога и къде е публикувана, кое историческо събитие стои зад нея, как реагира властта и как самият Гео Милев защитава позицията си. Приведена е и негова мисъл за пробуждането на народа, която обяснява отношението му към ролята на изкуството. Следва разделът за жанра и композицията. Обяснено е как в поемата се съчетават лирическо, епическо и публицистично начало, как са разпределени дванадесетте части и каква роля играе всяка група от тях. Отделно е разгледана символиката на числото 12 и какво внушава тя за смисъла на изобразеното. Същинската част е посветена на образите и мотивите: образът на въстаниците, митологичните и библейските препратки, антитезата между стария и новия свят. Оттам анализът минава към идеологическите и художествените особености и към експресионизма в творбата, като разглежда стилистиката, липсата на рима и метрична строгост, ударните фрази, внезапните преходи и контрастите в образната система. Самостоятелни акценти са поставени върху лирическия говорител, разгледан като глас на народната съдба и като водач, и върху противопоставянето между обезличения враг и въстаниците. Отделен раздел се занимава с епилога и с утопичната визия за бъдещето, а последният коментира защо творбата продължава да звучи актуално и какви въпроси поставя пред днешния читател. Изложението е подредено по ясни раздели, всеки от които може да се използва самостоятелно при подготовка на отделен изпитен въпрос. Подходящо е за подготовка по литература в гимназията, за писане на съчинение или интерпретация върху „Септември“, за отговор на въпрос за експресионизма в българската литература и за преговор преди матура.

Историческото събитие стои в заглавието на поемата, но вътре в текста то почти не е назовано. Този парадокс е отправната точка на анализа, който търси не хрониката на 1923 г., а въпроса, разцепил българското общество: що е отечество, когато хората започнат да живеят в две различни Българии. Разработката е подредена в пет части. Първата разглежда сюжета във връзка с хуманитарните търсения на епохата и обяснява защо експресионизмът поставя вечния въпрос за изгубения рай като шокираща провокация. Втората се занимава с конфликта като сблъсък на ценности: как двете страни са назовани с думите, които другите им дават, кои явни и скрити цитати носят гласа на официалната пропаганда, как чрез отсъствието на музика и барабани въстаниците са противопоставени на военнолюбците и защо изброяването на върховните богове превръща конкретния случай в универсален въпрос. Третата част е посветена на героите като мяра за човешкото: обобщения образ на Масата, неиндивидуализираните противници и единствения назован по име герой, поп Андрей, чието богоборство е разгледано през символиката на кръста и през препратката към „Антигона“. Тук е анализиран и лирическият Аз, който според Гео Милев е най-важният герой, както и словото му, изпъстрено с цитати и с разобличени езикови манипулации. Четвъртата част обяснява как поемата гради своя образ на света: съчетанието между репортажна точност и митологично обобщение, дванайсетделната композиция, антитезите, фрагментът и ритъмът като основни принципи на експресионизма. Петата проследява съдбата на творбата след появата ѝ и полемиките, в които е въвлечена. Материалът е подходящ за подготовка на съчинение, на устен отговор и на матурата в 10. клас, както и за учители, които търсят подредена и цитатно подплатена интерпретация.

Един въпрос стои в центъра на тази разработка: чие всъщност е Отечеството, когато властта избива собствения си народ в негово име. Изложението започва с релациите, които поемата преобръща: народ, Бог, цар и отечество, варварство и цивилизация, бунт, власт и история. Показано е с какво Гео Милев се отделя от Вазовата и от Славейковата представа за двигателя на историята и защо у него творец на новия ред може да бъде само низовата маса. Следва преглед на факторите, оформили тази нова концепция: следвоенната епоха, Септемврийското въстание и обратът от сп. „Везни“ към сп. „Пламък“, а най-подробно е разгледано влиянието на експресионизма. Обяснени са експресионистичните понятия за държавата, църквата и Новия Апокалипсис, идеята за глобалния бунт в няколко негови аспекта и начинът, по който фрагментарността и колажът определят строежа на творбата. Централната част е посветена на образа на народа. Разгледано е успоредяването на конкретно-събитийния и на символно-алегоричния план, превръщането на националния сюжет в модел на световната история, деестетизацията като похват за героизация и лексикалните лайтмотиви, които отбелязват превръщането на множеството от скот в народ. Отделно е проследена полемиката в тогавашния печат и как чуждият идеологически глас прониква в самия текст на поемата. Самостоятелен акцент е поставен върху превъплъщенията на народната вяра и върху единствения индивидуализиран герой, поп Андрей: държанието му пред палачите, гранатата към храма, кръстът на гърдите му и смисълът, който гибелта му придава на погрома. По пътя към края разработката анализира и пародирането на националните емблеми, двойния образ на река Марица и римуването на думата отечество, а финалната част тълкува философския епилог и преобърнатите библейски мотиви в него. Текстът е подходящ за подготовка за матура и за изпит, за писане на интерпретативно съчинение и за преговор на експресионизма в българската литература.