„Голямо нещастие, господин Морел!“: началото на „Граф Монте Кристо“ от Александър Дюма, първа глава „Марсилия. Пристигане“
Зареждане на оценките…
I. МАРСИЛИЯ. ПРИСТИГАНЕ
На 24 февруари 1815 година дежурният наблюдател на Нотър Дам дьо ла Гард възвести пристигането на тримачтовия кораб „Фараон“, който идваше от Смирна, Триест и Неапол.
Както винаги, един лоцман потегли тозчас от пристанището, мина покрай замъка Иф и доближи кораба между нос Моржион и остров Рион.
Тозчас, пак както винаги, площадката на форта Сен Жан се изпълни с любопитни, защото в Марсилия пристигането на кораб е винаги голямо събитие, особено когато този кораб, като „Фараон“, е построен, снабден с принадлежностите си, уравновесен в корабостроителниците на старата Фокея и принадлежи на някой корабовладелец от града.
В това време корабът се приближаваше; той мина благополучно пролива, който някакъв вулканичен трус беше издълбал между островите Каласарен и Жарос, заобиколи Помег и се придвижваше под своите три марсела, кливера и бризана, но тъй бавно и с такъв печален ход, че любопитните, предусетили неволно някакво нещастие, се питаха какво премеждие е могло да се случи на борда. Ала опитните в корабоплаването разбираха, че ако е имало премеждие, то се е случило не със самия кораб; защото той се приближаваше, както се полага на един идеално управляван кораб: котвата му беше готова за спускане, въжетата за бушприта бяха откачени, а до лоцмана, който се готвеше да води „Фараон“ през тесния вход на Марсилското пристанище, стоеше млад момък, пъргав и зорък, който следеше всяко движение на кораба и повтаряше всяка заповед на лоцмана.
Неопределеното безпокойство, което витаеше над тълпата, беше обхванало особено силно един от зрителите на еспланадата Сен Жан, така че той не дочака влизането на кораба в пристанището; скочи в една малка лодка, заповяда да гребат към „Фараон“ и го настигна при заливчето Резерв.
Щом видя този човек, младият моряк напусна поста си до лоцмана и с шапка в ръка се опря на борда.
Той беше осемнайсет-двайсетгодишен момък, висок, строен, с хубави черни очи и черни като абанос коси; от цялата му фигура лъхаше спокойствие и решителност, свойствени на хора, свикнали от детинство да се борят с опасността.
— А, това сте вие, Дантес! — извика човекът в лодката. — Какво се е случило и защо целият ви кораб има такъв тъжен вид?
— Голямо нещастие, господин Морел! — отговори момъкът. — Голямо нещастие, особено за мене: при Чивита Векия ние изгубихме нашия добър капитан Льоклер.
Свързани материали
Двайсет и осем години на необитаем остров. „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо: целият роман в 28 глави с предговор от Корней Чуковски
Тук е събран целият роман „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо в познатия български превод по преразказа на Корней Чуковски, от първата до двадесет и осмата глава. Преди самото повествование стои уводният текст на Чуковски за романа, който представя биографията на Дефо: произхода на семейството му, обучението в духовна семинария, търговските му години, памфлетите и вестникарската му работа, както и късния му дебют в художествената проза на шейсетгодишна възраст. Там е обяснено какво е пълното дълго заглавие на книгата от 1719 г., какви действителни човешки съдби стоят зад образа на героя и кога романът се появява на български език. Същинската част е самият роман, разказан от името на Робинзон. Главите следват живота му поред: бягството от дома и първите плавания, пленничеството, заселването в Бразилия, корабокрушението и попадането на необитаемия остров. Оттам нататък всяка глава има свое конкретно занимание: устройването на жилището, календарът, дневникът, пренасянето на вещите от разбития кораб, изследването на острова, грънчарството, лодките, шиенето на дрехи, опитомяването на козите. Втората половина внася напрежение: следите на човекоядците, срещата с Петкан и обучението му, битката с диваците, новите обитатели на острова, появата на английски кораб и сблъсъкът с бунтовниците, докато се стигне до отплаването. Изложението е с прости изречения и жив разказвачески тон, затова е подходящо за самостоятелно четене в прогимназията и за задължителния списък за лятото. Може да послужи за читателски дневник, за характеристика на героя, за преразказ по глави, както и за подготовка на съчинение върху темата за труда, самотата и волята за оцеляване.
Хищникът на парижките салони: „Бел Ами“ от Ги дьо Мопасан, пълният текст на романа в български превод
Класическият роман на Ги дьо Мопасан „Бел Ами“ е събран тук в български превод и в пълния си вид, разделен на части и номерирани глави така, както е замислен от автора. Началото въвежда героя в един съвсем обикновен ден: бивш подофицер с внушителна външност и почти празен джоб пресмята дали да обядва, или да вечеря, и се движи из вечерния Париж с походка, останала му от казармата. Още на първата страница погледът, с който оглежда посетителите в ресторанта, е сравнен с погледа на хищна птица, избираща жертвата си, и тази подробност задава посоката на цялата книга. Оттам действието бързо очертава средата, в която ще се разиграе всичко: срещата със стар другар от полка, вратата към парижката журналистика, която тя отваря, първата вечеря в дом, където се решават кариери, и жените, чиито портрети Мопасан рисува с по няколко изречения. По-нататък текстът проследява пътя на героя нагоре през редакциите и салоните на столицата. Форматът е удобен за ученици, които трябва да прочетат творбата в оригиналния ѝ обем, а не в преразказ: текстът е непрекъснат, с ясно обозначени части и глави, което позволява бързо намиране на епизод, търсене на цитат и подготовка на анализ, характеристика на герой или съчинение. Подходящ е за четене по програмата по световна литература, за подготовка за час и за изпитване, както и за самостоятелна работа върху образа на Жорж Дюроа и върху картината на френското общество, която романът изгражда.
Анализ на произведението „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън (Подбрани откъси от X глава: „Съсипвам един чисто нов автобус). Въпроси и отговори“
Анализ, построен изцяло от въпроси, на които ученикът отговаря, преди да прочете обяснението. Темата са подбрани откъси от десета глава на романа. В началото е поставен въпрос за самия автор, който позволява на класа да сподели каквото вече знае от книгите или от екранизациите. Същинската част следва трите откъса поред. За всеки са зададени въпроси за наблюдение: какво е видяно и чуто, накъде отиват героите и какво се очаква да се случи. След това идва проверката: съвпаднало ли е очакването с развитието и какво е изненадало. Отделни въпроси разглеждат избраността на главния герой и необичайния предмет, който носи, като и в двата случая отговорът трябва да се обоснове. Самостоятелен блок е посветен на героите и на онова, което е необичайно при всеки от тях, а друг на трудните или смущаващите моменти в текста. Последните въпроси излизат отвъд книгата и питат защо темите ѝ са важни за днешния читател. Отделно личи и подредбата на въпросите: първо наблюдение, после предположение и едва накрая проверка, което е и начинът, по който се чете художествен текст. Материалът е подходящ за работа в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелно четене с разбиране.
Как един корабокрушенец се събужда прикован към земята: пълният текст на „Пътуване до Лилипутия“, част първа, глава I от „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт
Плаване, буря, разбит кораб и събуждане, при което дори косата е прикована към земята: така започва най-известното пътешествие в световната литература. Тук е публикуван пълният текст на глава I от част първа „Пътуване до Лилипутия“ на романа „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт в български превод. Главата се открива с традиционното за книгата кратко съдържание, в което Лемюъл Гъливър сам обявява какво предстои: разказ за себе си и семейството му, за подтика към пътешествия, за корабокрушението и за пленяването му. Първата част от текста е автобиографична. Гъливър проследява произхода си, ученето в Кеймбридж и Лайден, годините при хирурга господин Бейтс, женитбата си, опитите да се установи в Лондон и причините, които отново го връщат в морето, до последното отплаване с кораба „Антилопа“. Следва разказът за бурята и корабокрушението, за спасяването с плуване и за излизането на непознат бряг. Оттук нататък започва същинската среща с Лилипутия: пробуждането на вързания великан, първото човече с лък и стрела, залповете от стрели, издигнатата площадка и речта на хурго, храната и бъчвите с вино, които стотици ръце донасят по стълби. В края на главата текстът описва решението на императора и кралския съвет, машината на двадесет и две колела, с която Гъливер е пренесен, пътуването до столицата и мястото, определено за него. Запазени са и обяснителните бележки на преводача за старинните морски мерки за дължина. Текстът е подходящ за четене по учебна програма, за подготовка на преразказ, за анализ на образа на Гъливер и на света на лилипутите, както и за цитиране при съчинение или при отговор на литературен въпрос.
Анализ на „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън - откъсите от десета глава с въпроси и отговори: вълшебната приказка, приятелството и битката с фуриите
Изучаваните откъси от десета глава поставят въпроси, които изискват едновременно познаване на текста и на старогръцката митология. Този анализ отговаря последователно на седем такива въпроса и предлага цялостен поглед към главата. В началото е представена творбата и мястото ѝ в поредицата, авторът и обстоятелствата, при които е възникнал замисълът на книгата. Дадено е и въведение към сюжетната ситуация, придружено с кратки пояснения за митологичните понятия, които се срещат в текста - фурии, кентавър, сатир, - така че четенето да бъде разбираемо и без допълнителна справка. Основната част започва с разделянето на текста на епизоди и предложени заглавия за всеки от тях, което изяснява композицията на главата и е удобно за изготвяне на план. Следва разглеждане на образа на Посейдон - кой е той според мита и как е изградена ролята му на баща в романа. Централно място заема съпоставката между двамата наставници - кентавъра Хирон и Котарака в чизми от приказката на Шарл Перо - с ясно откроени разлики в подхода и ценностите им. Отделен въпрос проследява чертите на вълшебната приказка в текста и съпоставя главния герой с третия брат от изучавана народна приказка, което позволява да се види приемствеността между съвременната литература и фолклора. Разгледани са и комичните ефекти, породени от съжителството на древната митология със съвременния свят, ролята на приятелството в действията на героите и съчетаването на смешно и страшно в описанието на фуриите - с посочени конкретни детайли от външния вид и от поведението им. В края е поместено обобщение на света, сюжета, героите и основната идея на творбата, а към творческата част е предвиден и преразказ на избрания епизод.
Когато читателят влезе в книгата: „Приказка без край“ от Михаел Енде, романът за четене с кратко въведение
Романът на Михаел Енде е даден тук за четене в български превод, а преди самия текст стои кратко въведение: кога и къде излиза книгата, какви адаптации е получила и кой е нейният главен герой. Историята започва с представяне на Бастиян Балтазар Букс, момче на десет-единайсет години, което обича да чете и да фантазира, но у дома живее в мълчание, а в училище е обект на подигравки и груби шеги. В едно дъждовно ноемврийско утро, бягайки от съучениците си, той се озовава в антикварна книжарница и там попада на книга, която собственикът не би му дал по никакъв начин. Оттам нататък четенето се превръща в събитие. Композицията е построена като книга в книгата: докато Бастиян чете на училищния таван, читателят следи едновременно неговата съдба и събитията в света, за който се разказва в открадания том. Двете линии са отделени и графично в текста, така че се вижда ясно кога героят чете и кога живее. Светът вътре в книгата е населен с най-различни създания, а при първата им поява става ясно, че там се случва нещо необяснимо и заплашително, заради което те тръгват на път. Какво е то, кой може да го спре и каква роля ще отреди приказката на своя читател, се разбира едва от нататъшното четене. Текстът е подходящ за четене по избор и за извънкласно четене, за читателски дневник, за подготовка на преразказ и на характеристика на героя, както и за съчинение по темите за въображението, за самотата, за приятелството и за смелостта да бъдеш себе си.