Двайсетий век - Иван Вазов

1. От кое стихотворение са стиховете? Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата... A) „При Рилския манастир“ Б) „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ B) „Българският език“ Г) „Паисий“ 2. Кое от посочените произведения е повест? A) „Под игото“ Б) „Чичовци“ B) „Дядо Йоцо гледа“ Г) „Елате

Какво завещава едно поколение, което е забравило собствените си идеали? Този въпрос стои в основата на анализа върху „Линее нашто поколенье“, написано от Иван Вазов в първото десетилетие след Освобождението и поместено в стихосбирката „Поля и гори“ от 1884 г. Началото поставя творбата в нейния контекст: разминаването между очакванията на изстрадалия народ и следосвобожденската действителност, размиването на висшите възрожденски идеали и будната гражданска съвест на поета, който все още живее с героиката на отминалата епоха. Обяснено е защо мотивът за отговорността пред миналото и пред бъдещето е заложен още в заглавието, което е и първи стих на стихотворението. Същинската част следва композицията: шестте четиристишия са групирани в три смислови части и всяка от тях е разгледана поотделно, с цитати от текста. Проследени са трагичните констатации за застоя и духовната безпътица, гневната провокация към „племе закъсняло“, ролята на реторичните въпроси и смисълът на смяната в назоваването на адресата. Самостоятелен акцент е поставен върху идейната връзка с „Епопея на забравените“ и върху молитвения финал: символите на лампата, химна и вярата, синтактичният паралелизъм между тях и разтварянето на хоризонта към морската шир и към небето. Разгледано е и какво променя множественото число в последния стих за посланието на творбата. Разработката е полезна за подготовка по литература върху Вазовата гражданска лирика, за отговор на литературен въпрос, за съчинение върху проблема за идеала, както и за преговор преди класна работа.

1. От кое стихотворение са стиховете? Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла... A) „Да бъде ден!“ Б) „Зимни вечери“ B) „Стария музикант“ Г) „Юноша“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е поема? A) „Цветарка“ Б) „Йохан“ B) „Септември“ Г) „Градушка“ 3. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Ний“ Б) „Миг“ B) „Песента на Б) В стихотворението „Юноша“ лирическият герой се наслаждава на младостта. B) Художественото

Пълният текст на едно от най-често изпитваните стихотворения на Иван Вазов, дадено тук в цялост, без съкращения и без придружаващ коментар. Творбата започва с картина на застой и мраз, в която липсват и топлината, и вдъхновението, и продължава с въпроса накъде върви това поколение, щом само няма посока. Следва пряко обръщение: сепване, напомняне за потомството, което идва след него, и няколко въпроса, оставени без отговор. Последната част сменя посоката на говоренето и се превръща в молба, изградена върху няколко успоредни образа, като последният от тях назовава онова, без което един народ не може. Записът е удобен за учене наизуст, за точно цитиране в съчинение или в устен отговор и за проследяване на реториката на Вазов: обръщенията, въпросите, повторенията и градацията, върху които стъпва внушението.

Девет стихотворения на Иван Вазов, събрани на едно място с пълните им текстове, готови за четене, преписване и цитиране. Подборът показва поета в различните му гласове: от възторга пред родната красота до гнева срещу неправдата и от интимното изповядване до гражданския вик. Сборникът започва с „Българският език“, стихотворението, в което поетът превръща нанесената обида в клетва за възмездие чрез красотата на словото. Следват „На България“ и „Векът“, писани в изгнание през 1876 г., в които личната мъка по родината се среща с укора към равнодушна Европа. „Де е България“ очертава родината през нейните реки, планини и старинни развалини, а „Елате ни вижте!“ отваря вратата на селската къща и отправя пряко обръщение към ситите и властните. „Новонагласената гусла“ е стихотворението на поетическия обрат, в което певецът на любовта и природата сменя струните на инструмента си. „Новото гробище над Сливница“ е реквием за загиналите защитници на отечеството, а „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ съчетава възхищението пред земята с горчивия упрек към нейните деца. Подборката завършва с краткото „Природата“, в което любовта към природата отстъпва пред друго чувство. Всеки текст е даден изцяло, с годините и местата на създаване, където те са отбелязани от автора. Така се вижда и хронологията: от емигрантската лирика от 1875 и 1876 г., през пловдивския период, до стиховете след Сръбско-българската война. Материалът е удобен за подготовка за час и за домашна работа, за учене на стихотворение наизуст, за откриване на цитати за съчинение или есе и за съпоставка между отделните творби на Вазов. Полезен е и на всеки, който иска да чете патриотичната лирика на народния поет в цялост, а не на откъси.

Темата за Вазов рано или късно се пада на всеки. И се пише най-зле, именно защото е прекалено голяма. Половин век творчество, всички жанрове, десетки заглавия, две юбилейни чествания и цяла епоха отгоре. Никой не знае откъде да започне. Този материал подрежда всичко на едно място. Материалът обхваща живота и творчеството на Иван Вазов, както и възникването на цикъла „Епопея на забравените“. Устроен е в шест дяла, като всеки може да се използва и самостоятелно. Първият е биографичен, но не е списък с дати. Проследява седем етапа от живота, при всеки от които се обяснява какво го е направил такъв, какъвто е. Тук ще намерите бащата, който иска син търговец, майката, която крие стиховете, и едно изречение на бащата, което побира цял конфликт между поколенията. Вторият дял е за творчеството и е най-обхватният. Разглежда мястото на Вазов в българската литература, петте му водещи теми, отношението му към миналото и към съвременността, художествените методи, жанровата широта, поезията, прозата, драматургията и критиката. При всяка част са изброени конкретни заглавия и години. Третият дял е готова жанрова таблица за разпечатване. Всички основни творби, подредени по видове — лирика, поеми, повести, разкази, романи, пътеписи, драми, комедии. Един поглед стига, за да се види обхватът. Четвъртият е подробна хронология в две колони: какво се случва в живота и какво се появява като книга през същата година. Този вид подредба показва нещо, което иначе се пропуска — че почти няма година, в която историята да се случва, а той да мълчи. Петият дял е най-живият. Съдържа два приведени спомена на съвременници. Единият е разказ на друг наш писател как като младеж вижда Вазов на улицата и не смее да го доближи — и описва лицето му така, че читателят го вижда. Другият е оценката, дадена в годината на смъртта му. Шестият дял въвежда самия цикъл: кога излиза, защо се нарича цикъл, от колко оди се състои, кои са посветени на хора и кои на събития, какво означава заглавието и какво точно са ода и епопея. Всички дванадесет заглавия са изброени. Заключението не преповтаря, а събира всичко в няколко мисли — включително обяснението защо днес, когато си представяме героите от Възраждането, ние всъщност си представяме тях такива, каквито ги е нарисувал Вазов. Последното изречение си струва да се запомни наизуст. Езикът е топъл и жив. Никъде не се изрежда сухо, а всяка подробност е свързана със смисъл. Има и сравнения, които се запомнят — например онова за къщата с многото стаи. Какво получавате като преподавател: готов набор за няколко часа. Таблицата и хронологията се раздават направо, без преработка. Спомените на съвременниците се четат на глас и отварят разговор веднага. Какво получавате като ученик: цялото Вазово дело, събрано и подредено. Годно за обзорен въпрос, за устно изпитване и за увод към всяко съчинение върху негова творба — с готови заглавия и точни години. Ако ви трябва един-единствен материал за Вазов — този, от който да тръгне всичко останало, — това е той.