Косата като изгоряла трева и нозете като жаби: портретът на Ян Бибиян, откъс от книгата на Елин Пелин

Прочитът е кратък и съсредоточен върху най-важното. Началото представя Иван Вазов, роден на 27 юни 1850 година в Сопот, и произведението. Въпросите започват с тълкуване на ключов израз от текста и продължават с обяснение защо последната надежда на героинята е свързана с помощ свише. Отделен въпрос разглежда символиката на последното изречение на втора част, което при този разказ е сред най-често задаваните. Отговорите се опират на конкретни думи от текста и не преразказват действието. Единадесет въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Умереният обем прави разработката удобна за подготовка за един учебен час, за домашна работа и за бърз преговор преди изпитване, когато не е нужен най-подробният възможен разбор, а само същественото за срещата край Искъра и за смисъла на израза „лошото време“. Съсредоточаването върху няколко въпроса е предимство, когато времето е малко, защото ученикът получава точно онова, което се пита най-често, без да чете десетки страници анализ. Отговорите са разгърнати и се опират на конкретни думи от текста, което ги прави удобни за преработване със свои думи.

Характеристика на цял клас, при която петима ученици получават свой отделен портрет – а накрая всички се събират в обща преценка. Този двоен подход е и находката на разработката. Обичайната групова характеристика описва общото и се задоволява с това. Тук първо всеки е разгледан поотделно, а едва после е изведено онова, което ги обединява. Началото поставя рамката с едно изречение: групата е представена като цяло, от което се открояват отделни момчета. Оттам следват петте портрета, всеки с различна дължина според присъствието на героя в текста. Най-подробен е първият, тъй като при него авторът е дал разгърнато описание. Приведени са сравненията от текста – за главата, косата, челото и носа, – а после е добавена и чертата на характера, която обяснява защо съучениците го обичат. Вторият портрет разглежда най-възрастния ученик и съдържа сполучлив контраст: определението, което получава от учителя, и ролята, която му е поверена. Двете си противоречат и точно затова са смешни. Третият е за момчето с уверените отговори. Тук е и най-точното наблюдение в целия текст: че тези отговори издават не глупост, а липса на опит и детска непосредственост. Разграничение, което променя целия прочит. Четвъртият портрет е най-кратък и стъпва на една-единствена реплика, но тя е достатъчна, за да очертае характера. Петият е за самия разказвач и съдържа наблюдение, което рядко се прави: че той гледа едновременно с очите на детето и с мъдростта на възрастния, който си спомня. Финалната част обединява всички в обща характеристика – наивни, непосредствени и честни – и завършва с извода, че комичното идва от различието между детското и възрастното мислене, а не от неспособност. Приведеният цитат в края е особено сполучлив: той показва как децата отговарят едно, а мислят друго. Преподавателят получава готов материал за работа върху групов образ и пет отделни портрета, които могат да се разпределят по групи в час. За ученика ползата е практическа: получава готова характеристика и метод как се пише за няколко герои наведнъж – поотделно, а после заедно.

1. Елин Пелин е представител на: А) романтизма Б) символизма В) реализма Г) индивидуализма 2. Тематиката на произведенията на Елин Пелин е свързана с: А) модерния градски бит Б) традиционния селски свят В) исторически събития Г) събития от национално значение 3. Елин Пелин е: А) собствено име Б) прозвище на Иван Димитров В) прякор на Димитър Иванов Г) литературно име на Димитър

Характеристика на главния герой от разказа „Серафим“ на Йордан Йовков. Материалът е завършен текст, готов за използване при подготовка за класна работа, за изпитване или като образец при писане на характеристика. Строежът следва установената схема за този вид ученическа работа и всяка част е ясно обособена. Началото представя героя най-общо – кой е той, откъде идва и с какво се препитава, като са посочени и сведения за творбата, в която присъства. Втората част е портретната характеристика. Тя е разгърната подробно и се спира последователно на облеклото, на лицето и на една подробност от външния вид, която противоречи на останалите. Именно това противоречие е използвано като преход към вътрешната характеристика. Следва раздел за речевата характеристика. В него се разглеждат тонът на говорене, характерът на изказа и онова, което думите на героя издават за неговия нрав. Четвъртата част се отнася до миналото. Тя събира разпръснатите из творбата сведения за живота на героя и показва как една вещ от неговото облекло се превръща в образ на целия му път. Най-обемната част разглежда постъпките. Няколко случки са приведени последователно, всяка е обяснена и е посочено какво разкрива тя. Този раздел е и най-важният, защото при този герой характерът се проявява преди всичко в делата. Заключението извежда обобщение и се спира на връзката между името на героя и неговата същност. Разграничението между отделните видове характеристика е основното достойнство на разработката. Много ученически текстове смесват външния вид, речта и постъпките в общо описание, а тук всяка страна има самостоятелен раздел – схема, приложима върху всеки друг литературен герой. Работата с цитати също заслужава внимание. Те са кратки, вплетени в изложението и винаги придружени с обяснение. Ученикът вижда къде се поставя цитат, каква дължина е уместна и как след него задължително идва тълкуване, вместо текстът да продължи, все едно цитатът говори сам. Полезен е и начинът, по който портретната част преминава във вътрешната. Вместо двете да стоят една до друга без връзка, външната подробност е използвана като мост към характера – похват, който прави текста цялостен, а не съставен от отделни късове. Езикът е ясен и естествен, без книжни украси. Изреченията са с умерена дължина, а мисълта се движи стъпка по стъпка, така че текстът се чете леко и звучи като ученическа работа, а не като научно изложение. Обемът съответства на изискванията за характеристика и позволява текстът да се използва без съкращаване или допълване. Материалът е подходящ и за самостоятелна работа у дома. Ученик, който се затруднява с подредбата на такъв текст, може да проследи как всяка следваща част надгражда предходната, вместо да я повтаря с други думи. На учителя разработката дава готов пример за разбор в час – както по строеж, така и по начин на позоваване на творбата. Тя може да послужи и за упражнение, при което учениците откриват отделните части и обясняват каква роля изпълнява всяка от тях. На ученика материалът служи като образец при подготовка за класна работа и за изпитване, както и като отправна точка за писане на характеристика върху друг герой.

Шеста част е разгледана и като епизод, и като част от цялото. Началото представя Иван Минчов Вазов и произведението. Рубриката „Да си припомним“ връща към географията на разказа: кои са основните обекти, край които протича действието, какъв път изминава героинята в предходните пет части и в кое време на денонощието протича вторият ѝ разговор с бунтовника. Рубриката „Да проверим какво разбрахме“ тръгва от чувствата, внушени от първите две изречения, и стига до по-трудни въпроси: каква е причината башибозуците да не поругават тялото на бунтовника, кои части от текста придават историческа достоверност и защо авторът въвежда исторически факти, лица и дати в художествен разказ. Разделът „Да се упражняваме“ изисква да се извлекат две различни групи изрази от пейзажните описания: тези, които внушават радост и ведрина, и тези, които рисуват свръхестествен свят. Работата с езика е конкретна и с ясен резултат, което прави разработката подходяща за час, за писмен отговор и за преговор. Разграничаването на двата типа пейзажни изрази е ценно упражнение, защото показва как един и същ природен фон може да носи и радост, и предчувствие за смърт в границите на няколко страници.

Характеристика на главния герой от разказа „Серафим“ на Йордан Йовков. Материалът е завършен текст, готов за използване при подготовка за изпитване, за класна работа или като образец при писане на характеристика. Строежът следва установената схема за този вид ученически текст и може да се проследи стъпка по стъпка. Началото представя героя най-общо – кой е той и какво го отличава сред останалите лица в творбата. Следва портретната характеристика, разгърната най-подробно. Тя разглежда външния вид на героя, като се спира отделно на всяка съществена подробност. Особено място е отделено на един предмет от облеклото му, който получава самостоятелна част от изложението. Този раздел е и най-силната страна на разработката. Вместо да изброи белези, текстът показва как една външна подробност може да разкаже цял живот и как тя прераства в символ. Следващата част е посветена на речевата характеристика. Разгледани са начинът на говорене, подборът на думите и това, което той издава за положението и нрава на героя. Тази страна на характеристиката често се пропуска в ученическите работи, а тук е разгърната самостоятелно. Най-обемната част се отнася до постъпките. Няколко случки от творбата са приведени последователно и всяка е обяснена – какво показва тя и защо е важна за цялостния образ. Заключителната част извежда обобщение. То не повтаря казаното, а добавя нов поглед: разглежда несъвършенствата на героя и обяснява защо тъкмо те правят делата му по-ценни. Накрая е потърсена и връзка между името на героя и неговата същност. Текстът е подкрепен с цитати от творбата. Те са кратки, вплетени в изложението и винаги придружени с обяснение. Именно работата с цитати прави материала полезен като образец. Ученикът вижда къде се поставя цитат, колко дълъг да бъде и как след него задължително идва тълкуване, вместо текстът да продължи, все едно цитатът говори сам. Полезно е и разграничението между отделните видове характеристика. Много ученици смесват портрета с постъпките и с речта, а тук всяка страна е разгледана в самостоятелна част – схема, приложима върху всеки друг литературен герой. Езикът е ясен и естествен, без книжни украси. Изреченията са с умерена дължина, а мисълта се движи стъпка по стъпка, така че текстът се чете леко и звучи като ученическа работа, а не като научно изложение. Обемът съответства на изискванията за характеристика и позволява текстът да се използва без съкращаване или допълване. Материалът е подходящ и за самостоятелна работа у дома. Ученик, който се затруднява с подредбата на такъв текст, може да проследи как всяка следваща част надгражда предходната, вместо да я повтаря. На учителя разработката дава готов пример за разбор в час – както по строеж, така и по начин на позоваване на творбата. Тя може да послужи и за упражнение, при което учениците откриват отделните части и обясняват каква роля изпълнява всяка от тях. На ученика материалът служи като образец при подготовка за класна работа и за изпитване, както и като отправна точка за писане на характеристика върху друг герой от изучените творби.