Към съдържанието
bgmateriali.com

Елин Пелин - "Печената тиква" 2

Безплатен материал

Сподели:

Зареждане на оценките…

ЧОВЕШКИТЕ СЛАБОСТИ НА ДУШКО ДОБРОДУШКОВ

В някои от своите разкази Елин Пелин осмива човешките слабости - криворазбрано чувство за възпитание, срам от произхода, лицемерие, раболепие пред висшестоящите. Причината за непринудения смях се крие в разминаването между претенциите на героя и поведението му, между желанието за самоизтъкване и реалността. Иронизирайки своя герой, Елин Пелин разкрива истинската му същност, без да бъдат назовавани конкретните качества. Читателят сам стига до обобщенията, наблюдавайки действията на героите.
В разказа „Печена тиква” главен герой е архиварят Душко Добродушков. Дошъл от село, той страда от чувство за малоценност, срамува се от селския си произход и старателно го прикрива. Самото име Душко Добродушков носи ироничен подтекст. Би трябвало името Душко да идва от душа, което би означавало, че героят е изключително добър. Според постъпките му се оказва, че значението на думата „душа”, особено в умалителния й вариант „Душко", трябва да се разбира в преносен смисъл - човек без воля, мекушав. Целта на автора е да осмее поведението на своя герой.
В началото на повествованието Елин Пелин ни представя Душко, който се озовава в дома на управителя, за да подпише книгата. Любезно поканен от семейството на управителя да похапне печена тиква, архиварят обаче отказва. Коя е причината, след като това е неговото любимо лакомство? Желанието му да демонстрира изтънчения си вкус, да покаже гражданската си изнесена същност го кара да се представи в смешна, жалка светлина. Пред очите му е „захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора", а той отказва любезната покана, като търси неоснователни, неубедителни и жалки извинения: „...стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи". В следващия миг започва душевната му борба. Душко се самообвинява. Възмущава се от действията си, нарича себе си „диване". Героят изпитва искрено съжаление, че не се е възползвал от
гостоприемството и не е опитал вкусната тиква. Това е началото и на сполетялата го трагедия, която ще се разрази в душата му. Авторът надниква в мислите му, прави ни съпричастни на драмата на един жалък човек: „ - Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква - почна да размишлява той, като вървеше с наведена глава... Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селендурско нещо! Ще кажат тоя и тоя яде тиква - махни го - човек без култура, простак, с една дума - свиня. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Далече от хората!"
Прекомерно силно е желанието на героя да се представи като културен, възпитан човек и да прикрие, че е роден на село. Поведението му предизвиква искрен смях, защото предпочитанието към определена храна не може да повлияе върху изисканите маниери. Потискайки искрените си желания, Душко се проявява като лицемер, като човек, който лакейничи пред началника, само и само той да не го помисли за прост селянин. С това свое поведение обаче той съвсем се забърква, като далеч не успява да постигне целта си.
Мисълта за недокоснатото „захаросаното парче тиква" не го напуска и в съня му. Душко става неспокоен, действията му - необмислени. Елин-Пелиновият герой погубва сам себе си - „мъчителният призрак на тиквата" постоянно го преследва. Иносказателният му сън за голямата като планина тиква внушава идеята, че всеки човек сам може да се погуби, със собствените си действия: „Присънва му се едно поле, ама какво поле! Дълго, широко, краят му се не вижда! По него се натъркаляли ония ми ти печени тикви и над всяка се вие сладка пара! Душко върви из това поле, гледа тиквите и му се иска да си отрасне, но щом се наведе, тиквата изчезва.” Мисълта за тиквата потиска през цялото време героя, откакто е отказал на управителя да опита вкусното парче. За него няма покой, ежедневието му се превръща в кошмар: „Чудовищната тиква го настига и се хвърля върху него.”
За Душко няма друг избор, освен да се предаде и да осъществи натрапчивото си желание. По време на празненството на писаря, Душко преодолял страха си от хората, споделя желанието си всички да похапнат заедно печена тиква. Героят е безкрайно щастлив, когато идеята му е приета и осъществена. Радостта му, за съжаление, се оказва краткотрайна: понесъл тавата с печената тиква, осъществил най-после съкровеното си, измъчващо го желание Душко за нещастие среща случайно управителя. Гузен от своята лъжа, той не ще може да похапне повече от любимата си печена тиква. За него е важно да се представи пред управителя. Реакциите му доказват за сетен път, че героят е безволев зове: „Душко си глътна езика", „беше прежълтял като мъртвец". Финалът на разказа убедително показва, че Душко Добродушков няма да може да продължи борбата със себе си. „Печален и убит" от своето безсилие, той напълно се предава: „Зле ми е, много ми е зле, момчета!... Ще се мре..."
Елин-Пелиновият герой е не само смешен, но и жалък. Човек, който постоянно прикрива произхода си и иска да се представи за културен и образован, губи завинаги самочувствието и самоуважението си. Достойната личност е честна и открита. Тя вярва в своите достойнства и тогава успява да реализира себе си. Така ще се издигне в очите на другите и ще спечели тяхното уважение. А Душко Добродушков, със своето желание да се представи за това, което всъщност не е, и с раболепието си пред стоящите над него, се превръща в нарицателно име за всички хора, които са нищожни по душа и неспособни да превърнат мечтите си в реалност!

Печена тиква
Печената тиква
Елин Пелин
Душко Добродушков
анализ на разказа
образът на героя
ирония
човешки слабости
срам от произхода
сънят с тиквите

Свързани материали

Националните добродетели в разказите на Елин Пелин - обширен литературен анализ

Голяма по обем литературна разработка, която проследява какви добродетели Елин Пелин открива у човека от българското село и как ги превръща в художествен свят. Началото поставя писателя в неговото време и в неговата традиция: какво го свързва с Вазов и какво го отличава от него, защо разказът му се гради върху една случка, каква е ролята на пейзажа, на диалога и на финала и защо повествователят почти никога не се намесва открито. Оттам изложението минава към централната ос на творчеството, труда. Разгледан е първо трудът като радост и естетическа наслада, чрез жътвената картина, чрез строежа на мелницата и чрез оранта, при която земята сякаш връща сила на човека. Веднага след това е показана обратната страна: труд, който се превръща в тегоба, в борба със сушата, с болестта, с немотията и с принудата да напуснеш дома си, за да търсиш препитание. Отделни части са посветени на страданието и на добротата, която то поражда, на отношението на селянина към смъртта и към отвъдното, на солидарността между бедните, на хумора, находчивостта и сладкодумието, с които героите отвръщат на несгодите, както и на постъпките, зад които стои изострено чувство за справедливост. Разгледани са и малките сиромашки радости, и обратният случай, в който душата на човека е загубила сетива за красотата. Разработката работи с голям кръг творби, между които „По жътва“, „На браздата“, „Ветрената мелница“, „Закъснялата нива“, „Напаст божия“, „Косачи“, „Андрешко“, „Задушница“, „Мечтатели“ и „Спасова могила“, и на места ги съпоставя с творби на Яворов и Йовков. Всяко твърдение е подкрепено с цитат от текста и с разбор на художествените средства. Поради обхвата си разработката е удобна както за подготовка на отделна тема или съчинение по конкретен разказ, така и за обобщение върху цялото творчество на Елин Пелин преди класна работа, матура или устно изпитване.

1 кредит
елин пелин
анализ на разказите
национални добродетели
+7
Разгледай

Литературен анализ: Страданието и жизнелюбието на Елин-Пелиновите герои – социална драма, пейзаж, хумор и нравствена философия

Заглавие Литературен анализ: Страданието и жизнелюбието на Елин-Пелиновите герои – социална драма, пейзаж, хумор и нравствена философия: тъмните и светлите багри на живота Резюме „Страданието и жизнелюбието на Елин-Пелиновите герои“ предлага тематичен литературен анализ, който обхваща разкази, повести и цикъла „Под манастирската лоза“. Материалът е организиран като последователно изложение с обща позиция, разгърнати прочити на отделни произведения и заключително обобщение. Подходящ е за подготовка върху творчеството на Елин Пелин, когато задачата изисква да се свържат различни образи и художествени похвати около един общ проблем. Началото представя мястото на писателя и насочва към неговия подход към човека. Следва обяснение на тематичната рамка и на отношенията между двете понятия от заглавието. Тази организация позволява да се проследи как по-общото литературно наблюдение подготвя работата с конкретни творби. Ученикът може да използва въвеждащите части за формулиране на план и за разграничаване на обща позиция от последващо доказване. Първият голям блок разглежда „Напаст божия“, „Спасова могила“, „На браздата“ и „Гераците“. Отделните коментари включват сюжетни моменти, характеристики, цитати и наблюдения върху конфликта. Материалът е удобен за работа върху тематичната съпоставка: как различни произведения се подбират според общ въпрос и как всяко добавя собствен аспект към изложението. В анализа на „На браздата“ е отделено внимание и на пейзажа, с позоваване на Искра Панова. Следва преход към другата основна линия на темата. Въведени са наблюдения върху „На оня свят“, „Задушница“ и „Ветрената мелница“. Тук изложението добавя коментари за хумора, трагикомичното, поведението и художествените сцени. Тази част позволява да се проследи как се променя аналитичният акцент при запазен общ проблем. Подходяща е за съставяне на сравнителен план и за подбор на примери към отделни аргументи. Заключителният тематичен блок преминава към „Под манастирската лоза“. Посочени са няколко разказа, а по-разгърнато са разгледани „Чорба от греховете на отец Никодим“ и „Веселият монах“. Разсъждението включва въпроси за нравствената преценка, религиозните представи и философията на персонажите. Така материалът разширява подготовката от сюжет и характер към по-общи литературни и етически направления. Цитатната опора е разпределена в цялото изложение. Включени са думи на писателя, реплики на герои и литературнокритически позовавания. Това позволява работа върху различни видове доказателства и тяхното участие в аргументацията. Учителят може да използва избран тематичен блок за обсъждане, а ученикът – да извлече план, да обозначи примерите и да подготви устно представяне. Изберете този анализ, за да систематизирате темата за страданието и жизнелюбието с богата литературна основа. Готовото изложение спестява време при подреждането на произведенията и предлага ясна последователност от обща позиция към конкретни прочити. Използвайте тематичните блокове за преговор или писмена подготовка и изградете собствено обосновано представяне на Елин-Пелиновия художествен свят.

Безплатно

Подробен анализ на „Тютюн“ от Димитър Димов – част I, глави I и XVI, герои, композиция, мотиви, символи и стил: отражения в тютюневия дим

Тринайсет последователни аналитични точки водят читателя към задълбочен прочит на първа и шестнайсета глава от първата част на „Тютюн“. Разработката на романа от Димитър Димов съчетава сведения за писателя, поглед към художествения свят и внимателна работа с двата изучавани откъса. Ясната ѝ подредба позволява материалът да се използва както за цялостна подготовка, така и за преговор по конкретен въпрос преди час или изпитване. Началото представя автора и поставя „Тютюн“ сред неговите творчески търсения. Следва раздел за заглавието и предисторията на романа, който подготвя основния анализ, без да откъсва произведението от времето на създаването му. Следващата точка разглежда жанровите и тематичните особености. Тази последователност е полезна за ученика: най-напред получава ориентир за автора и книгата, а после преминава към начините, по които е изграден романът. Два самостоятелни раздела са посветени на мотива за болестта и на отношенията между своето и чуждото. Те показват как една тема може да бъде проследена през различни части на художествения свят, вместо да бъде спомената само при отделен герой. След тях е разгледана дискусията около „Тютюн“, така че литературният прочит да получи и необходимия контекст за съдбата на произведението. Разделите могат да се използват поотделно при подготовка на аргумент за писмена работа. Сърцевината на разработката са обширните анализи на двете конкретни глави. Първа част, I глава и първа част, XVI глава получават отделни точки, в които се проследяват сюжетът, обстановката, образите и художествените детайли. Това дава възможност читателят първо да се съсредоточи върху всяка глава, а едва след това да потърси връзките между тях. Материалът е особено удобен, когато задачата изисква едновременно близко четене на откъс и поглед към по-голямата композиция. След двата подробни прочита идва разделът за композицията и повествователната техника. Той систематизира наблюденията върху устройството на романа и върху начина, по който са представени събитията. Следва обособена точка за героите на „Никотиана“, която събира персонажите в обща образна система. Така разработката преминава от отделните сцени към отношенията между тях, без да губи опората си в изучаваните глави. Последните аналитични точки са посветени на символиката, конфликтите, езика и стила. Художествените средства са посочени с примери от текста, което прави тази част полезна при подготовка на литературна интерпретация. Финалното заключение свързва отделните наблюдения в цялостен прочит, без да нарушава ясната структура на материала. Разработката предлага практична опора и за ученик, и за учител. Тя позволява да се подбере конкретен раздел за урок, да се повторят понятия преди писмена работа или да се види как подробният анализ на две глави се вписва в представата за целия роман. Тринайсетте точки правят големия материал лесен за ориентиране и последователно изучаване.

1 кредит

Социалното страдание и жизнелюбието на народа в разказите на Елин Пелин – трудова неволя, достойнство, любов, смях и пейзаж

Социалната неволя и любовта към живота са водещите тематични посоки в този анализ на разказите на Елин Пелин. Материалът разглежда социалното страдание и жизнелюбието на народа чрез литературни примери, характеристики на герои и наблюдения върху пейзажа. Изложението преминава от конфликтите в селския свят към човешкото достойнство, любовта, смеха и душевните преживявания. Подходящ е за тематичен преговор и подготовка на съчинение, което свързва няколко произведения чрез общ проблем. Въведението представя Елин Пелин като разказвач на българското село и насочва към социалните контрасти в неговото творчество. Следва общ блок за селската неволя, отношенията между бедни и богати и типовете персонажи. Разглеждат се ратаят, дребният стопанин, трудовата жена и представителите на властта. В този контекст е поставен и въпросът за отношенията между морал и закон. Така анализът очертава основните направления, преди да премине към конкретни разкази и герои. Образът на дядо Матейко от „На оня свят“ въвежда работа с иронията, социалната оценка и житейската равносметка. След него вниманието се съсредоточава върху „На браздата“ и „Закъснялата нива“. Трудовите ситуации са разгледани чрез поведението на персонажите, отношението към земята и присъствието на страданието. Коментарът позволява да се проследи как общата социална тема се конкретизира в отделни човешки съдби и как литературният пример се включва в аргументативното изложение. Следващите абзаци разширяват прочита към любовните отношения в „Край воденицата“. Цитираните реплики и наблюденията върху персонажите са свързани с въпроса за личния избор и ограниченията на селския живот. В този блок се събират различни проявления на неволята – в труда, в семейството и в интимния свят. Кратките тематични преходи дават възможност да се състави план, който подрежда литературните примери според конкретния проблем, който илюстрират. Втората голяма посока на анализа е жизнелюбието. Изложението насочва към отношението на героите към живота, тяхната гордост и духовна устойчивост. „Ветрената мелница“ е включена чрез образите на дядо Корчан, Лазар Дъбака и Христина, с внимание към дружбата, любовта и надиграването. Следват наблюдения върху смеха и шегата, а заключителният блок разглежда природата като среда за изразяване на чувствата. Така материалът завършва с работа върху връзката между родния пейзаж и човешката душевност. Подредбата е удобна за подбор на примери към отделни аргументи и за упражняване на прехода от характеристика на герой към обобщение за творчеството. Учителят може да използва текста за тематична дискусия, а ученикът – за план и самостоятелно изложение. Прочетете анализа заедно с разглежданите разкази и подгответе собствен прочит на социалното страдание и жизнелюбието с точна литературна опора.

Безплатно

Любовта в огледалото на времето - от първото признание до закъснялото прозрение. Подробен и разширен литературен анализ на III и VIII глава от „Евгений Онегин“ от Александър Пушкин с въпроси и отговори

Двете глави са разгледани заедно с цялата рамка на творбата. Началото представя Александър Сергеевич Пушкин, живял от 1799 до 1837 г., и рода му. Следват творческа история, жанрова характеристика, заглавие, композиция и сюжет на романа, а после теми и мотиви. Отделен раздел съпоставя Пушкин и Байрон, а друг поставя творбата сред останалите произведения на поета. Централната част е работа с текста на трета и осма глава. Въпросите и задачите изясняват колко периода се открояват в творческия и жизнения му път и с какво той се вписва в представата за романтически тип личност. Четиридесет и пет въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, което го прави подходящ за задълбочена подготовка и за писмен текст. Съпоставката между Пушкин и Байрон обяснява откъде идва романтическият тип герой и с какво руският поет се отделя от него. Обемът позволява отговор и на най-подробния въпрос. Обемът позволява отговор и на най-подробния изпитен въпрос. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.

1 кредит

Мелницата, строена за радост: анализ на „Ветрената мелница“ от Елин Пелин

В беседата с младите писатели, публикувана като „Как пиша“, Елин Пелин признава: трябвало да опише сушата, за да обясни защо дядо Корчан тръгва да строи вятърна мелница на място, където за такива мелници се е говорило само в приказките. Анализът тръгва от това авторово самопризнание: темата на разказа не е сушата, а необичайното решение на Лазар Дъбака и дядо Корчан, трудът, предприет не по нужда, а от весело сърце. Проследено е как строежът на мелницата се превръща в празник на творчеството и майсторлъка, а надиграването между Лазар и Христина, в надиграване между труда и любовта. Разчетени са жизнерадостният тон, необичаен за суховата година, и посланието: човекът е истински, когато прави нещо заради самата радост от правенето. Опорен анализ на един от най-светлите Елин-Пелинови разкази.

1 кредит