ЕЛИСАВЕТА ЛЮБОМИРОВА БЕЛЧЕВА, която като поетеса става известна с псевдонима си Елисавета Багряна, е родена на 16 април 1893 г. в София. Тук тя израства и завършва гимназия. След това семейството й се премества да живее в Търново за една година. Именно там тя прави своите първи поетични опити. Известно време учи и в родния град на баща си Сливен. Преди да започне да следва славянска филология в Софийския университет, Багряна учителства една година в село Афтане (дн. Недялско), Ямболско, което й помага да се докосне и опознае по-отблизо света на обикновените хора.

Елисавета Багряна навлиза в българския литературен живот във времето след I световна война, когато поезията на символистите вече отстъпва, за да даде път на друга - по-реална и земна. Творбите на младата поетеса са изпълнени с жизнена сила и радост. Тя възприема света с една изострена чувствителност и се радва с пълна сила на даровете на живота. Тази жизнена сила никога не я напуска, дори когато животът й поднася мъки и страдания. Нейната виталност остава неизменна и дори тогава в поезията й прозира нова надежда и нов порив.

Лирическата героиня на Багряна е самобитна и ярка, дълбоко свързана с народната душевност, която прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа. Тя е волна и смела, със силен порив към свободна изява и пълноценно разгръщане на творческите си сили, към широките простори на живота. Затова полетът й руши прегради и предразсъдъци, привлича я към неизвестни брегове. Чрез поезията на Багряна жената за пръв път в българската литература разкрива смело и откровено своята природа. Още един образ е неотменна част в поезията на Багряна и това е образът на родината.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени в много страни по света. Тя умира на 23 март 1991 г. на 98-годишна възраст. На българската литература поетесата завеща изключително ценно наследство, а поколенията след нея още дълго време ще черпят сила и виталност от покоряващата й поезия.