Есе на тема: „Високата цена на социалния възход“ върху I и XVI глава от романа „Тютюн“ на Димитър Димов

     Всяко изкачване нагоре изглежда красиво, докато го гледаме отстрани. Когато обаче вървим по стръмното сами, разбираме, че то има цена. Понякога плащаме с време и умора, понякога с близки хора, а най-тежко е, когато плащаме с част от себе си – с истината, с чистия поглед към света. Именно за това се замислих, когато прочетох I и XVI глава от „Тютюн“ на Димитър Димов. И двете глави ми показаха как мечтата за социален възход може да ни даде сила, но и да ни промени толкова, че да не се познаем. В центъра са Ирина и Борис.