Есе на тема: „Слънчогледите погледнаха слънцето!“ върху поемата „Септември“ на Гео Милев

     Когато Гео Милев пише „С л ъ н ч о г л е д и т е / п о г л е д н а х а  с л ъ н ц е т о!“, той не просто описва растения, които се обръщат към светлината. Той разказва сцена на пробуждане. За мен това олицетворение е човешка история: в един момент от живота, в един исторически миг или в една проста сутрин на обикновен човек, настъпва час, в който спираме да гледаме в пръстта и дигаме очи нагоре. Виждаме нещо по-голямо от нас – истина, надежда, справедливост, мечта – и тръгваме към него.