Есе на тема: „Сплин“ или „Човекът в плен на унинието“ по творбата „Сплин“ (LXXVIII) на Шарл Бодлер

     Има дни, в които утрото е като затворено небе. Ставаш, но въздухът е тежък и всичко сякаш натиска гърдите. Нямаш сили да започнеш, а и не виждаш причина. Точно така започва и стихотворението на Шарл Бодлер „Сплин“ (LXXVIII): „Когато натежи като капак небето / върху духа, съзнал печал и нищета…“ Този „капака“ е познат на много хора днес. Можеш да имаш интернет, екрани, планове, но внезапно се появява тъмна завеса вътре в теб. Сякаш някой изключва цветовете и превръща деня в „черен ден, по-тъжен от нощта“.