Есе: „Носталгията“

     Носталгията е онзи тънък конец, който свързва човека с миналото му, дори когато той мисли, че го е отрязал. Тя идва тихо, без да пита, както идва вечерта в елегията на Димчо Дебелянов, когато „Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне“ не е просто желание да прекрачиш един праг, а зов към изворите на собствената ти душа. За мен носталгията е едновременно и болка, и лек. Болка, защото напомня за нещо безвъзвратно отминало, и лек, защото чрез спомена човек намира смисъл и посока.