Когато е нарушено правото на един, губи цялата общност. Как се пише есе по граждански проблем: метод, план и разработена тема „Социалните контрасти“

Празният лист плаши най-много тогава, когато не е ясно откъде изобщо се започва. Настоящият учебен материал по български език подрежда целия път на работата върху есе по морален проблем и го показва в действие върху конкретна тема. Първата част е методическа и следва последователността на подготовката. В нея е обяснено как наблюдението над житейска ситуация се превръща в ясно формулиран въпрос и защо от начина, по който е зададен въпросът, зависи всичко останало. Показано е как един и същ проблем може да породи различни въпроси, всеки от които повежда разсъждението в друга посока и изисква друга цел на текста. Оттук са изведени трите вида есе и е обяснено при какъв въпрос се избира всеки от тях. За всеки вид е разгледан и съответният начин на аргументация: къде тезата се появява едва накрая, къде се работи с две противоположни тези и къде аргументацията е подчинена изцяло на убеждаването. Разликите са илюстрирани с кратки примери. Отделен акцент е поставен върху самите аргументи: от какви източници могат да идват, кои четири типа реално се приемат за аргумент и на кои две задължителни условия трябва да отговарят, за да свършат работа. Обяснено е и защо събраните аргументи задължително се съпоставят и оценяват, преди да влязат в текста. Втората част е примерна разработка по темата „Защо да не бъдем по-човечни?“. Проследено е как от формулировката на въпроса се стига до избора на вид есе, как оттам следва самата теза и как се подбират и подреждат аргументите, включително идеята предварително да се подготвят опровержения на възможните възражения. Финалът е готов план на есето с всички структурни части, сред които въведение, теза, аргументация, фалшива контратеза и нейното оборване, извод и заключение, заедно с указания какво трябва да постига всяка от тях. Разработката е подходяща за подготовка за писане на есе в училище, за домашна работа върху аргументативен текст и за преговор преди класна работа или изпит.

Темата е зададена, листът е празен, а какво точно се иска от есето по граждански проблем остава мъгливо. Този материал разчиства мъглата и превежда ученика през целия път, от разбирането на темата до последната проверка на готовия текст. Първата част изяснява понятието: с какво гражданският проблем се различава от моралния, откъде идва идеята за гражданското общество и защо нарушаването на едно право засяга цялата общност. Обяснена е и ролята на литературата и свободното слово при поставянето на такива проблеми. Втората част е посветена на самия жанр. Есето е представено като разсъдъчна реч с ясно изразена лична позиция: как се формулира теза, как аргументите се свързват в аргументативна верига, какво се очаква от извода и от заключението, каква роля имат композицията и изразните средства. Разграничени са трите вида есе, рефлексия, казус и апел, заедно с ролята, която пишещият поема при всеки от тях, и целта, която преследва. Третата част дава работния алгоритъм в шест стъпки, от осъзнаването на проблема до проверката на текста, и разяснява всяка стъпка поотделно. Следва подробен раздел за плана на есето с функциите на въведението, основната част и заключението, както и схема на аргументативната верига. Финалната и най-обемна част е разгърнат примерен модел по темата „Различно ли е детското страдание вчера и днес?“, провокирана от лирическия цикъл „Зимни вечери“ на Христо Смирненски. Показани са последователно всички етапи от работата: тълкуването на проблема, формулирането на тезата, събирането и организирането на материала, постройката на трите аргументативни вериги, планът и накрая целият примерен текст на есето. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа и матура, за самостоятелно упражнение по писане и като образец, по който да се напише собствено есе по друга тема.

Три еднакви пръстена и един въпрос, на който никой съдия не може да отговори: кой е истинският наследник? Този материал превръща стария сюжет в работеща схема за есе по морален проблем. Разработката не е готово есе, а подробен план, който води ученика през целия процес на писане. Първата част е предварителната подготовка. В нея е изяснено ключовото понятие, около което ще се върти разсъждението, посочено е какво да се потърси при прочита на новелата и са очертани междутекстовите връзки: с други новели от „Декамерон“ и с произведения от европейската литература, в които звучи същата идея. Указано е и накъде да се насочи ученикът при подбора на подходящи философски сентенции и как да открои съвременното звучене на проблема. Втората и най-обемна част е самият план на есето. Тя следва структурата на аргументативния текст: увод, теза, аргументативна част с две подтези и по два аргумента към всяка от тях, и заключение. При всяка точка е посочено какво трябва да направи ученикът, върху какво да постави акцент и какъв въпрос да си зададе, така че текстът да остане негов собствен, а не преписан. Последните два раздела напомнят за същинското писане и за редактирането: отстраняване на правописните, пунктуационните, граматичните и стиловите грешки и правилно графично оформяне. Материалът е полезен при подготовка за класна работа или изпит с есе по морален проблем, както и за учител, който търси готова схема за работа в час.

Как една реч пред събрана публика се превръща в сила, която задвижва хората? Разработката отговаря на този въпрос стъпка по стъпка и подготвя ученика сам да състави публично изказване по граждански проблем. В началото са разграничени три различни комуникативни ситуации: изказване по морален проблем, по житейски проблем и по граждански проблем. Показано е защо гражданският случай изисква да се съчетаят изискванията на другите два и къде точно пада ударението при всеки от тях, върху емоционалното въздействие, върху разностранната аргументация или върху двете заедно. Следва частта за самата ситуация на общуване: какъв авторитет трябва да има говорещият и откъде идва той, как отделните хора се превръщат в общност, защо събраното множество преживява и реагира различно от отделния човек и на какви места обикновено се произнасят такива речи. Същинската част е посветена на структурата на изказването: с какво се започва, как от няколко конкретни повода се стига до закономерност, кога се формулира тезата, защо се търсят причините и условията и как оттам решението идва почти само. Отделено е внимание и на реторическите похвати, които зареждат речта емоционално, както и на ролята на запомнящата се формулировка, която може да се превърне в лозунг на едно движение. Практическата част включва два развити казуса. Първият е подробно разгърнат пример по актуален граждански проблем, свързан с разминаването между буквата и духа на закона, с позоваване на Монтескьо и с проследен ход на изложението от повода до решението. Вторият е училищна ситуация за групова работа, разпределена между шест различни гледни точки, с ясно посочени изводи, до които обсъждането трябва да доведе. Към него е даден и начин учениците сами да преценят доколко представените тези и аргументи са валидни. Разработката е подходяща за подготовка на устно изказване в час по български език, за упражнение по реторика и за самостоятелна тренировка преди изпитване.

Урокът тръгва от всекидневието и оттам стига до писането. Началото обяснява какво представлява моралът и как всеки ден правим избори, някои дребни, други съдбоносни. Следват два прехода: от всекидневието към литературата и от всекидневието към есето. После е разгледана композицията и въпросът как изглежда есето като цялост. Отделна част е посветена на битката със заглавието и на най-честия проблем при започване, а именно за какво да пиша, а следващата обяснява как се определя предметът и защо планирането е задължително. Като работен пример е разгърната конкретна тема с причини и следствия, подредени по точки. Накрая е представена стратегия за разглеждане на проблем от различни страни. Шестнадесет въпроса с отговори и практически задачи затвърждават стъпките, което прави разработката подходяща за подготовка преди класна работа и за самопроверка. Разгърнатият пример с причини и следствия е най-практичната част, защото показва как една обща тема се превръща в конкретен план, а стратегията за разглеждане от различни страни помага, когато мисълта се е запънала. Отговорите са конкретни и с примери от изучавани текстове.

Четири различни ученици биха написали четири различни есета по един и същ въпрос. Точно това предлага материалът: четири самостоятелни разработки на темата за свободата на личния избор в съвременното общество, всяка с различен подстъп, различен тон и различна аргументативна стратегия. Първото есе тръгва от изтърканите ежедневни формули за свобода и се насочва към въпроса откъде идва навикът на човека да се отказва от нея; в разсъжденията си стига до ролята на възпитанието и на общоприетите норми. Второто гледа на живота като на непрекъсната поредица от избори и се съсредоточава върху отговорността, която всеки избор носи, както и върху клопката на думата „трябва“. Третото поставя най-трудния въпрос, дали изобщо е възможна абсолютна свобода, и работи с примери от историята и с мисъл на Жан-Пол Сартр. Четвъртото разсъждава за границите: кой ги поставя, как личната свобода се разминава или съжителства със свободата на другите. Текстовете показват на ученика различни начини за въвеждане на проблема, за формулиране на теза, за изграждане на аргументацията с примери и въпроси към читателя, както и различни варианти на финал, от обобщаващ извод до заключение с афористична сила. Личната позиция навсякъде е ясно заявена, а разсъжденията са свързани със съвременното всекидневие, а не само с отвлечени понятия. Материалът е подходящ за подготовка на есе по морален проблем в 8. клас и в горния курс, за писане на класна работа и за упражнение по аргументативен текст. Може да се използва и като основа за дискусия в час: четирите гледни точки се допълват, но и спорят помежду си, което дава на ученика материал да изгради своя собствена позиция вместо да преписва наготово.