Към съдържанието
bgmateriali.com

Есе по граждански проблем: „Да си измиеш ръцете“ (по четвъртата част на поемата „Честен кръст“ от Борис Христов)

Платен материал - 1 кредит или 3,98 €

Сподели:

Зареждане на оценките…

Откъс от материала

Демо

Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.

     Изразът „да си измиеш ръцете“ има много стар произход. Според Библията римският управител Понтий Пилат знае, че Исус е невинен. Но тълпата вика и иска смъртта му. Пилат не иска да се противопостави на тълпата. Затова взема вода, измива ръцете си пред всички и казва, че не е виновен за тази кръв. Оттогава казваме, че ...

Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп

Есето по граждански проблем иска повече от мнение. То иска доводи, които издържат на проверка, и позиция, която не се огъва при първото възражение. „Да си измиеш ръцете“ отговаря точно на това изискване. Изградено е спокойно и уверено, с ясна посока от началото до края.

Темата е от онези, по които всеки има какво да каже, но малцина успяват да го кажат убедително. Тук разсъждението не остава при добрите намерения. Всяка стъпка е подкрепена, а всяко твърдение има своето основание.

Уводът изяснява откъде идва темата и бързо я превръща в жив въпрос. Не губи време в общи думи. Скоро след него идва позицията на есето. Тя е кратка, твърда и лесна за запомняне и дава тон на цялото изложение.

Литературната опора е четвъртата част на поемата „Честен кръст“ от Борис Христов. Към нея есето не се отнася мимоходом. Прочетена е внимателно, на няколко стъпки, с внимание към думите, образите и подтекста. Цитатите са точни и всеки от тях носи довод. Читателят вижда как един стих може да стане основа за разсъждение за обществото и за мястото на човека в него.

След поемата аргументацията се разширява. Към литературния довод се прибавят пример от историята, позоваване на авторитет и случаи от всекидневието. Всеки довод е от различен вид и осветява проблема от нов ъгъл. Фактите са поднесени кратко, без излишни подробности. Така на практика се вижда какви видове аргументи използва гражданското есе и как те се подреждат в обща линия, без да си пречат.

Важна роля в изложението играе контрастът. Срещу едно поведение е поставено обратното му и двете се осветяват взаимно. Похватът прави мисълта по-ясна, а изводите по-убедителни. Читателят сам усеща разликата, без някой да му я обяснява отгоре.

Есето чува и другия глас. Възражението е формулирано честно, без да бъде подценено. Отговорът е спокоен и премерен. След този спор позицията стои по-здраво, а читателят се учи да спори, без да обижда.

Заключението се връща към образа, с който започва разсъждението, и му дава нов смисъл. Последното изречение е ясно и тежко и остава у читателя след прочита.

Като есе по граждански проблем то държи в центъра отношението между човека и обществото. Въпросът не остава абстрактен. Свързан е с познати ситуации, затова всеки ученик може да се разпознае в него и да си зададе собствените си въпроси.

Езикът е ясен, а изреченията са кратки. Всяка непозната дума е обяснена веднага, щом се появи. В есето има цитати, образи, контраст, исторически факти и позоваване на авторитет. Прочети го бавно и проследи как всяка мисъл предава щафетата на следващата. Така ще видиш скелета на едно добре построено есе.

Полезно е преди класна работа по граждански проблем, преди домашно есе, при подготовка за устно или писмено изпитване и при преговор. На урок лесно се превръща в повод за дискусия за гражданската отговорност и в упражнение по подбор на аргументи.

Учителят ще го използва при уроци по гражданско есе и при беседа върху видовете аргументи. Ученикът ще намери ясно четиво, което показва как се защитава позиция по обществен въпрос, как се използва литературен довод и как миналото се свързва с днешния ден.

есе по граждански проблем
Да си измиеш ръцете
„Честен кръст“
Борис Христов
Понтий Пилат
гражданска отговорност
безразличие
спасяването на българските евреи
Димитър Пешев
Васил Левски

Свързани материали

Есе по граждански проблем: „Словото и делото“ (по поемата „Честен кръст“ от Борис Христов)

Есето „Словото и делото“ по мотиви от поемата „Честен кръст“ от Борис Христов повдига въпрос за отговорността, която носим с всяко казано изречение. Мисълта е ясна, а езикът е прост, без канцеларски обрати. Началото сблъсква крилати изрази, които се опровергават взаимно. Противоречието между тях поражда проблема, около който се води целият разговор. Позицията е изказана сбито и твърдо. Тя отказва лесния избор между крайностите и търси мост между тях. Още тук личи, че разсъждението ще бъде зряло. Основната част се разгръща постепенно. Тя тръгва от примери от българската история и култура, които доказват, че книгата също може да бъде подвиг. Поемата е сърцевината на есето. Мисълта се завръща към нея многократно и показва различните лица на думата в нейните части. Всеки цитат е точен, а непознатите изрази получават кратко обяснение. Оказва се, че поемата е не само лична изповед, но и разговор за общото добро. Поетичните образи не остават откъснати от живота. Читателят вижда, че въпросите на поета засягат и обществото, в което той живее. Изберете крилатия израз, който ви е по-близък, и го защитете наум: после проверете дали разсъжденията ще разклатят вашето убеждение. Погледът е насочен и към съвремието: назовани са познати явления от обществения живот и е показано, че отговорността за думите е и гражданска отговорност. Те са част от света, в който учениците живеят всеки ден. Доводите са наредени разумно: от историята към поезията и от поезията към днешния ден. Така мисълта расте плавно и стига до извода си естествено, без да се разпилява. Контрапунктът звучи разпознаваемо за всеки, който е слушал празни обещания. Отговорът приема възражението насериозно, но отделя словото от злоупотребата с него. Финалът е образен и стегнат. Той събира разсъждението в просто сравнение и завършва с образ на гражданина, който пази думата си. Този образ се запомня лесно. Белезите на жанра са налице изцяло: проблем, позиция, доводи от миналото, от литературата и от съвременността, възражение и отговор, обобщение. Лични спомени не са използвани. Четивото разкрива как литература и обществен живот се осветяват взаимно, как пример от миналото подкрепя мисъл за днешния ден и как спорът остава уважителен. Есето умее да говори за сериозни неща с прости думи, а изводите произтичат естествено от казаното. Тонът е спокоен и отговорен. То убеждава с факти и образи, а не с повишен глас. Като помощ за домашната работа четивото разкрива как поема подпомага граждански размисъл. Преди контролна то връща в паметта най-силните образи на поемата, а преговорът става по-подреден. В час то е основа за дебат, в който учениците устно спорят за тежестта на думите. Писменото изпитване също печели, защото есето показва как теза се изгражда с аргументи от различни сфери. За самопроверка ученикът сам открива пример за слово, превърнало се в дело, и го премерва с изводите на четивото. Учителят получава есе, което сближава часа по литература с гражданското възпитание. Ученикът свиква да вижда в думите си постъпки и да ги изрича по-отговорно.

1 кредит
Словото и делото
есе по граждански проблем
Честен кръст
+7
Разгледай

Есе по граждански проблем: „Безразличието - тихият враг на обществото“ - мълчанието, в което расте злото (по стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров)

Гражданските теми лесно се превръщат в поредица от високи думи. Това есе върви по друг път. То говори спокойно, ясно и по същество, а позицията му се усеща във всяко изречение. Читателят получава зряло разсъждение, изградено върху ясна логика и честна позиция. Есето звучи сериозно, но не студено. Разсъждението не натяква, а приканва към размисъл и към лично отношение. Затова е близко на младия читател и се чете без усилие. Встъплението е кратко и ненатрапчиво. То въвежда проблема постепенно и го прави близък на читателя още в началото. Тезата стои в самостоятелен абзац. Формулирана е стегнато, звучи като лично убеждение и ясно очертава какво ще бъде защитено по-нататък. Аргументационната част се състои от смислови блокове със сходен вътрешен ред: подтеза, довод, извод. Между блоковете има плавни преходи, а самите блокове са подредени в ясна посока, от общия план към личния. Всеки от тях разширява позицията, а не се връща към вече казаното. Така разсъждението е динамично, без да бърза. Доводите са разнообразни и се допълват. Литературната творба участва в разсъждението като истински аргумент, а позоваването на нея е кратко и точно. Тъкмо съчетанието на различни опори придава на есето тежест и широта. Насрещното мнение има своето място. То е изказано коректно и опровергано с аргументи, без пренебрежение към несъгласните. Така есето показва, че силната позиция не се страхува от спора. Финалната част е кратка и запомняща се. Тя връща разсъждението към началото, утвърждава тезата и му дава достоен и убедителен край. Езикът е естествен и точен, а мисълта тече подредено от абзац към абзац. Непознатите понятия са пояснени, цитатите са точни, а оформлението улеснява четенето. Структурата личи ясно при прочита. Читателят лесно различава встъплението, тезата, доводите, контратезата и финала и може да проследи как е построено цялото разсъждение. Есето покрива всичко, което жанрът очаква: теза, разнообразни доводи, контратеза и завършен финал. В същото време не прилича на шаблон. Написано е с личен глас и се чете като искрен разговор с читателя. Изложението е цялостно и завършено. То се чете самостоятелно, но е полезно и редом с творбата, защото помага тя да бъде видяна откъм гражданската ѝ страна. Ако искате да видите как изискванията на жанра оживяват в убедително разсъждение, това есе ще ви го покаже ясно. Всяко изречение в него има своя функция и нищо не е добавено само за обем. В час учителят може да обсъди с негова помощ гражданската тема в литературата, изграждането на тезата и мястото на контратезата, както и критериите, по които се оценява есе. Ученикът ще прочете завършено и добре подредено есе, което помага при преговор на творбата, при самопроверка и преди писмено изпитване. Полезно е и за домашно четене, когато ученикът иска да разбере по-добре гражданската страна на стихотворението и да види как тя се обсъжда в есе. Той ще разбере как се защитава позиция, как се съчетават различни доводи и как спокойно се отговаря на несъгласие, без това да изглежда трудно.

1 кредит

Позиция за дискусия: „Крие ли истината главата си на щраус в земята?“ (по поемата „Честен кръст“ от Борис Христов)

Позицията за дискусия на тема „Крие ли истината главата си на щраус в земята?“ по поемата „Честен кръст“ от Борис Христов учи как се спори за труден поетичен образ. Изложението е живо и ясно, а мислите звучат просто и разбираемо. Началото представя образа от поемата и разяснява значението на израза, без който спорът не може да започне. Още тук въпросът от темата се превръща в загадка и читателят иска да чуе отговора. Позицията е изречена смело и без увъртане. Слушателят разбира на чия страна застава говорещият, а спорът получава ясна посока. Мисълта е формулирана кратко и запомнящо се, затова може да бъде цитирана в спора. Доводите вървят в обмислен ред. Всеки се опира на точен цитат или на ясно посочен момент от поемата, а образите са разтълкувани спокойно. Разсъждението обикаля различни части на творбата и доказва, че тя е прочетена внимателно, а не на прескок. Преди да прочетете доводите, вземете страна в спора и запишете защо: после ще прецените дали аргументите в четивото ще ви накарат да промените мнението си. Поемата е свързана с библейска история и с познат житейски опит. Тези връзки не разсейват, а правят спора по-богат и по-близък до младия читател. Любопитна подробност от света на природата внася неочакван обрат. Тя е използвана находчиво и обогатява самата тема на дискусията. Възражението звучи сериозно и стъпва на поемата. Отговорът му не е пренебрежителен: той показва по какво се различават гледищата и защо позицията остава в сила. Насрещното мнение е чуто докрай, преди да получи отговор. Краят свързва доводите в стегнато обобщение и връща разговора към смисъла на творбата. Финалната мисъл е тиха, но остава в паметта. Подредбата е обмислена: от образа през позицията и доводите до възражението и края. Частите имат ясни задачи и никоя не е в повече. Изискванията към изказването в дискусия са изпълнени: позиция, доводи с опора в творбата, примери, отговор на противното мнение и стегнат финал. Тонът е уважителен, без натиск и без обидни оценки. Всеки непознат израз е изяснен на мястото си. Благодарение на това читателят следи разсъждението, без да се лута. Изказването е стегнато, но не е сухо. Примерите се запаметяват лесно, а образите от поемата оживяват пред читателя. Четивото учи как се брани мнение в литературен спор, как цитатът подкрепя твърдението и как на противника се отговаря с аргументи вместо с чувства. Когато домашната изисква изказване в дискусия, четивото дава ясна посока за изграждането му. Преди контролна то припомня поемата и прави преговора по-съдържателен. В час изказването е подходящ повод за устно обсъждане, в което учениците защитават различни гледища. При писмено упражнение изказването показва реда на доводите и пътя към обобщението. Самопроверката е проста: ученикът записва довод в полза на противоположната позиция и проверява дали би могъл да му отговори. Учителят разполага с изказване, чрез което ще покаже в урока как протича културна и аргументирана дискусия. Ученикът свиква да мисли със своя глава и да защитава гледището си с примери от поемата.

1 кредит

Есе по морален проблем: „Обществото – коректив на властта“ – кой да напомня на изкачващия се откъде е тръгнал („Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски)

Едно есе, което не се задоволява с обвинение към властта. Обвинението е лесната част; тук същинската работа е обърната към нас – читателите, гражданите, онези, които стоят долу и решават дали ще мълчат. Точно това прави текста подходящ за образец: той има теза, но има и изисквания към самия себе си. Уводът тръгва от разпознаваема картина – върхът и стъпалата – и стига до творбата, без да я обявява веднага. Проблемът е поставен като актуален, а не като училищен, и тезата е заявена ясно още тук. Аргументацията стъпва здраво на творбата. Първата част проследява как звучи гласът на героя в началото и през какви последователни сделки той се откъсва от хората, докато достигне обратното на онова, с което е тръгнал. Тази част е анализ, а не преразказ – всяка стъпка е свързана с идеята на есето. Следват няколко самостоятелни довода, всеки в свой абзац: за паметта на общността, за свободните очи и уши – медиите, образованието, изкуството, разговорите у дома, – и за онова, което се случва, когато мнозинството загуби чувствителност. Всеки от тях е обвързан с конкретен мотив от притчата, така че литературната опора не се изчерпва след първия абзац. Личният опит присъства с един разгърнат случай от училищния живот, разказан спокойно и с ясен изход. Той не заема мястото на аргументите, а ги подкрепя. Особено силен е моментът, в който есето се обръща към читателя чрез посвещението на самата творба и превръща упрека в задача. Оттам нататък текстът изброява конкретни граждански действия – без патос и без лозунги. Има и съвременен пласт: новите форми на манипулация и умението да се проверява източник, което е представено като днешния вид на същия коректив. Особено зряло е решението есето само да си постави граница. Отделен абзац предупреждава какво става, когато корективът се превърне в тълпа, и настоява за разум вместо за разправа. Този самоограничаващ ход рядко се среща в ученически текст и веднага личи при оценяване. Обемът е голям и това е предимство при подготовка: доводите са повече, отколкото се изискват в една класна работа, така че ученикът може да избере онези, които му допадат, и да построи по-кратък свой текст. Финалът се връща към един кратък образ от притчата и завършва с изрично заявена лична позиция – без поучение и без обещания. Композицията е рамкова, преходите между абзаците са естествени, а езикът е образен, но ясен, с редуване на кратки и разгърнати изречения. Няма преразказ на притчата и няма изброяване на художествени средства – творбата присъства през смисъла си, а не през сюжета, което е и основната разлика между есе и анализ. На учителя есето дава готов пример за час върху аргументативния текст, а темата му е подходяща и за междупредметна работа с гражданското образование. На ученика материалът служи като образец при подготовка за класна работа: показва как се пише дълъг аргументативен текст, в който всеки абзац носи по един довод.

1 кредит

Есе по морален проблем: „Когато устата се отдалечи от сърцето“ (по четвъртата част на поемата „Честен кръст“ от Борис Христов)

Пропастта между казаното и почувстваното е сърцевината на есето „Когато устата се отдалечи от сърцето“, изградено върху четвъртата част на поемата „Честен кръст“ от Борис Христов. Разсъжденията текат спокойно и звучат близко на всеки, който някога е премълчал истината. Встъплението нарежда кратки сцени от делника, познати на всички, и поставя въпроси, които не оставят никого безразличен. Още началните редове събуждат любопитство. Тезата е отчетлива и очертава пътя на мисълта, като е изказана ясно и задава посоката отрано. Главната опора е поемата. Разсъждението се спира на разни стихове от частта, тълкува ги грижливо и показва как поетичният образ става нравствен аргумент. Поемата не е украса, а гръбнак на цялата постройка. В този дял анализът е най-обстоен: цитатите са обяснени простичко, а библейските намеци са разкрити. Уловете се в крачка: запомнете мига, в който кажете нещо само от учтивост, и после го съпоставете с мислите на есето. Подобно упражнение прави четенето лично и превръща темата в нещо живо. Литературните примери са от далечни епохи и чужди земи и доказват колко отдавна хората носят маски. Съвременността също има думата. Есето показва как проблемът оживява в днешния ден и в интернет. Противното мнение не е подминато. То е изказано честно, а отговорът звучи премерено и убедително. Така читателят вижда, че истината има и сложни страни. Финалът сбира мисълта и я запечатва с ярка метафора, която се помни дълго. Композицията е стройна: от наблюдението през поезията и примерите до спокойния извод. Всеки абзац носи нещо ново, а структурата позволява всяка част на есето да бъде прочетена поотделно, без мисълта да се разпадне. Въпросите от началото намират своя отговор във финала и кръгът се затваря. Връзката между старите стихове и днешния живот е изградена естествено и убедително. Смяната на темите става плавно, а обемът е подходящ за изпитни условия. Есето не морализаторства. То поставя проблема и предоставя избора на читателя. Говори за лицемерието без гняв, с разбиране към човешките слабости. Жанровите белези са налице: морален проблем, теза, аргументи от словесността и от живота, възражение, отговор и извод. Личната история отсъства, а погледът е насочен към темата. Речта е проста и жива, а сложните думи са рядкост. Темата е вечна, но езикът е съвременен, затова четивото звучи свежо за днешните младежи. Четивото учи как поезията се превръща в аргумент, как се съчетават чужди литературни примери със стиховете и как се защитава позиция пред възражение. За домашна с есе по морален проблем четивото е надежден ориентир от проблема до извода. Преди контролна разтълкуваните стихове от частта улесняват преговора. В час проблемът поражда жив спор и всеки ученик устно защитава своето виждане. При писменото изпитване ще помогне стройната аргументация на четивото. За самопроверка можете да формулирате собствен довод и да го сравните с тези в есето. Учителят получава повод за урок по етика чрез литература. Ученикът се научава да се вслушва в собствените си думи и да търси съгласие между тях и чувствата си.

1 кредит

Есе по морален проблем: „Утешителните думи, в които сами не вярваме: милосърдие или неискреност?“ (по елегията „Аз искам да те помня все така...“ на Димчо Дебелянов)

Въпросът в тази тема изглежда решен още преди да бъде зададен: щом човек не вярва на думите си, значи е неискрен. Тук този бърз извод е отхвърлен с едно разграничение, което повечето работи по темата не правят. Оттам нататък есето тръгва по съвсем друга граница и стига до признак, който се прилага в живота веднага. Началото не разказва случка и не започва с общи приказки за човешката болка. Тръгва от изречение, което всеки е казвал, посочва къде обичайната проверка греши и чак тогава, в края на увода, стои позицията. Тя е формулирана в едно изречение, съставено от две части, и има какво да защитава до самия край. Веднага след увода стоят два кратки абзаца, в които се прави най-важната работа в целия текст: разграничават се две понятия, които масово се смесват. Разграничението е просто, не изисква никакви предварителни знания и върши работа далеч извън тази тема. Това е и най-полезната част за самостоятелно писане, защото показва как се оспорва въпрос, зададен нечестно. Елегията е привлечена така, както жанрът позволява: като отправна точка и като изпитание за твърдението, без да бъде анализирана. Тук е и най-рискованата стъпка в цялото есе. От творбата са извадени две места, които сочат в противоположни посоки, и те са поставени едно срещу друго. Така творбата не подкрепя удобно позицията, а я усложнява, и точно затова изводът излиза по-силен. Второто от тези две места почти не се цитира в ученическите работи. Отделна част е практическа. Дадена е проверка от един въпрос, която всеки може да приложи към собствените си разговори, и е казано как изглежда разликата отвън. Веднага след нея е обяснено защо хората толкова често избират по-лесното, и обяснението не е ласкаво. Следва и нещо, което в ученическите есета по подобни теми не се среща: погледът на другата страна. Казано е как онзи, който получава утехата, се държи с нея, и защо това е по-голяма щедрост от самото утешаване. Насрещните доводи са два, подредени от по-лекия към по-тежкия, и никой от тях не е омекотен. Първото защитава хората, които просто вече не могат да слушат, и води до поправка, а не до отбрана. Второто е по-неудобно, защото твърди, че предложеният признак не може да бъде проверен. Отговорът му признава половината от обвинението и свива признака до нещо изпълнимо, като посочва и едно наблюдаемо следствие. След възраженията е призната и границата на позицията: правото на човек да не иска да знае. Веднага след нея стои практическата последица, която е съвсем конкретна и се състои от две къси изречения, годни за употреба още същия ден. Накрая финалът добавя ново твърдение и затваря темата с формулировка, която не утешава. Жанровите изисквания са изпълнени тъкмо там, където ученическите есета се провалят. Позицията е заявена в първо лице и се държи докрай. Аргументацията гледа и в двете посоки, а творбата не е преразказана. Няма разказан личен случай, няма изброени съвети как е редно да се живее и няма позоваване на неназовани лекари и специалисти. Цитатите са сверени по текста на елегията и всеки от тях работи в довод, а не стои за украса. Изказът е прост и равен: къси изречения, всекидневни думи, нищо, което да изисква второ четене. Текстът се чете на един път, а частите му служат и поединично. Уводът с позицията показва как се отваря текст по нечестно зададен въпрос. Двата абзаца с разграничението са упражнение по точно мислене. Проверката от един въпрос е готова задача за час, в която всеки работи със свой случай. Двете възражения заедно с отговорите им са готов спор, в който и двете страни имат доводи. Полза за учителя: материал за разговор по една от най-трудните теми в училище, който не се превръща в морализуване и не изисква предварителна подготовка. Показва и как едно твърдение се свива под натиска на справедливо възражение, вместо да бъде защитавано на всяка цена. Полза за ученика: образец как се защитава позиция по морален въпрос, без разкрасяване и без разказване на собствения живот. Остава опора при домашна работа, при класна работа и при устно изпитване, а признакът от средата върши работа и извън часа по литература.

1 кредит