Есе по граждански проблем на тема: „Силата на словото, търсещо истината“ (върху „Бай Ганьо журналист“)

          В българската литература от края на XIX век и началото на XX век се формира ярка тенденция, която се фокусира върху мястото на печата (вестниците) и публичното слово в обществения живот. Промените след Освобождението на България дават възможност за свободно слово, създава се основата за преса и журналистика в съвременен смисъл. Но колкото и големи да са надеждите за правдивост, морал и обществено добро, толкова често реалността разочарова.