Есе по морален проблем: „Самотата“ – между отбруления лист и нуждата от човешка близост („Есенна песен“ от Пол Верлен)
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Има една самота, която идва тихо, без да чука на вратата. Тя се промъква в есенните вечери, когато светлината си отива по-рано, а някъде отдалеч се чува приглушен звук – може би музика, може би просто вятърът в клоните. Точно такава самота изживява лирическият човек в „Есенна песен“ на Пол Верлен, когато „цигулков плач, изплувал в здрач“ го наранява и го оставя „унил“, вървящ „унесен“ сред късната есен.