Есе по морален проблем: „Цената на алчността“ – човекът, който има хамбари и воюва с врабчетата (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)

Когато четем „Гераците“, ни се струва, че гледаме стара семейна фотография – на нея всички са заедно, усмихнати, под един покрив, а някъде зад рамката стои невидима пукнатина. С времето тя става все по-дълбока, докато снимката се разпада. Точно това се случва в повестта: подреденият патриархален свят, в който трудът, честта и семейната спойка са най-висшите стойности, постепенно се разсипва, защото на негово място идва нова „религия“ – парите, личният интерес и подозрението. Елин Пелин ни показва как една ценностна система бива подменена от друга и как тази подмяна разболява хората и дома им. В началото дядо Йордан Герака е образ на старите мерки. Той не е безгрешен, но е свестният стопанин, който е „първи и трудолюбив“, умее да подрежда живота

Стои си борът насред двора – донесен някога от светите рилски гори, семейно знаме, под чиято сянка са израснали поколения. А накрая пада под брадвата на собствения си внук, защото пречи на хармана. В този единствен образ е събрана цялата повест, а разработеният анализ тръгва именно от него. Материалът започва с биография на Елин Пелин и преглед на творчеството му, след което определя мястото на „Гераците“ в българската литература и обосновава жанра на творбата. Следват историческият и социалният свят на повестта, чертите на реализма и подробна композиционна схема по глави. Аналитичната част се движи през няколко едри проблемни ядра. Проследено е събитието, което променя всичко, и деветте етапа на нарастващата трагедия. Отделен дял е посветен на края на мита – символиката на световното дърво, животинската образност, разделението между „дивото“ и „домашното“, и настойчивото присъствие на змията. Друг дял разглежда преобърнатия приказен модел и какво означава той за посланието на творбата. Следват анализ на художественото време, включително смяната на глаголните времена в сцената на бурята; на художественото пространство и противопоставянето село – град; на ролите и функциите на повествователя, с акцент върху премълчаването. Разгледани са имената на героите и техните значения, социалните роли и морал, детайлът с врабчетата в съпоставка със „Серафим“ на Йовков, въпросът за греха и вината, мястото на мъжете и жените, ролята на пейзажа, образът на Елка, езикът и стилът. Отделно място заемат таблична съпоставка с „По жътва“, „Земя“, „Летен ден“ и „Гост“, както и трите критически обяснения за края на света на Гераците — на Георги Бакалов, Никола Георгиев и Валери Стефанов, с коментар на достойнствата и слабостите им. Практическата част е обширна: седем раздела с въпроси и подробни отговори, плюс двайсет допълнителни въпроса за проверка на знанията. Материалът е подходящ за класно съчинение, литературноинтерпретативно съчинение, отговор на литературен въпрос, преговор и самостоятелна подготовка.

Голяма по обем литературна разработка, която проследява какви добродетели Елин Пелин открива у човека от българското село и как ги превръща в художествен свят. Началото поставя писателя в неговото време и в неговата традиция: какво го свързва с Вазов и какво го отличава от него, защо разказът му се гради върху една случка, каква е ролята на пейзажа, на диалога и на финала и защо повествователят почти никога не се намесва открито. Оттам изложението минава към централната ос на творчеството, труда. Разгледан е първо трудът като радост и естетическа наслада, чрез жътвената картина, чрез строежа на мелницата и чрез оранта, при която земята сякаш връща сила на човека. Веднага след това е показана обратната страна: труд, който се превръща в тегоба, в борба със сушата, с болестта, с немотията и с принудата да напуснеш дома си, за да търсиш препитание. Отделни части са посветени на страданието и на добротата, която то поражда, на отношението на селянина към смъртта и към отвъдното, на солидарността между бедните, на хумора, находчивостта и сладкодумието, с които героите отвръщат на несгодите, както и на постъпките, зад които стои изострено чувство за справедливост. Разгледани са и малките сиромашки радости, и обратният случай, в който душата на човека е загубила сетива за красотата. Разработката работи с голям кръг творби, между които „По жътва“, „На браздата“, „Ветрената мелница“, „Закъснялата нива“, „Напаст божия“, „Косачи“, „Андрешко“, „Задушница“, „Мечтатели“ и „Спасова могила“, и на места ги съпоставя с творби на Яворов и Йовков. Всяко твърдение е подкрепено с цитат от текста и с разбор на художествените средства. Поради обхвата си разработката е удобна както за подготовка на отделна тема или съчинение по конкретен разказ, така и за обобщение върху цялото творчество на Елин Пелин преди класна работа, матура или устно изпитване.

Когато човек чуе думата „богатство“, обикновено си представя пари, къщи, коли, пътувания. Така ни учи рекламата и така често си говорим помежду си. Но ако се заслушаме в тихия глас на сърцето, ще разберем, че истинското богатство не се побира в портфейл или банкова сметка. То е в това да знаеш какво ти е достатъчно и да можеш да кажеш на себе си „имам нужното, не искам повече“. Тъкмо този смисъл носи темата „Богат е не този, който има много, а който не иска повече“, а „Изворът на Белоногата“ от Петко Славейков е една от онези творби, които ни помагат да го почувстваме с примери и образи, близки до човека.

1. От кой разказ е цитатът? Нас са ни записали в дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си - пиех! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! A) „Задушница“ Б) „Ветрената мелница“ B) „На оня свят“ Г) „Косачи“

Всяко поколение си измисля своя дума за това, което наричаме успех. За едни това е „кариера“, за други „влиятелност“, за трети „лайфстайл“. Понякога успехът се измерва с апартаменти, коли и визитки; друг път – с признание, свобода, спокойствие. Но каквото и име да му сложим, остава неизбежният въпрос: каква е цената? Романът „Дядо Горио“ на Оноре дьо Балзак задава този въпрос с такава сила, че от XIX век до днес отговорите ни никога не звучат напълно утешително. В него виждаме младия Растиняк, който пристига в Париж с мечтата да стане „някой“, и срещу него – фигурата на Дядо Горио, бащата, който е превърнал собствената си любов в валута за чужд блясък.