Към съдържанието
bgmateriali.com

 За буквите - Черноризец Храбър

Безплатен материал

Сподели:

Зареждане на оценките…

     Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.
    Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ* и други тям подобни. И така беше много години.
    [* ДЗѢЛО [дзяло] (старобълг.) — много, твърде; ЦРЬКꙐ — църква; ЧАꙖНЬѤ [чаянье] — очакване, надежда; ШИРОТА — ширина, обхват; ꙖДЪ [яд] — отрова; ѪДОУ [онду] — къде; ЮНОСТЬ — младост; ѨЗꙐКЪ [йензыкъ] — език.]
    След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват „алфа“, а той — „аз“. От „а“ започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той — по гръцките. Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“. Подобно на това и св. Кирил създаде буква „аз“. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз“ се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.
    Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г…*
    [* В някои от преписите са изредени всички букви на славянската азбука, като се посочва и кои са създадени по гръцки образец. Това пълно изреждане трябва да се смята за съставна част на авторския текст, а не за късна добавка на преписвачите (интерполация).]
    Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“ Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат — 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.
    Други пък казват: „Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от бога.“
    А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.“ А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога.
    На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: „Размесени бяха езиците.“ И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдеите и асирийците — звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите пък — светите книги, в които е писано, че бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, както пише; на елините пък даде граматиката, риториката и философията.
    Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. После, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елините само 16 букви. Към тях Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тези 19 букви пишеха дълго време. После Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери 3 букви. И събраха се 24. След много години Дионисий Граматик изнамери 6 двугласни, после друг — 5 и друг — 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пък, като минаха много години, намериха се по божие повеление 70 мъже*, които преведоха от еврейски на гръцки език [библията]. А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години: онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 — превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките — елини езичници.
    [* Става дума за преводът на седемдесетте (Septuaginta), осъществен по времето на египетския цар Птолемей II Филаделф.]
    Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.
    Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363* от създаването на света.
    [* Годината 6363 от сътворението на света, изчислена по византийското летоброене (6363–5508), е 855. Някои изследователи имат основание да допускат, че Храбър използва александрийската система на летоброене (6363–5500=863). Други изследователи пък смятат, че годините 855 и 863 отразяват две фази в създаването на славянската писменост.]
    Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време*. Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.
    [* Изразът „а сега няма време“ може да се тълкува по два начина: или Черноризец Храбър е бързал по някакви причини да зъвърши творбата си или изразът може да се схваща като „сега не му е времето“.]

    Личността на Черноризец Храбър (IX–X в.), един от блестящите представители на старобългарската литература от т.нар. Златен век, е обект на множество хипотези. Спори се дали Храбър е истинското име или е псевдоним. Правени са опити за идентифициране с известни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. През 1927 г. В. Н. Златарски изказва хипотезата, според която Черноризец Храбър и цар Симеон са едно и също лице.
    Сказанието „За буквите“ е въведено в науката от К. Калайдович през 1824 г., който осъществява и първото му издание. Днес са известни около 80 негови преписа. Те са свидетелство за изключителната популярност на съчинението сред славянските книжовници (особено в Русия) до XVIII в. включително (ако се вземат пред вид и старопечатните му издания). Най-ранният препис е от 1348 г. — в среднобългарския Лаврентиев (Иван Александров) сборник (сигн. F. I. 376). Текстовите разлики между преписите дават основание да се говори за две редакции — първична и вторична.

За буквите
Черноризец Храбър
сказание
старобългарска литература
славянска азбука
Константин-Кирил Философ
38 букви
триезична догма
Златен век
преписи и редакции

Свързани материали

„За буквите“ от Черноризец Храбър, анализ на полемичната апология, нейния жанр, композиция и аргументи

Един средновековен монах защитава правото на славяните да имат собствени букви и печели спора с оръжията на историята и филологията. Разработката проследява как е устроена тази защита и защо тя звучи убедително и днес. Началото очертава културно-историческия контекст: колко преписа на творбата са познати и от кога е най-старият, кога вероятно е произнесен текстът и какви решения се вземат на Преславския събор, сред които замяната на гръцкия със старобългарски език в богослужението. Следва прегледът на трите основни хипотези за личността на автора, заедно с обяснение какво всъщност означават думите „черноризец“ и „храбър“. Отделен раздел е посветен на жанра. Показано е защо творбата се определя като синкретична и как реторичните похвати я нареждат сред полемичните апологии на средновековната ораторска проза, както и къде в текста стоят публицистичните, сатиричните и възхваляващите елементи. Най-подробната част е композиционната. Творбата е разчленена на встъпление, същинска полемика и заключение, като са изведени трите въпроса на триезичниците и начинът, по който Черноризец Храбър им отговаря чрез антитези. Посочени са и историческите данни, скрити в тези отговори, включително разминаването в изчисленията за годината на създаването на азбуката. Финалната част обобщава светогледните идеи на творбата и извежда връзката между защитата на славянските букви и идеята за културното равноправие между народите. Разработката е удобна за подготовка за изпит, за час по литература и за отговор на въпрос върху старобългарската литература.

1 кредит
За буквите
Черноризец Храбър
анализ
+7
Разгледай

Анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър: епоха и автор, жанрове, спорът с противниците, начини на въздействие, мотиви, конфликти и послания

Кратка творба, а зад нея стои въпрос, който решава съдбата на цяла култура: имат ли славяните право на собствена азбука. Настоящият анализ показва как този въпрос получава отговор, който издържа повече от хилядолетие. Анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър. Изложението върви в стройна последователност, от обстановката към текста и оттам към неговите внушения. Началото представя епохата и мястото на творбата в нея, с конкретни години и с обяснение защо точно тогава писмеността все още среща съпротива. Следва частта за автора, в която е разтълкувано самото му име и са изложени различните предположения за това кой се крие зад него. Отделно и много подробно са обяснени двата жанра, в които творбата едновременно попада. При всеки от тях е посочен произходът на понятието, дадено е определение и е обяснено какво точно прави авторът, за да отговаря текстът и на двете. Тази част сама по себе си покрива теоретичния въпрос за жанра. Сърцевината е проследяването на творбата по нейния ход. Първо са изведени трите етапа в развитието на писмеността, всеки с цитат и с тълкуване. После е обяснено едно средновековно понятие, което стои в основата на цялата аргументация, и е разчетено символното значение на първата буква. Следва полемичната част, в която четирите възражения на противниците са разгледани поотделно: първо се изяснява какво точно се твърди, а след това как авторът го оборва. При най-сериозното от тях отговорът е проследен стъпка по стъпка, с всички числа и имена, които авторът привежда. Показано е и защо изводът е логически неизбежен в рамките на средновековното мислене. Финалният аргумент на творбата е разгледан отделно, а след него и тържественият завършек, с обяснение как се затваря композиционният кръг. Втората половина на анализа е систематична и е разделена на пет обособени части: начините на въздействие с шест отделни похвата, мотивите в пет точки, конфликтите в четири, средновековният светоглед с четирите му основни понятия и накрая посланията в пет формулировки. Именно тази част прави текста толкова удобен за учене. Всяко изброяване е кратко, точно и готово за възпроизвеждане, а всички понятия са обяснени при първата си поява, включително чуждиците и термините. Цитатите са многобройни и са дадени в оригиналния им вид, всеки следван от обяснение на съвременен език. За учителя: цялостна опора за урока по темата, приложима и около Деня на славянската писменост. Четирите възражения се разиграват в клас по роли, шестте начина на въздействие стават упражнение върху текста, а изброените мотиви и конфликти се раздават като схема за попълване. За ученика: пълна и подредена представа за творбата, от историческия контекст до посланията. Подходящ за подготовка по литературен въпрос, за класна работа, за писмено и устно изпитване и за преговор върху старобългарската литература. Старобългарските текстове изглеждат далечни и трудни. Този анализ ги прави разбираеми от първия прочит.

1 кредит

Подробен анализ на полемичната апология „За буквите“ от Черноризец Храбър с въпроси и отговори: автор, жанр, композиция, исторически контекст и аргументация

Материалът предлага подробен и цялостно структуриран анализ на полемичната апология „За буквите“ от Черноризец Храбър, допълнен с обширна система от въпроси, задачи и разработени отговори. Разработката е организирана като завършен учебен ресурс, който последователно преминава от автора и историческата среда към жанровата специфика, композицията, основните тематични направления, аргументативните стратегии и практическата работа върху произведението. Началният блок е посветен на автора, като представя различните хипотези за самоличността на Черноризец Храбър и очертава мястото му в старобългарската книжовност. След него самостоятелен раздел въвежда произведението и обстановката около неговото възникване, така че анализът да бъде поставен в необходимата историческа и културна рамка. Следва подробна работа върху жанра на полемичната апология. Разработката изяснява връзката между апология, полемика и ораторско слово и показва как тези характеристики функционират в конкретния текст. Отделен композиционен блок разглежда вътрешната организация на творбата и ясно разграничава основните ѝ части, като проследява логиката на тяхното последователно изграждане. Материалът продължава с раздели за връзката между литература и история, тематичната организация и специфичните особености на аргументацията. Аналитичната структура позволява произведението да бъде разглеждано едновременно като литературен текст, историческо свидетелство, полемично слово и защитна реч. Включен е и самостоятелен блок, който насочва вниманието към отделни характерни пасажи и към начина, по който те функционират в общата архитектура на творбата. Съществена част от ресурса представлява големият раздел „Въпроси и задачи“, в който са разработени подробни отговори по ключови проблеми на произведението. Те са насочени към авторството, времето и мястото на създаване, повода за написването, жанра, композицията, културно-историческата среда, водещите теми и особеностите на авторовото мислене. Следващият практически блок „Как съм чел?“ разширява работата с творбата чрез допълнителни въпроси и отговори. Тук учениците могат да затвърдят знанията си за автора, жанровата специфика, композиционните части, предмета на защитата, полемичните противници и съвременното звучене на произведението. Особено подробно е разработена секцията „Време за работа“, която преминава към по-задълбочени интерпретативни задачи. В нея са включени въпроси за авторовото име, ерудицията и риторическото майсторство, жанровата полифункционалност, конкретни проблеми от текста, кулминацията на аргументацията, иронията и сарказма и приемствеността спрямо Кирило-Методиевото дело. Финалният блок „Ателие за майстори“ предлага работа по конкретно зададени направления и организира материала в отделни аспекти, подходящи за групова работа, дискусия или писмено упражнение. Заключението обединява цялата разработка и завършва аналитичната линия. За учителя това е готов комплексен ресурс за урок, преговор, дискусия, изпитване или самостоятелна работа, който събира теория, анализ и практически задачи в една последователна система. За ученика материалът предлага ясна структура, подробни отговори и различни равнища на работа – от възпроизвеждане на знания до аргументиране, съпоставка и интерпретация.

1 кредит

Анализ на полемичната беседа „За буквите“ от Черноризец Храбър

Кой стои зад името Черноризец Храбър и защо въпросът все още няма еднозначен отговор е първото, с което започва този прочит на старобългарската творба. Уводът се занимава с легендите около авторството, включително с най-известната от тях, и обяснява защо тя се отхвърля с довод от практиката на самото Средновековие. Оттам се стига до значението на думата „черноризец“ и до двете възможни тълкувания на прозвището. Следва историческият контекст: приблизителната година на създаване, събитието, което я определя, и промяната в положението на славянската писменост, довела до нападките, срещу които творбата отговаря. Тук е формулирано и двойното ѝ определение, според което тя е едновременно спор и възхвала. Отделен раздел е посветен на жанра. Обяснено е защо текстът всъщност е предназначен за слушане, каква е връзката между полемичната беседа и реториката, защо в Средновековието словото се приравнява на делото и по каква строга структура се изгражда такова слово. Тук е и любопитният факт къде творбата е открита пет века след създаването си. Централната част подрежда трите обвинения на противниците на славянската писменост и след всяко от тях разглежда отговора на Черноризец Храбър: как е оборено твърдението за броя на буквите и къде е слабото място в това разсъждение; с кои два довода е разбита триезичната догма и защо единият от тях минава през произхода на азбуките; как е отхвърлено обвинението за несъвършенството на славянските букви. Показано е и с какво книжовникът преминава от защита в настъпление. Последната част се спира на историческата стойност на текста, на първата периодизация на славянската култура с нейните три периода и на онова, което самата творба издава за образоваността, средата и патриотизма на своя автор. Прегледът е подходящ за час по литература, за писмена работа и за преговор преди изпитване, защото подрежда фактите, жанровите особености и логиката на спора в ясна последователност.

1 кредит

Пълен анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър - жанр, композиция, аргументация, културноисторически контекст и послания

Спор, в който печели този, който брои по-добре. Анализът проследява как един монах от IX век оборва противниците си с числа, история и спокоен тон, и обяснява всяка негова стъпка така, че ученикът да може да я повтори. Изложението започва с въпроса кой е авторът. Събрано е каквото се знае за него, какво означава прозвището му и защо времето на появата на творбата е от значение. Оттук идва и обяснението на историческата обстановка, без която спорът остава неразбираем. Следва жанровата характеристика. Полемичното слово и апологията са обяснени поотделно, с ясни определения и с посочване кое в творбата отговаря на всяко от двете. Такова разграничение рядко се прави, а точно то се търси при въпросите по темата. Разглеждането на съдържанието следва двуделния строеж на самата творба. Първо историческата част, после спорът. Възраженията на противниците са извадени едно по едно, а срещу всяко стои отговорът на автора с обяснение защо този отговор работи. Така ученикът вижда не само какво се твърди, а и как е построено едно опровержение. Композицията е разгледана като отделна тема, с внимание към смяната на ритъма: спокойното начало, сгъстяването в полемичната част и молитвеният завършек. Обяснено е и защо точно тази подредба прави текста убедителен. Жанровите признаци са изброени по точки: теза, противник, видове доводи, изразни средства, тон, финал. Отделно върви разделът за начините на въздействие, където шест конкретни похвата са показани с примери от текста. Това е частта, която превръща анализа в упражнение по говорене и писане, а не само в преразказ на чужди мисли. Културноисторическият контекст заема самостоятелно място. Положението на България между Рим и Константинопол, книжовната школа, ролята на владетелите и връзката между книжнината и независимостта са обяснени накратко и по същество. Отделен раздел събира средновековните идеи в текста, подредени в четири точки, а друг изброява конкретните знания за азбуките, които ученикът може да извади оттук направо за отговор: числото на буквите, произходът на гръцката писменост, причината чуждите азбуки да не стават за славянската реч. Финалните абзаци свързват творбата със съвременния опит. Връзката не е натрапена, а изведена от самите доводи на автора, и дава на ученика готов начин да отговори на въпроса защо текстът се чете и днес. Езикът на целия материал е съобразен с ученика. Всеки термин се обяснява на мястото си, цитатите са кратки и всеки от тях е придружен с обяснение какво точно доказва. Полза за учителя: подреден материал за урок, в който жанрът, композицията, аргументацията и контекстът са отделени един от друг и могат да се вземат поотделно; разделът с похватите става за упражнение по устно изказване, а изброените възражения и отговори за работа по двойки в час. Полза за ученика: текст, който показва как се строи защита на теза, с готови опори за устно изпитване, за преговор и за отговор на литературен въпрос по темата.

1 кредит

Подробен и разширен анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър с въпроси и отговори: автор, жанр, композиция, аргументация и защита на родното слово

Материалът предлага подробен и разширен анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър, съчетан с голям набор от въпроси, задачи, практически упражнения и подробно разработени отговори. Разработката е изградена като цялостен учебен ресурс, който води последователно от основните сведения за автора и произведението към жанровата специфика, композицията, проблемите и конфликтите, ценностите, аргументацията и съпоставителната работа с други литературни текстове. Началните раздели „За автора“ и „За произведението“ въвеждат необходимата литературноисторическа рамка. Представени са различните хипотези около личността на Черноризец Храбър, особеностите на епохата и мястото на творбата в старобългарската книжовност. След тях самостоятелно е разгледано заглавието, което подготвя преминаването към същинската структура на произведението. Централен блок е посветен на композицията. Материалът проследява отделните смислови части и начина, по който полемичната теза се изгражда, защитава и довежда до заключение. Следващите раздели разглеждат проблемите и конфликтите, участниците в полемиката, ценностите, идеите и посланията, както и мястото на текста в културния и обществено-политически контекст на своето време. Особено голямо място е отделено на аргументативната организация на „За буквите“. Разработката показва как се изграждат теза, антитеза, доказателство и извод и как в полемичното слово функционират различни типове аргументи. Историческите, филологическите, логическите и библейските доказателства са обособени в практически задачи, което прави материала подходящ не само за изучаване на произведението, но и за упражняване на уменията за аргументация. Втората голяма част съдържа въпроси и отговори, които обхващат епохата, композиционната организация, адресата, триезичната догма, основната идея, създаването на славянската азбука, аргументите на полемиста, чувствата и качествата на автора. Отговорите са развити подробно и могат да служат като готов модел за устно изпитване, писмена работа или самостоятелна подготовка. Следва разделът „Да разтълкуваме текста“, който преминава към по-задълбочена работа върху отделни проблеми и похвати. Тук вниманието се насочва към развитието на славянската писменост, ролята на Константин-Кирил Философ, отношението към опонентите, структурата на аргументите и механизмите, чрез които се постига убедителност. Практическият блок „Да приложим“ превръща анализа в работещ модел за упражнение. В него са систематизирани конкретни схеми от типа теза – антитеза с аргументация – извод, както и задачи за разпознаване и формулиране на различните видове доказателства. Материалът е разширен и чрез дискусионна задача, която извежда проблематиката към по-широк въпрос за езика, писмеността и културната памет. Финалната съпоставителна част свързва „За буквите“ с беседата на Кирил с триезичниците и „Българският език“ от Иван Вазов, като организира сравнението по ясни показатели – време и място, конфликт, ценности, родно слово, чувства и отношение към неговите противници. За учителя това е готов комплексен ресурс за урок, упражнение, преговор, дискусия и изпитване, а за ученика – последователна система за подготовка, която съчетава теория, анализ, аргументация, практически задачи и съпоставителен прочит.

1 кредит