„Ще падне сняг на нашите балкони“: пълният текст на стихотворението „И зимата“ от Атанас Далчев

Нощен шум зад вратите, взет отначало за вятър, се оказва тропот на копита. С този обрат започва творбата, дадена тук в целия си автентичен текст, заедно с годината под нея. В четирите кратки строфи нощният ездач само минава покрай къщата, но оставя след себе си бял плащ на двора, дъх, застинал по стъклото, и удар, който променя всичко вътре. Гласът, който разказва, е детски, а последната картина е за майката и за черната кърпа. Творбата е съвсем кратка, което я прави удобна за наизустяване, за точно цитиране и за упражнения върху образи и детайли, а годината под текста помага при подреждането ѝ в творчеството на автора.

Пет строфи, в които зимният път се оказва последен път. Пред читателя е самото стихотворение „Път“ на Атанас Далчев, изписано изцяло, така както е създадено през 1925 г. Текстът започва с обръщението към зимния път, прекосяващ пустинните и безбрежни долини от сняг, и с двете дълбоки бразди, останали от преминала кола. Следват въпросите кой е минал, защо и накъде, а после и картината на самото преминаване сред воплите на вятъра и дълбоката мъгла. Стихотворението се чете онлайн в оригиналния си вид, с авторовата строфика и с годината на създаване. Подходящо е за подготовка на анализ, за откриване на точни цитати, за работа върху образите на зимата, пътя и следата и за наизустяване. Товарът на черната кола, картината с враните и последната строфа с дърветата край пътя са оставени за самия текст.

Стихотворение, което започва с топлината на прибраната къща и завършва навън, на пътя. Петко Р. Славейков строи зимната си картина в три четиристишия и обръща посоката ѝ едва в последното – там, където уютът свършва и започва социалният поглед. Текстът е поместен изцяло, в автентичния си вид, с оригиналното изписване и с диалектните и остарели думи, запазени такива, каквито ги е написал авторът. Дванадесетте стиха вървят в кръстосана рима и в прост, разговорен, лесно запомнящ се ритъм. Никакъв коментар, никакви бележки – само творбата, с всичките ѝ епитети, глаголи за движение и контраст между вътре и вън, които читателят открива сам. За учителя е готов и надежден текст за четене в клас, диктовка, изразно четене или беседа върху зимата и социалния мотив в поезията. За ученика е верният източник за наизустяване, за точни цитати в писмена работа и за самостоятелна подготовка преди изпитване или писане върху творбата.

Пет строфи, в които бурята влиза в стаята като жив и враждебен гост. Стихотворението от 1924 г. е поместено тук изцяло, без тълкуване и без бележки. Далчев проследява нахлуването стъпка по стъпка: вятърът политва в мрачините с остър писък, разлюлява дома като кораб, блъска по стъклата с корава ръка и разтваря с трясък прозореца. Разсипаното стъкло, зимният студ на горите, развятата като знаме завеса и отнесеният пламък на бялата свещ водят към последната строфа, в която лирическият говорител вдига ръце и отговаря на стихията. Текстът е подходящ за четене на глас в час, за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение и за упражнения върху образността в ранната лирика на Далчев.

Кратко стихотворение за връщането у дома, поместено в пълния си вид, в четирите му строфи, така както е датирано от Атанас Далчев с 1924 г. Творбата започва с есенното скръбно завръщане в бащината къща с боядисани жълто стени и още в първата строфа задава разстоянието между отминалите пролетни дни и настоящето. Втората и третата строфа разгръщат неравния път и дърветата, които сякаш излизат насреща с прострени ръце, а последната връща погледа към къщата, видяна през запречените клони. Текстът е даден без тълкуване, за да остане мястото за собствения прочит. Подходящ е за наизустяване, за точно цитиране в съчинение и за упражнения върху образа на дома, мотива за спомена и есенния пейзаж у Далчев.

Жални свирки на локомотиви, сажди вместо сняг и къщи, които остават празни с дни: това е кварталът, в който Атанас Далчев въвежда читателя. Тук стихотворението „Грешният квартал“ е дадено в пълния си текст, заедно с посвещението на Чило Шишманов, без съкращения и без придружаващ разбор. Първите строфи рисуват шума и мръсотията, а после погледът се спира върху децата, които растат сами. Финалната строфа обръща стихотворението в друга посока и е оставена за самия текст.