И зимата - Атанас Далчев

    Атанас Далчев
    И зимата    

    И зимата ще ни затвори скоро.
    Ще падне сняг на нашите балкони.
    Напразно в пустотата бяла взорът
    картините на лятото ще гони.

    Тогаз, уединени, ще си спомним
    и таз разходка сетня в планината,
    това великолепие огромно
    от багри и от есенна позлата.

    И като гледаме в снега трохите
    и стъпките на бедните врачета,
    ще виждаме стената на елите
    и на брезите златните кубета.

    Мъглите зад прозореца ни зимен
    тогаз ще ни напомнят мълчаливи
    за въздуха мъглив и сякаш димен
    под буките оголени и сиви.

    Разравяйки червената жарава,
    ще бдим в нощта и паметта огреял,
    тоз огън шумата ще възкресява
    и стъпките ни шушнещи из нея.

    И нищо, че огнището ще стине
    и зиматта ще ни обгражда пуста,
    ще населиме нейните пустини
    със наште спомени и наште чувства.

    1965 г.