Изпитът, който се превърна в изпитание: пълният текст на главата „Радини вълнения“ (XI) от романа „Под игото“ на Иван Вазов
Зареждане на оценките…
Иван Вазов
Под игото
XI. Радини вълнения
Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.
Сираче от дете, Рада от много години живееше под един покрив с Хаджи Ровоама, която я беше прибрала за храненица. После покровителката й я направи „послушница“ в метоха, сиреч, момиче, което се приготвя за монахиня, и я облече с обезателните черни дрехи.
Сега Рада служеше като учителка на девойките от първия клас, с хилядо гроша годишна заплата.
Тежка е участта на всички сирачета момичета. Рано обезнаследени от бащина любов и защита и от майчина нежна грижа, хвърлени на произвола на хорската милост или жестокосърдие, те отрастват и виреят, без да ги е огряла сладка, животворна усмивка, сред чужди тям равнодушни лица. Те са цветя, поникнали под покрив: невесели и без дъх. Пропуснете въз тях една великодушна струя светлина и техният скрит аромат умирисва въздуха.
Рада беше порасла в тая задушлива и мъртвеща атмосфера на килийния живот, под строгия несъчувствен надзор на старата сплетница. На Хаджи Ровоама нито минуваше през ума, че е възможно по-човеколюбиво отношение към тая сирота; тя не можеше да съзре колко деспотизмът й ставаше по-чувствителен и несносен за Рада, заедно с разбуждане на съзнанието й и човешката й гордост. Ето защо преди няколко време видяхме Рада, учителка вече, че шъта на чорбаджийската трапеза на Хаджи Ровоаминия брат.
Тия дни Рада беше твърде улисана в училището, защото приближаваше годишният изпит. Денят му скоро настана. Още от сутринта девическото училище хвана да се пълни с ученички, пременени, пригладени и натруфени като пеперудки от майките си. Те, с отворени книжки, бръмчаха като рой пчели и преговаряха за последен път уроците си.
Черкова пусна и народът занавлиза в училището, както е обичаят, да види годишните успехи на учениците. Прекрасни венци окичваха вратите, прозорците и катедрата; а образът на св. Кирила и Методия погледваше из великолепно кръжило от трендафили и росни цветя, и клончета от ела и чемшир. Скоро предните чинове се запълниха от ученичките, а всичкото останало място — от публиката, по-предните хора от която стояха напред, а някои даже на столове. Между тях някои наши познайници. Но остаяха още няколко стола за бъдещи отлични посетители.
Рада свенливо нареждаше ученичките на чиновете и им даваше ниско някакви наставления. Миловидното й лице, оживено от вълнение, по причина на тържествения час, и осветлено от големи влажни очи, ставаше обаятелно-прелестно. Прозрачни розови облачета, играещи по бузите й, издаваха трептението на свенливата й душа. Рада чувствуваше, че стотина любопитни погледи падат сега върху нея, и ней ставаше неловко, та губеше самообладание. Но щом главната учителка захвана речта си и привлече въз себе вниманието, Ради стана по-леко, по-ясно на душата и тя хвърли по-смел поглед около си и отпреде. Тя забележи с радост отсъствието на Кириака Стефчов. Мъжеството й се повърна. Речта се свърши при тържествена тишина (тогава още не беше въведен обичая на ръкопляскането). Изпитът се започна от първия клас, по програмата. Добродушното и спокойно лице на главния учител Климента и благата му реч вдъхваха самоувереност у девойчетата. Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето й. Тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха целувки, решаваха съдбата й. Тя ги заливаше със светлия си поглед, тя ги ободряваше с небесна усмивка и туряше цялата си душа на техните трепетни устни.
В тоя миг навалякът при вратата се разтика и даде път на двама закъснели посетители, които седнаха тихо на свободните столове. Тогава Рада погледна и ги видя. Единият, по-старият, беше настоятелят — чорбаджи Мичо, а другият — Кириак Стефчов. Неволно тънка бледност покри лицето й. Но тя се постара да не вижда тоя неприятен човек, който я смущаваше и плашеше.
Кириак Стефчов размени няколко поздравления с глава, без обаче да се здрависа със Соколова, съседа си, който го не погледна; кръстоса крака и взе да гледа намусено високомерно. Той слушаше разсеяно, а повече гледаше към купа, дето стоеше Лалка Юрданова. Веднъж или дваж само той измери от глава до крака Рада, строго и небрежително. На лицето му се изображаваше душевна сухост и жестокосърдие. Той туряше често под носа си стръкче карамфил и после пак гледаше надуто и безстрастно. Учител Климент се обърна с книжката към Михалаки Алафрангата. Михалаки отклони и каза, че изпитва по френски. Учителят се извърна надясно и повтори поканата на Стефчова. Той прие и помести стола си по-напред.
Едно глухо шушукане из тълпата. Всички устремиха поглед на Кириака. Предметът, по който изпитваха, беше българска история, кратката. Стефчов остави книгата на масата, потърка се между веждата и ухото, като да разбуди ума си, и зададе високо един въпрос. Девойчето мълчеше. Тоя студен, неприветлив поглед проникваше като мраз в детската му душа. То се смути и нито помнеше какъв бе въпросът. То погледна жално Рада, като че просеше помощ. Стефчов му повтори въпроса. Пак мълчеше.
— Да си иде — каза той сухо на учителката, — извикайте друга.
Излезе друго момиче. Зададе му се въпрос. То чу, но го не разбра и остана безмълвно. Безмълвна беше и цялата публика, която взе да изпитва мъчително чувство. Девойчето стоеше като заковано, но очичките му се наляха със сълзи страдалчески, които не смееха да се проронят. То се насили пак да отговори нещо, заекна се мъчително и замлъкна. Стефчов погледна ледено Рада и избъбра:
— Доста небрежно е преподавано. Повикайте друга ученичка.
Рада с глух глас произнесе друго име.
Третата ученичка отговори съвсем друго: тя не разбра питането. Като видя в погледа на Стефчова неодобрение, тя се възчуди, па се озърна безнадеждно наоколо си. Стефчов й зададе друг въпрос. Тоя път момичето нищо не отговори. Смущението затъни погледа му, без кръв останалите му устни затрепераха и то изведнъж заплака с глас и бега, та се скри при майка си. Всички чувствуваха мъка и товар на душата. Майките, чиито дъщери не бяха още изкарвани, в недоумение и уплашени гледаха напред. Всяка трепереше от страх да не чуе името на своето дете.
Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останало в лицето й; мъченически тръпки подръпваха бледните й бузи; по челото й, дето одеве се четяха толкова деликатни усещания, няколко едри капки пот избиха и измокриха сколуфите й. Тя не смееше да дигне очи. Чинеше й се, че потъва в земята. Нещо я душеше гърдите, идеше й да заплаче с глас — и едвам се удържаше.
Обществото, не в сила да издържи това напрегнато състояние по-дълго, зашумя безпокойно. Зрителите, слисани, се поглеждаха, като че се питаха: каква е тая работа? Всеки искаше да излезе из това невъзможно положение. Само по тържествуващето лице на Стефчова беше изписано задоволство. Шумът, ропотът растеше. Ненадейно се възцари гробна тишина и всички погледи се устремиха напред. Из публиката излезе Бойчо Огнянов, който досега стоеше потулен, и като се обърна към Стефчова, каза твърдо:
— Господине, нямам чест да ви зная, но извинете. Вашите въпроси, неясни и отвлечени, биха затруднили и ученици от V клас. Пожалейте тия неопитни деца.
Па като се обърна към Рада, попита:
— Госпожице, позволявате ли?
И както беше прав, попроси да извикат едно от питаните вече девойчета.
Общо облекчение се почувствува. Съчувствен и одобрителен шум посрещна постъпката на Огнянова. В миг той прикова всички погледи, спечели всички симпатии. Пуснатата от Хаджи Ровоама клевета падна. Благородното му лице, обляно със страдалческа бледност и осветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупваше непобедимо сърцата. Лицата на зрителите се изясниха, гърдите свободно си въздъхнаха. Всеки виждаше, че Огнянов владее положението. И беше доволен.
Огнянов попита момичето простичко същото нещо, което го пита и Стефчов. То отговори сега. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни погледи на чужденеца. Името му, ново и странно, обикаляше по всичките уста и се запечатваше в сърцата.
Повикаха другото девойче. И то отговори удовлетворително, според възрастта си.
Тогава всички тия деца, изпоплашени до подивяване одеве, устремиха приятелски погледи към Огнянова. Духът се подигна на всички; те се запрепираха коя да излезе по-напред да се разговаря с добрия тоз човек, когото вече обичаха. Рада от едно прехласване мина в друго. Учудена, трогната до сълзи, изненадана, тя гледаше с благодарност тоя великодушен човек, който й дойде на помощ в такава тежка минута. Пръв път тя срещаше, и то един непознат, топло и братско участие. Тоз ли бе шпионинът! Той сега стоеше като ангел хранител неин! Той стъпка Стефчова като червей. Тя тържествуваше, тя порасте пак, тя погледна гордо и щастливо навсякъде — и навсякъде срещна съчувствени погледи. Сърцето й се изпълни с признателно вълнение, а очите й със сълзи…
На третото момиче Огнянов зададе такъв въпрос:
— Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха християни, покръстиха се?
И той гледаше кротко и приятелски невинните очички обърнати към него и по които още стояха следи от сълзи.
Момиченцето помисли малко, помръдна си устните, па извика с гласец ясен, тънък и звънлив, като на чучулига, кога заран пее из въздуха:
— Българският цар Борис покръсти българите!
— Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?
Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.
Огнянов му помогна:
— Нашето А, Б, Райно, кой го написа?
Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.
— Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий — извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.
— Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица — избърбори поп Ставри трогнат.
— Браво, Райно, иди си — каза приветливо Огнянов.
Райна, сияеща и победоносна, припна към майка си. Тя я прегърна, стисна я до гърдите си и я обсипа с безумни целувки и сълзи. Огнянов се извърна към учителя Климента и му повърна книгата.
— Господине, попитайте и наша Събка — каза чорбаджи Мичо на Огнянова.
Едно живо, русокосо момиченце стоеше вече пред него и го гледаше кротко в очите. Огнянов помисли малко и попита:
— Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство?
— От турско робство освободи българите… — захвана момичето погрешно.
Мичо чорбаджи извика:
— Събке, стой! Ти кажи, татовата, от гръцко робство царят, дето ги освободи, а то от турското има кой цар да ги избави.
— Което си е речено от бога, то ще стане — продума поп Ставри.
Простодушието загатване на чорбаджи Мича извика съчувствена усмивка по много лица. Шъпот и глухо кискане се разнесе из залата.
Събка извика звънливо:
— От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!
Тя зле разбра думите на баща си.
Цялата зала утихна подир думите на ученичката.
По много лица се изобрази недоумение и безпокойство. Машинално всички хвърлиха очи на Рада, която се зарумени и наведе смутено глава. Гърдите й се издигаха високо от вълнение. Някои от тия погледи бяха укоризнени, други — одобрителни. Но на всички беше неловко. Стефчов, досега потънал в земята, издигна глава пак и изгледа победоносно. Всички знаеха близките му отношения с бея и нежността му към турците и искаха да прочетат нещо на лицето му. Общото съчувствие, тъй живо допреди малко към Рада и Огнянова, сега охладя и се размеси с глухо неудоволствие. Стефчовите привърженици злорадо и с глас роптаеха, а благосклонните към учителката мълчеха. Дядо поп Ставри беше твърде слисан. Той се уплаши сега от думите си и четеше на ума си: „Помилуй мя, боже.“ Но в женската страна по-живо се проявиха лагерите. Хаджи Ровоама, особено разярена от Стефчовото засрамяване по-напред, гледаше свирепо Рада и Огнянова и шумеше високо. Тя нарече даже последния „бунтовник“, без да мисли, че преди няколко дни го разгласяваше за шпионин. Имаше други, които не по-малко дръзко се изказваха в тяхна полза. Кака Гинка даже викаше, щото я чуха наоколо:
— Па какво сте такива втрещени? Бога ли разпна момичето? Казва си правото! И аз казвам, че цар Александър ще ни избави, не друг!
— Лудетино, мълчи мари! — шушнеше майка й.
Сама Събка стоеше като попарена. Тя слушаше всеки ден от баща си и гостите му тия неща и не разбираше защо става това шушукане.
Стефчов стана и се обърна към предните столове:
— Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тука и излазям.
Нечо Пиронков и трима четворица още го последваха. Но Стефчовият пример нема повече подражатели.
Подир минутно стряскане видяха, че работата не заслужава особено внимание. Едно дете, по невинност, казало няколко безместни, но прави думи… та какво от това? Тишината се пак възстанови, а заедно с нея и първото съчувствие към Огнянова, който приимаше отвсякъде приятелски погледи. Той беше героят днес имаше на своя страна всичките честни сърца и всичките майки.
Изпитът се продължи и свърши при пълно спокойствие.
Ученичките изпяха една песен и народът се заразотива доволен. Когато Огнянов приближи Рада, да се прости с нея, тя му каза развълнувано:
— Господин Огнянов, благодаря ви сърдечно, за мене и за моите девойчета. Няма да забрава тая услуга. И нейният дълбок поглед страстно светеше.
— Госпожице, аз съм бил учител и влязох в положението ви. Нищо повече. Поздравлявам ви за добрите успехи на ученичките ви — каза Огнянов с топло и съчувствено ръкуване и си замина. Подир него Рада вече никого не виждаше от гостите, които се прощаваха с нея.
Свързани материали
Сбит преразказ на главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов – от подготовката за годишния изпит до сбогуването. Един час, в който училището става сцена
Празнично украсено училище, пълна зала и едно момиче, на което този ден тежи повече, отколкото на изпитваните. Преразказът предава главата плътно и в нейната последователност, без да изпуска нито един от моментите, които обръщат посоката на действието. Началото представя героинята по-обстойно от обичайното за сбита форма – произходът ѝ, средата, в която е израснала, положението ѝ в дома на покровителката и службата ѝ като учителка. Тези сведения не са излишни: те подготвят читателя за онова, което следва, и обясняват защо тя реагира точно по този начин. Оттам работата минава към подготовката и към празничната атмосфера в училището – пременените ученички, украсата, изпълнената зала. Описанията са запазени в достатъчна степен, за да остане усещането за тържественост, но без разгръщане, което да забави разказа или да го превърне в самоцелна картина. Средищната част следи изпита в неговото развитие. Появата и поведението на закъснелия гост, поемането на изпитването, поредицата от смутени ученички и растящото напрежение в залата са предадени последователно, с внимание към състоянието на героинята и към промяната в настроението на публиката. Тук преразказът не бърза и не прескача – а именно постепенността е решаваща за разбирането на главата. Обратът в главата и последвалата част са разказани със същата точност: намесата, различният подход към децата, връщането на увереността им, а после и епизодът, който извежда изпита далеч отвъд училищния материал, и разцеплението, което той поражда. Формата е издържана в трето лице и в минало време, както изисква преразказът. Пряката реч е преобразувана в непряка, а имената на действащите лица са запазени, което позволява главата да се проследи без объркване. Езикът стои близо до оригинала – със запазени част от характерните изрази и портретни детайли, които правят разказа жив, а не сух конспект. Обемът е по-разгърнат от обичайния за сбит преразказ и това е предимство при подготовка: главата се възстановява почти изцяло, без да се препрочита оригиналът. За учителя това е удобен материал за припомняне преди анализ, за подготовка на въпроси за беседа или за работа върху композицията на главата – кулминацията, обратът и развръзката личат ясно и лесно се посочват. За ученика е надеждна опора преди изпитване или писмена работа. Подрежда събитията в паметта, задържа имената и връзките между героите и позволява цялата глава да бъде преговорена за няколко минути. Подходящ е и за самостоятелна подготовка у дома.
Сбит преразказ на главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов – годишният изпит, който изпитва не само учениците
Готов сбит преразказ на една от най-изучаваните глави от „Под игото“ на Иван Вазов. Текстът предава събитията в тяхната последователност и е предназначен за етапа от подготовката, в който е нужно сигурно познаване на съдържанието. Изложението започва с представянето на учителката – нейният произход, положението ѝ в метоха и подготовката за годишния изпит. Оттук нататък действието се следва плътно. Първата част пресъздава обстановката в деня на изпита: празничният вид на училището, стеклите се посетители, вълнението на самата учителка. Този увод е важен, защото на неговия фон по-нататъшният обрат изпъква още по-силно. Средната част проследява появата на закъснелите гости и започналото изпитване. Подробно е предадена сцената с въпросите, които объркват децата – мълчанието на едно момиче след друго, нарастващото напрежение в залата, състоянието на учителката. Именно този епизод е сред най-често разглежданите при анализ на главата и тук е предаден с достатъчно детайли. Следва обратът – намесата на Огнянов. Преразказът предава начина, по който той се обръща към присъстващите, промяната в настроението на залата и облекчението на публиката. Отделено е внимание на въпросите, които той задава, и на верните отговори на децата, включително епизода с азбуката. Кулминацията е свързана с отговора на Събка и с настъпилото след него мълчание. Проследени са реакциите на различните присъстващи – смущението, укоризнените и одобрителните погледи, злорадството, патриотичните чувства в женската страна. Следва демонстративното напускане и това, което остава след него. Финалът предава успокояването на залата, завършването на изпита и краткия разговор между двамата герои. На ученика материалът служи за бърз преговор преди изпитване, за подготовка на отговор на литературен въпрос и като опора при писане на съчинение. На учителя дава готов текст за преговор в час.
Преразказ на главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ на Иван Вазов – разгърнат вариант, с всички участници в залата. Изпитът, който излиза от контрол
Разгърнат преразказ, който проследява цялата глава – епизод по епизод, с всички участници и с всички обрати. По обем и подробност той стои по-близо до подробния, отколкото до сбития преразказ, и точно това е предимството му при подготовка. Формата е решена с ясен избор: разказът се води в сегашно време. Този похват придава непосредственост – събитията сякаш се случват пред очите на читателя, а напрежението в залата се усеща много по-силно, отколкото при обичайното минало време. Изборът е спазен последователно, без нито едно изплъзване към друго време. Обхватът е пълен. Запазени са подготовката и празничната украса, разположението на хората, началото на изпита, появата на закъснелите гости, поредицата от смутени ученички, реакцията на майките, състоянието на учителката, намесата, която обръща хода на събитията, отговорите на децата и разцеплението, породено от една детска реплика. Включени са и второстепенните лица, чиито реакции обикновено отпадат при съкращаване, а тук допълват картината на цялата общност и обясняват защо епизодът е толкова важен за романа. Особено силна е работата с вътрешното състояние. Промените у героинята са проследени последователно – от свенливото вълнение в началото, през вцепенението в средата, до облекчението и признателността накрая. Същото важи и за настроението в залата, което се движи от тържественост към напрежение и обратно. Пряката реч е преобразувана в непряка, но характерните формулировки са запазени, а имената на всички участници – изписани. Така преразказът остава удобен и за припомняне кой кой е в главата. Езикът следва стила на творбата – с част от характерните ѝ изрази и с образните детайли, които правят описанието живо. Изреченията са премерени, а абзаците следват отделните епизоди, което прави текста прегледен и лесен за проследяване. За учителя това е удобен материал за припомняне на главата преди анализ и за проверка на разбирането. Показва как обемен епизод се предава изцяло, без да се превърне в изброяване, и как се работи с последователно глаголно време. Върши работа и като опора при съставяне на въпроси за беседа или на задачи за писмена работа. За ученика ползата е ясна. Материалът дава цялата глава в подреден и разбираем вид – с имената, с последователността и с причинно-следствените връзки. Подходящ е за преговор преди контролно, за подготовка за изпитване и като основа за собствен преразказ, а обемът позволява текстът да замени препрочитането на оригинала и да спести значително време.
Сбит преразказ на главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ на Иван Вазов – изпитът, напрежението в залата и обратът. Денят, в който се изпитват не само децата
Един годишен изпит, който много бързо престава да бъде изпит само на децата. Сбитият преразказ следва тази глава от началото до края и предава хода на събитията стегнато, без да губи нито един от повратните ѝ моменти. Работата започва с кратко представяне на героинята и на положението ѝ – достатъчно, за да се разбере защо този ден тежи най-много именно на нея, а не на изпитваните. Оттам разказът минава към празничната подготовка, украсеното училище, събралите се хора и самото начало на изпита. Следва средищната част, в която напрежението нараства стъпка по стъпка. Появата на закъснелите гости, промяната у учителката, поемането на изпитването от единия от тях, мълчанието на децата и настроението в залата са предадени последователно, така че причината и следствието да личат ясно. Тук преразказът се придържа плътно към хода на действието, не коментира и не изпреварва развръзката. Обратът в главата е разказан със същата премереност. Намесата, смяната на тона на въпросите, реакцията на децата и промяната в залата вървят в реда, в който се случват. Отделно е предадена и репликата, която извежда изпита отвъд училищното знание, както и разцеплението, което тя поражда сред присъстващите в залата. Формата е издържана в трето лице и в минало време, както изисква сбитият преразказ. Пряката реч е преобразувана в непряка, а описанията са сведени до необходимото – запазени са само онези портретни и обстановъчни детайли, които носят смисъл за развитието на действието. Второстепенните подробности от оригинала са пропуснати, както изисква сбитата форма, а имената на участващите лица са запазени. Обемът е премерен – достатъчно кратък, за да се прочете и запомни бързо, и достатъчно пълен, за да не остане празнина между отделните моменти на действието. Езикът е ясен и близък до стила на творбата, със запазени част от характерните ѝ изрази и имена. За учителя това е готов материал за работа върху главата: може да се използва за припомняне преди анализ, като опора при съставяне на въпроси или като образец при обучение по сбит преразказ. Показва как се решава основната трудност при този тип задача – кое се запазва и кое отпада, без разказът да се разпадне. За ученика е удобна помощ при подготовка за изпитване или писмена работа. Дава цялата глава в кратък вид, подрежда последователността на събитията в паметта и улеснява запомнянето на онова, което най-често се пита – кой какво прави, в какъв ред и с какви последици. Подходящ е и за бърз преговор преди контролно.
Радини вълнения: подробен преразказ с елементи на разсъждение върху главата от „Под игото“
Един годишен изпит в класна стая, а напрежението в залата расте с всяка минута. Този материал предлага подробен преразказ с елементи на разсъждение върху единадесета глава от „Под игото“. В началото главата е поставена в контекста на романа и е обяснено накъде насочва заглавието: към образа на главната героиня и към нейните преживявания. Следва ретроспекцията за нерадостното детство на Рада. Същинската част следва хода на събитията: трескавата подготовка преди изпита, стичането на цялото градче според обичая, класната стая и настроението в нея. Проследено е как Рада набира кураж, когато главният учител Климент взема думата, и как пребледнява при появата на чорбаджи Мичо и Кириак Стефчов. Отделен акцент е поставен върху кулминацията: третата ученичка, въпросът за покръстването на българите, напрегнатото мълчание в залата и онова, което следва. Показано е и как Рада реагира, изненадана и трогната до сълзи. Елементите на разсъждение навсякъде обясняват защо героите постъпват така и какво внушава Вазов чрез подредбата на сцените. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа по подробен преразказ, за отговор на литературен въпрос и като образец за собствен текст.
Сбит преразказ на епизодите от глава „Радини вълнения“
Готов сбит преразказ, разделен на озаглавени епизоди. Материалът дава едновременно преразказ и план. Първият епизод е за живота и съдбата на Рада Госпожина и я представя чрез портрет: високо, стройно и хубаво момиче с простодушен и светъл поглед. Вторият епизод предава подготовката за годишния изпит и настъпването на самия ден. Третият е моментът, в който двама закъснели посетители сядат тихо на местата си, което променя цялата атмосфера в стаята. Четвъртият епизод е кулминацията: неочакваната поява на Бойчо Огнянов, който дотогава стои потулен, и обръщението му. Петият епизод е озаглавен по същината си: малката Събка и политическият сблъсък. Именно това озаглавяване прави материала двойно полезен: той служи и като образец за преразказ, и като готов план за отговор върху композицията. В целия текст глаголното време е издържано последователно, а пряката реч е превърната в непряка. Отделно личи и как е решено най-трудното при сбития преразказ: подробностите отпадат, но всеки епизод запазва завършеност. Материалът е подходящ като образец за собствен преразказ и за подготовка за класна работа.