Идеологията на Ботев

          При Ботев политическата, революционната и творческата дейност са в неразривно единство, те взаимно се подкрепят, допълват се. Това, което ги споява, е неговата идеология.
          Тя е формирана от напрегнатата обществена обстановка в родната земя през 60-те и 70-те години, когато назрява националноосвободителното движение и се осъзнава неизбежността на буржоазнодемократичната революция. Ботевият мироглед е силно повлиян от политическите схващания на българската обществена мисъл, най-вече от тази на Раковски и Левски, но и на руските революционери демократи, които добре познава още от младежките си години. Въздействат му и модерни за времето западни мислители – утопичните социалисти
Ш. Фурие, П. Прудон и С. Симон.
          Така сред съвременниците си той се откроява като идеолог, отстояващ принципите на революционер и демократ. Носител е на висока начетеност и философска култура, което позволява да прави верни анализи на обществената и политическата обстановка у нас, на Балканите и в Европа. Затова преценките му за задачите на националноосвободителната борба са толкова обективни: той твърдо отстоява разбирането, че предстоящата революция трябва да доведе едновременно до радикални промени не само от национално-политически, но и от социален характер с последствия както у нас, така и в международен план.
          Освен това споделя и други напредничави за епохата си идеи. Като убеден материалист изобличава реакционността на духовенството – православно, католическо и мюсюлманско, обяснява класовия корен на религиозните заблуди и убедено твърди, че обективното знание е активна сила за преодоляване на неправдите в света.
          Всичко това го превръща в ярка фигура на идеолог и мислител, който в много отношения е изпреварил своето време.