Лятото е време за четене: списък с книгите по литература за 5., 6., 7., 8., 9., 10., 11. и 12. клас
Зареждане на оценките…
Списък на книгите за четене през лятото по класове:
За 5 клас - Ново!:
1. Митологичен модел за света.
1.1. Древногръцки мит за произхода на боговете.
1.2. Библейски разказ за началото на света.
2. Фолклорен модел за света.
2.1. "Господ и дяволът правят света"
2.2. "Тримата братя и златната ябълка"
2.3. "Златното момиче"
2.4. "троица братя града градяха"
2.5. Фолклорен/традиционен календар
3. Разкази за човека и света
3.1. "Хайдути" - Христо Ботев
3.2. "Легенда за рома"
3.3. “Главатарят, който поискал да плени месечината”
3.4. “Котаракът в чизми” - Шарл Перо;
3.5. “Грозното патенце” - Х.К. Андерсен;
3.6. Из "Похитителят на мълнии" - Рик Риърдън - Х глава
За VI клас:
1. "Под игото" - Иван Вазов.
2. "Косачи" - Елин Пелин.
3. "Серафим" - Йордан Йовков.
4. "История славянобългарска" - П. Хилендарски.
5. "Приказка без край" - Михаел Енде.
6. "Щастливият принц" - Оскар Уайлд.
7. "Малкият принц" - А.С. Екзюпери.
8. "Принцът и просякът" - Марк Твен.
9. "Автобиография" - Бранислав Нушич.
10. "Славеят на китайския император" - Х.Кр. Андерсен.
За VII клас:
1. „На прощаване” – Христо Ботев
2. „Немили-недраги” (I, II, III, V, X глава, епилогът) – Иван Вазов
3. „Една българка” – Иван Вазов
4. „Опълченците на Шипка” – Иван Вазов
5. „Българският език” – Иван Вазов
6. Из „До Чикаго и назад” (Ниагара!...) – Алеко Константинов
7. Из „Бай Ганьо” („На гости у Иречека”) – Алеко Константинов
8. „Неразделни” – Пенчо Славейков
9. „Заточеници” – Пейо Яворов
10. „По жътва” – Елин Пелин
11. „По жицата” – Йордан Йовков
За VIII клас:
1. "Тихият пролетен дъжд" - Николай Лилиев.
2. "Скрити вопли" - Димчо Дебелянов.
3. "Зимни вечери" - Христо Смирненски.
4. "Дамата с рентгеновите очи" - Светослав Минков.
5. "Потомка" - Елисавета Багряна.
6. "Песен за човека" - Никола Вапцаров.
7. "Крадецът на праскови" - Емилиян Станев.
8. "Жена" - Блага Димитрова.
9. "Дервишово семе" - Николай Хайтов.
10. "Преди да се родя..." - Ивайло Петров.
11. "Японският филм" - Валери Петров.
12. "В един есенен ден по шосето" - Павел Вежинов.
13. "Нежната спирала" - Йордан Радичков.
За IX клас:
1. Омир – „Илиада“.
2. Софокъл – „Едип цар“ и „Антигона“
3. Еврипид – „Електра“.
4. Библията - Стар завет, Нов завет.
5. Артуров цикъл - рицарски романи.
6. Пространно житие на Кирил.
7. „Проглас към евангелието“
8. Константин Преславски - "Азбучна молитва".
9. Черноризец Храбър – „За буквите“.
10. Йоан Екзарх – из „Шестоднев“.
11. Презвитер Козма – „Беседа против богомилите“.
12. „Ходене на Богородица по мъките“.
За Х клас:
1. Джовани Бокачо – „Декамерон”
2. Мигел де Сервантес – „Дон Кихот”
3. Даниел Дефо – „Робинзон Крузо”
4. Александър Дюма – „Граф Монте Кристо”
5. Виктор Юго – „Парижката света Богородица”
6. Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио”
7. Ги дьо Мопасан – „Бел ами”
8. Молиер – „Тартюф”
9. Уилям Шекспир – „Хамлет”
10. Пол Верлен – лирика
11.Артюр Рембо – лирика
12.Гогол – „Шинел”
13. Паисий Хилендарси – „История славянобъргарска”
14. Петко Р. Славейков – „Изворът на Белоногата”
15. Любен Каравелов – „Българи от старо време”
16. Добри Войников – „Криворазбраната цивилизация”
За ХI клас:
1.1. Христо Ботев
Лирика: „Майце си“, „Към брата си“, „Делба“, „До моето първо либе“, „Елегия“, „Борба“,
„Моята молитва“, „Хайдути“, „На прощаване“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“
Публицистика: „Политическа зима“, „Смешен плач“
1.2. Иван Вазов - Лирика: „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“
2. Българската литература от Освобождението до края на XIX в.
2.1. Иван Вазов - Лирика: „Епопея на забравените“, „Практическият человек“, „Средство да нямаш врагове“, „Двайсетий век“, „Линее нашто поколенье“, „Сливница“, „При Рилския манастир“, „Към природата“, „Елате ни вижте“
Проза: „Чичовци“, „Под игото“, „Дядо Йоцо гледа“, „Пейзаж“, „Тъмен герой“, „Кандидат за
хамама“
2.2. Алеко Константинов - Фейлетони: „Страст“, „Честита Нова година“, „По изборите в Свищов“, „Сеятели на рабски чувства“, „Разни хора, разни идеали“. „Бай Ганю“
3.1. Пенчо Славейков - „Олафван Гелдерн“, „Епически песни“, „Псалом на поета“, „Сън за щастие“
3.2. Пейо Яворов - Лирика: „На нивата“, „Заточеници“, „Арменци“, „Хайдушки песни“, „Ще бъдеш в бяло“, Две хубави очи“, „Стон“, „Калиопа“, „Сенки“, „Песен на песента ми“, „Градушка“, „Нощ“, „Песента на човека“, „Към върха“, „Маска“, „Две души“
Драма: „В полите на Витоша“
4. Духовни и социални аспекти на общностното живеене, отразени в литературата
4.1. Елин Пелин - Разкази: „Ветрената мелница“, „Мечтатели“, „Косачи“, „Край воденицата“, „Задушница“, „На оня свят“, „Андрешко“, „Престъпление“, „Напаст божия“
Повести: „Гераците“
Сборник разкази „Под манастирската лоза“
5. Символизъм
5.1. Лирика – поет по избор
5.2. Димчо Дебелянов – „Пловдив“, „Станси“, „Черна песен“, „Спи градът“, „Да се завърнеш...“, „Помниш ли, помниш ли...“, „Аз искам да те помня все така“, „Гора“, „Миг“,
„Един убит“, „Сиротна песен“, „Тиха победа“, „Прииждат, връщат се"
За XII клас:
ЗП
1. Българската литература между двете световни войни
1.1. Христо Смирненски - „Да бъде ден!“
1.2. Гео Милев - „Септември“
1.3. Атанас Далчев – лирика
1.4. Елисавета Багряна – лирика „Вечната и святата“
1.5. Йордан Йовков - проза - „Вечери в Антимовския хан“, „Песента на колелетата“, „Женско сърце“, „Старопланински легенди“
1.6. Никола Вапцаров – лирика
2. Българската литература след Втората световна война
2.1. Димитър Димов - „Тютюн“
2.2. Димитър Талев - „Железният светилник“
2.3. Емилиян Станев, „Антихрист“ или Генчо Стоев, „Цената на златото“ – по избор
ПП
1. Българската литература между двете световни войни
1.1. Христо Смирненски - „Децата на града“, „Зимни вечери“, „Да бъде ден!“, „На гости у дявола“, „Босоногите деца“
1.2. Светослав Минков – разкази
1.3. Гео Милев - „Фрагментът“, „Небето“, „Ад“, „Иконите спят“, „И свет во тме светится“
1.4. Никола Фурнаджиев „Пролетен вятър“
1.5. Асен Разцветников -„Жертвени клади“
1.6. Антон Страшимиров - „Хоро“, „Вампир“
Атанас Далчев – лирика, „Фрагменти“
Елисавета Багряна – лирика „Сърце човешко“, „Звезда на моряка“
1.7. Йордан Йовков - Военна проза - „Ако можеха да говорят“
1.8. Георги Караславов - „Снаха“
1.10. Никола Вапцаров - „Моторни песни“
2. Българската литература след Втората световна война
2.1. Димитър Димов - „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ (роман по избор)
2.2. Димитър Талев - „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“
3. Съвременна българска поезия – автор по избор и/или обзор
4. Съвременна българска проза – автор по избор и/или обзор
5. Съвременна българска драма – автор по избор и/или обзор
Свързани материали
Входно равнище по литература за 7. клас – тест с 20 задачи и отговори: жанрове, автори, герои, мотиви, литературни понятия и художествени средства
Един тест, който минава през целия списък с творби от предходната година – и то за двадесет задачи. Точно това се иска от входното равнище: бърза, но широка проверка, която показва какво е останало и откъде трябва да започне преговорът. Отговорите са изведени накрая. Обхватът е разнообразен и умишлено не се задържа върху една творба. Проверяват се произведения от българската и от световната литература, в проза и в стихове, което налага ученикът да превключва между различни текстове и автори. Първата група задачи е жанрова. Иска се да се определи към кой жанр принадлежи конкретна творба и, обратно, сред няколко заглавия да се посочи стихотворението или разказът. Тези задачи са лесни само на пръв поглед – бъркането на разказ с повест и с приказка е обичайно. Следва блок за авторите и творбите. Освен класическото свързване на заглавие с автор, е включена и задача за родните места на четирима български писатели – рядко срещана и полезна за общата култура. Отделен въпрос проверява кое име не е литературен псевдоним. Обособена част е посветена на героите. Две задачи изискват свързване: героите с творбите, в които се срещат, и качествата с героя, който ги притежава. Тези задачи с два стълба се решават по-бавно и отсяват онези, които помнят имена, но не и характери. Няколко въпроса работят направо с текст. Единият дава по-дълъг откъс и изисква да се разпознае произведението, друг цитира стихове и пита за техния автор, а трети описва учебна ситуация от позната творба и изисква тя да бъде разпозната по описанието. Подредбата на задачите редува лесно и трудно, а типовете се сменят – избор от четири възможности, свързване с два стълба и разпознаване по откъс, – което поддържа вниманието и не позволява решаване по инерция. Отделно място заемат задачите върху литературните понятия. Проверяват се художественият похват в конкретно изречение, значението на повтарящ се предметен детайл в един от разказите, видовете характеристика на литературен герой и функциите на пейзажа в художествен текст. Последните две са формулирани обратно – търси се невярното твърдение, което изисква точно познаване на определенията. Включена е и задача за водещия мотив в една от творбите, с която се проверява дали текстът е разбран, а не само прочетен. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая, включително разписаните съответствия при задачите за свързване, което прави проверката бърза и безспорна. Неверните варианти са подбрани от съседни творби и близки понятия, а не произволно, така че грешката винаги показва къде точно е пропускът. На учителя тестът дава готов инструмент за начало на учебната година – с широк обхват, с ясна структура и с осигурени отговори. Резултатът показва не обща оценка, а кои творби и кои понятия са забравени. На ученика материалът е удобна самопроверка преди първите часове: за няколко минути става ясно кои произведения са останали в паметта, кои герои се бъркат и кои литературни понятия трябва да се преговорят.
Тест за входно равнище по литература за 7. клас – 24 задачи с отговори: автори и биографични факти, разпознаване на откъси, герои, теми и мотиви, разказ от първо лице, хумористични произведения
Началото на учебната година опира до един въпрос: какво е останало от миналата. Този тест го изяснява за един учебен час – 24 задачи, които обхождат целия литературен материал от предходната година и показват точно къде стои всеки ученик, преди да започне новото съдържание. Обхватът е широк и балансиран. Проверява се познаването на творби от Любен Каравелов, Иван Вазов, Христо Смирненски, Веселин Ханчев, Елин Пелин и Йордан Йовков, както и на преводната класика – Марк Твен, Бранислав Нушич, Антоан дьо Сент-Екзюпери и Джералд Даръл. Включени са „Хубава си, моя горо“, „Отечество любезно“, „Художник“, „Братчетата на Гаврош“, „Косачи“, „Серафим“, главите „Представлението“ и „Радини вълнения“ от „Под игото“, „Принцът и просякът“, „Автобиография“, „Малкият принц“ и „Моето семейство и други животни“. Типовете задачи се редуват така, че вниманието да не отслабва. Тестът започва със задачи за съответствие, в които автори се свързват с факти за тях, продължава със задачи с избираем отговор върху сюжет, герои, място на действието и начин на изграждане на текста, залага и на обърнатата логика на въпросите за невярно твърдение, която не позволява отговор наизуст. Отделно място имат задачите с кратък свободен отговор и допълването на започнати твърдения, а последната изисква ученикът сам да подбере и назове произведения по зададен признак. Проверяваните умения не се изчерпват с фактологията. Освен биографични знания и разпознаване на творба по откъс се търсят съпоставка между две стихотворения, разчитане на характеристика на герой, ориентиране в теми и мотиви и владеене на основни литературни понятия – разказ от първо лице, портретна характеристика, диалог, природна картина, хумористично произведение. Накрая са дадени пълните отговори на всички задачи, включително на отворените. Проверката отнема минути, а резултатът се превръща веднага в ясна картина на пропуските – по автори, по творби и по типове умения. За учителя това е готов инструмент за входно ниво: разпечатва се и се работи веднага, без предварителна подготовка, дава съпоставими резултати за целия клас и подсказва кои теми се нуждаят от преговор още в първите седмици. Върши работа и като контролна проверка след преговорен блок, и като бърза диагностика при нов клас. За ученика е сигурен начин да провери сам себе си – без стрес, с възможност да се самооцени по приложените отговори, да види кои творби е забравил и към какво да се върне. Подходящ е за домашна подготовка, за преговор преди изпитване и за спокоен старт в новата учебна година, а прегледната му форма позволява да бъде решен повторно след време за проверка на напредъка.
Тест за входно равнище по литература – 12. клас: 22 задачи с отговори – светилникът, стълбата и ковчегът в карта на литературната памет
Входното равнище по литература за 12. клас е разработено като цялостна диагностична проверка на знанията, натрупани в предходните етапи на обучение, и обхваща широк кръг от произведения, автори, жанрове, образи, конфликти и литературни понятия. Тестът съдържа 22 задачи, чрез които може бързо и ясно да се установи доколко учениците разпознават изучавани творби, свързват правилно автор и произведение, определят жанрове, откриват художествени средства и се ориентират в основни теми, мотиви и проблеми. Първата част е изградена предимно от задачи с избираем отговор. В тях са включени произведения на Иван Вазов, Христо Ботев, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Димитър Талев, Йордан Радичков и Станислав Стратиев. Сред текстовете, върху които се проверяват знанията, са „Железният светилник“, „Паисий“, „История“, „Ноев ковчег“, „Бай Ганьо журналист“, „Балкански синдром“, „Андрешко“, „Борба“, „Приказка за стълбата“, „До моето първо либе“, „Новото гробище над Сливница“, „Спи езерото“, „Крадецът на праскови“ и „Градушка“. Задачите са разнообразни по тип и насоченост. Част от тях проверяват жанровата принадлежност на творбите, други изискват разпознаване на автор, герой или произведение, а трети поставят акцент върху характерни опозиции, конфликти, мотиви, творческа история, библейски образи и фантастични елементи. Включени са и въпроси за правилно и неправилно формулирани твърдения, което позволява да се проследи не само паметта за факти, но и точността на литературното четене. Самостоятелен акцент е поставен върху художествените средства и върху способността на ученика да разпознава конкретен изразен похват в цитат. Последната задача изисква кратък свободен отговор върху финала на „Градушка“ от Пейо Яворов и проверява умението да се тълкува художествен образ и да се формулира смислово обобщение в няколко изречения. Към всички задачи е приложен ключ с верните отговори, а за последната задача е предложен примерен разширен отговор. Това превръща разработката в удобен инструмент както за бърза проверка и оценяване, така и за самостоятелна работа и самооценка. За учителя тестът може да послужи като готов вариант за входно равнище в началото на 12. клас, за установяване на пропуски, планиране на преговор и насочване на последващата работа. За ученика той е практична възможност да провери кои знания са устойчиви и кои теми изискват допълнително припомняне. Подходящ е и за самостоятелна подготовка, преговор преди изпитване и систематизиране на знанията по литература чрез съчетание от кратки тестови задачи и задача за интерпретация.
Тест за входно равнище по български език и литература за 10. клас – езикови норми, западноевропейска и българска литература в 25 задачи с отговори
Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с двадесет и пет задачи. Материалът обхваща изученото през деветата година и позволява още в началото на новата учебна година да се установи с какви знания идва класът. Езиковата част заема първите десет задачи. Проверява се правописът на чужди по произход думи, удвояването на съгласни, изписването на думи с трудни съчетания, употребата на главни и малки букви при имена на литературни герои, членуването и бройната форма. Включени са и две лексикални задачи – за антоними и за синоними, при които сред вариантите е поставена дума, близка по звучене, но с различно значение. Пунктуационната част засяга подчинени изречения с различни съюзни връзки. Литературната част обхваща два големи дяла едновременно. Първият е западноевропейската литература: проверяват се авторството на изучени романи, творбата, останала незавършена, характеристиките на литературните направления, героите в романа в стихове и особеностите на сатиричното пътешествие. Отделна задача изисква да се разпознае направление по описание на неговите белези. Вторият дял обхваща българската литература – жанрът на едно от изучените стихотворения, сведенията за първото възрожденско историческо съчинение, мотивите в едно от Ботевите стихотворения, изразното средство в приведени стихове и творбата с изповеден характер. Две таблични задачи съотнасят културните движения с техните представители и авторите с произведенията им. Поставени в различни части на теста, те позволяват да се провери едновременно ориентирането в епохите и в конкретните заглавия. Задачата с описанието на направлението заслужава отделна дума. Вместо да пита за название, тя привежда цял абзац с белезите на епохата – времето на възникване, отношението към чувството и разума, типа герой – и изисква да се разпознае за кое движение става дума. Такъв формат е по-труден от обичайния, защото налага да се съпоставят няколко признака едновременно. Ценно е и съчетаването на двата литературни дяла в един тест. Обикновено те се проверяват поотделно, а тук стоят един до друг и позволяват да се види дали ученикът различава европейските направления от развитието на българската литература през същия период. Съотношението между двата предмета е приблизително равно, а всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки широкия обхват. Няколко от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя характеристика не се отнася до героинята, кой мотив не се среща, коя дума не е синоним. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от двете таблични задачи, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с един учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.
Тест за входно равнище по български език и литература – 12. клас: 30 задачи с отговори и пояснения за езикова и литературна подготовка
Входното равнище по български език и литература за 12. клас е оформено като цялостен диагностичен тест с 30 задачи, който дава бърза и надеждна картина на знанията, натрупани до началото на последната гимназиална година. Материалът е особено подходящ за учители, които търсят готов инструмент за първа проверка в началото на учебната година, както и за зрелостници, които искат още от старта да установят кои езикови и литературни теми владеят уверено и къде е необходим допълнителен преговор. Тестът започва с работа върху текст на проф. д-р Стефан Брезински. Първите задачи проверяват четене с разбиране, разпознаване на тема, предназначение и тип текст, както и умението да се извлича точна информация от езиков материал. Това начало създава естествен преход към езиковия блок, в който са включени задачи за лексикални отношения, правопис, граматична правилност, пунктуация, нормативна употреба и смислов подбор на думи. След езиковата част материалът преминава към литературата и предлага широк обобщителен преговор върху автори, произведения, направления, жанрове, мотиви, проблеми и художествени особености. Включени са Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров и произведения като „Новото гробище над Сливница“, „Градушка“, „Железният светилник“, „Бай Ганьо“, „При Рилския манастир“ и други изучавани текстове. Така един тест обхваща разнообразни литературни опори, без да се превръща в механично изброяване на автори и заглавия. Задачите са предимно с избираем отговор, което позволява лесно администриране и бърза проверка. Въпросите са подредени така, че да преминават от работа с конкретен текст и езикова норма към по-широки литературноисторически и интерпретативни знания. Това прави материала удобен както за 40–45-минутен диагностичен час, така и за самостоятелна подготовка у дома. Силно практическо предимство е приложеният отговорник с кратки пояснения към всички 30 задачи. Учителят получава готова база не само за оценяване, но и за последващ анализ на грешките и планиране на преговора. Ученикът може да използва поясненията за самопроверка и да проследи логиката зад верния избор, вместо просто да сверява букви. Материалът е подходящ за входно ниво, начален преговор, подготовка за контролна работа и ранна ориентация към изискванията на ДЗИ. Комбинацията от четене с разбиране, езикови задачи и литературен блок превръща теста в готов ресурс за цялостна проверка на базовата подготовка по БЕЛ в 12. клас.
Изходно равнище по български език и литература за 6. клас – тест с 30 задачи и обяснени отговори: местоимения, глаголни форми, синтаксис и творби от учебната година
Половината тест проверява какво знае ученикът за езика, другата половина – какво е останало от прочетеното. Точно това е смисълът на изходното равнище: една обща картина в края на годината, без да се налага да се дават две отделни работи. Тридесет задачи с изборен отговор, всяка с обяснение накрая. Езиковата половина започва с местоименията и им отделя най-много място. Пет последователни задачи преминават през отделните видове, като едните изискват разпознаване на думата сама по себе си, а другите – в изречение. Така веднага се вижда дали понятието е усвоено, или просто е запомнено като списък. Следват глаголните времена и неличните глаголни форми. Проверени са по-трудните за разграничаване времена и трите форми, които учениците бъркат най-често, като вариантите за отговор при тях са образувани от един и същ глагол – похват, който не позволява отгатване по външния вид на думата. Синтаксисът е представен с разпознаване на сложно съчинено изречение, а към него са добавени задачи за съюза и за междуметието. Правописът е застъпен с проверка на често изпитвано явление. Езиковата част завършва с два въпроса за текста: какво съдържа научното изложение и каква е структурата на отговора на научен въпрос – пряка подготовка за писмените задачи в следващите класове. Литературната половина обхожда творбите от учебната година – „Хубава си, моя горо“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, „Косачи“, „Художник“, „Под игото“ с главата „Радини вълнения“, „Серафим“, „Малкият принц“ и „Братчетата на Гаврош“. Въпросите тук не се ограничават до авторство. Освен кой е написал коя творба, се проверяват жанрът, преобладаващото чувство, какво се възпява в дадено стихотворение, какво тревожи една от героините и какво е основното послание. Включени са и въпроси за символиката, както и задача, при която сред четирима герои трябва да се посочи онзи, който не принадлежи на посочената творба – проверка, която веднага улавя обърканите произведения. Подредбата е удобна за разчитане на резултата: двете половини са ясно разделени, а вътре в тях задачите вървят по теми, така че по грешките веднага личи къде е пропускът. Обясненията към отговорите са кратки и по същество: при езиковите задачи назовават правилото, а при литературните дават по едно изречение тълкуване. Прочетени наведнъж, те правят преговора на цялата година въпрос на няколко минути. Неверните варианти са подбрани от близки понятия и от съседни творби, а не произволно, така че всяка сгрешена задача сочи конкретно недоразумение. За учителя: готово изходно ниво с двоен обхват – спестява съставянето на две отделни работи, а бързата проверка позволява оценката да се формира в рамките на часа. За ученика: ясна картина преди края на годината – кои граматични понятия се бъркат и кои творби вече са се изтрили от паметта.