Лекции по Микропроцесорна техника (МПТ)

Комплект, в който въпросите и отговорите вървят заедно – и то не поотделно, а по билети. Купувачът получава точно това, което ще му бъде дадено на изпита. Именно тази съгласуваност прави материала стойностен. Първо се вижда пълният списък с билети, а после и разработките към повечето от тях. Архивът съдържа шестнадесет файла върху микропроцесорна техника. Първият е списъкът с всичките осемнадесет билета, събран на шест страници. Всеки билет е с по седем въпроса и завършва с указание за оценяването – колко точки носи верен отговор и къде минават границите между оценките. Тази подробност се среща рядко и позволява да се прецени предварително колко трябва да се знае. Останалите петнадесет файла са решените билети. Обемът им е сериозен – от около четири хиляди до над осемнадесет хиляди знака всеки, а общо надхвърля сто и петдесет хиляди. Всеки файл следва въпросите от съответния билет поред и ги разработва самостоятелно. Изложението е конспектно и удобно за преговор: подзаглавия, изброявания с тирета, отделни точки за всяко поколение или режим на работа, без излишни обяснения. Обхватът е широк. Разгледани са степените на интеграция и поколенията интегрални схеми, устройството на микропроцесорната система, шините, видовете памети с техните запомнящи клетки, режимите на работа, начините за програмиране и изтриване. Отделно място заемат разработките за конкретния микроконтролер – неговата структура, прекъсванията, портовете, аналоговият интерфейс, таймерната система, енергоспестяващите режими и няколко вида сериен обмен. Особено ценни са частите за паметите. При тях освен блоковата схема е дадено и историческото развитие по поколения, с посочени технологии, обем на чиповете и имена на фирмите, въвели съответното решение. Материалът съдържа и над четиридесет изображения общо – блокови схеми, структури на запомнящи клетки и диаграми, разпределени неравномерно в отделните файлове. Липсват разработките по три от билетите, тоест комплектът обхваща петнадесет от осемнадесетте. Останалите три обаче се покриват частично, защото част от въпросите се повтарят в различни билети. Преподавателят получава готов набор от изпитни билети със скала за оценяване, а решенията служат за мерило при проверка. Студентът разполага с почти целия конспект в решен вид – удобно за подготовка в последните дни, когато времето не стига за четене на лекции. Всеки файл се преговаря самостоятелно, а подредбата по билети позволява да се тръгне направо от онзи, който предстои.

Готова курсова задача, при която програмата анализира друга програма. Тя чете чужд изходен код и преброява колко коментара и колко оператора съдържа той. Именно тази необичайна постановка отличава материала. Обичайните упражнения работят с числа или с текст; тук предмет на обработка е самият език за програмиране. Материалът обхваща единадесет страници и съдържа условието и пълния изходен код. Условието изисква четири различни режима на работа, изброени изрично. Те се получават от съчетаването на два избора — откъде се чете и къде се извежда резултатът. Поставено е и допълнително изискване решението да бъде разделено на отделни функции. Именно това разделяне е основното достойнство на решението. Обявени са седем функции, всяка с точно определена задача, а главната програма съдържа само едно извикване. Средището е функцията за разпознаване. Тя получава един ред и проверява за наличие на десетки различни знаци и съчетания — от четирите основни аритметични действия до съставните присвоявания и логическите връзки. Особено внимателна е обработката на случаите, при които един и същи знак може да означава различни неща. Предвидено е разграничаването между деление и начало на коментар, между присвояване и сравнение, между събиране и увеличаване с единица. Отделна функция извежда двата резултата, а четири други изпълняват по един от режимите. Особено полезна е проверката на името на файла. Програмата не приема каквото и да е име, а изисква то да завършва с определено разширение, като задава въпроса отново, докато условието не бъде изпълнено. Менюто е оформено с рамка от знаци и изброява пет възможности, включително изход от програмата. Четенето от файл е организирано по редове, както изисква условието, а при въвеждане от клавиатурата е предвиден начин за указване на края. Кодът е обявен изцяло преди определенията на функциите, което позволява те да се извикват в произволен ред. Преподавателят получава готова курсова работа, годна за мерило при проверка, а отделните функции вършат работа и поединично като задачи в час. Студентът получава завършено решение с ясно разделение на подзадачи — образец за това как се строи по-голяма програма, а не отделно упражнение.

Един текст се държи заедно не от темата си, а от нишките, които минават през него – повторените названия, заместващите местоимения, подразбраните подлози. Настоящият тест по български език проверява дали ученикът вижда тези нишки и умее да ги назове. Материалът е оформен като цялостен изпитен вариант с 20 задачи. В началото е поместен кратък информативен текст, изграден така, че в него ясно да личат различните начини за назоваване на един и същ предмет. Към него е отнесен първи блок от пет задачи с избираем отговор, които изискват откриване на основния предмет на изложението, разпознаване на първото му назоваване, откриване на контекстовия синоним, проследяване на референцията при местоимение и определяне на подразбрания подлог. Този блок работи изцяло върху конкретния текст и приучава към внимателно четене. Втората група затворени задачи проверява теоретичната основа. Обхванати са понятията номинативна верига, тематична мрежа, ключови думи и микротекст, типичната последователност на назоваванията, както и разграничаването на лексикалните, морфологичните и синтактичните средства за свързаност. Отделни задачи са насочени към условията, при които възниква двусмислие при употреба на местоимение, към ролята на степенуването за тематичното свързване, към употребата на глаголните времена в описателен текст и към функцията на противопоставителния съюз. Финалната част е практическа и включва три задачи с отворен отговор с място за писане. Първата изисква съставяне на номинативната верига на основния предмет с посочване на вида на всяко назоваване. Втората насочва към извеждане на тематичната мрежа и определяне на предметната област, към която принадлежат подбраните думи. Третата е преработваща – изисква замяна на местоименията с явни назовавания или синтактични синоними и посочване на използваните средства за свързаност. Тестът завършва с ключ с верни отговори и кратки обяснения към всяка затворена задача, както и с примерни решения на отворените въпроси, включително два варианта за преработката в последната задача. За учителя това е готов инструмент за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за обобщителен урок върху свързаността на текста – може да се приложи изцяло или на отделни блокове. За ученика тестът е удобен начин за самостоятелна подготовка, а практическите задачи развиват умения, пряко приложими при писане на собствени текстове и при редактиране. Формулировките са ясни, а обемът позволява тестът да се проведе в рамките на един учебен час.

Свързаността на текста е от онези умения, които се забелязват само когато липсват. Този тест по български език ги прави видими – като поставя ученика пред кратък делови текст и го кара да проследи през какви форми минава едно и също понятие в него. Изпитният вариант съдържа 20 задачи и започва с текст от административно-архивна област. Върху него са построени първите пет задачи с избираем отговор: коя е темата, която държи изложението заедно; по какъв начин тя е въведена още в първото изречение; кой израз по-нататък я замества, без да я повтаря; към кое точно понятие препраща едно местоимение при два възможни кандидата; и кой действащ субект е подразбран там, където изречението започва направо с глагол. Оттам проверката преминава към теорията. Втората група въпроси изисква разпознаване на понятията номинативна верига, тематична мрежа, ключови думи, микротекст и микротема, както и умение да се подреди обичайният ред, по който предметът се назовава в развиващия се текст. Три последователни задачи разграничават трите равнища на свързаност – лексикално, морфологично и синтактично, като всяка изисква разпознаване на съответната група средства. Следват въпроси за причината, поради която едно местоимение може да породи двусмислие, за свързващата функция на превъзходната степен, за избора на глаголно време в информативно описание и за смисловото отношение, което внася противопоставителният съюз. Последните три задачи са с място за писане и изискват самостоятелна работа върху текста: изписване на веригата от назовавания с определяне на вида на всяко, подбор на шест до осем думи от една предметна област с посочване коя е тя, и редактиране на конкретно изречение така, че местоимението в него да отпадне, придружено с обяснение какви средства са използвани. Приложен е ключ с отговорите и кратки обяснения към всяка затворена задача, примерни решения на трите практически задачи и два готови варианта за редактираното изречение. Учителят може да използва теста за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или като част от урок върху текста и неговата свързаност, включително само отделни блокове от него. За ученика той е начин да провери дали разбира теорията на практика – върху конкретен текст, а не върху определения. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Да разбереш как е устроен един текст, значи да проследиш какво се повтаря в него, без да се повтаря буквално. Този тест по български език поставя ученика пред кратък научно-информативен откъс и изисква от него точно това – да види как една и съща реалия се появява отново и отново под различни имена. Изпитният вариант обхваща 20 задачи. Началните пет са обвързани изцяло с приложения откъс и вървят по логиката на неговия анализ: кое понятие е носещо за изложението, с какво средство е въведено то в първото изречение, кой израз по-нататък го замества описателно, към какво препраща едно кратко местоимение и кой действащ субект стои зад глагол без изразен подлог. Верният отговор при всяка от тях се доказва от самия текст, а не от общи представи. Следващата група задачи проверява терминологичната подготовка. От ученика се иска да определи какво обхваща веригата от названия на един предмет, какво представлява подборът от думи, свързани с обща предметна област, кои единици от текста са ключови, как се съотнасят микротекстът и микротемата и в какъв ред обикновено се появяват назоваванията при разгръщането на изложението. Три задачи изискват разграничаване на средствата за свързаност по езикови равнища, а още четири засягат условията за поява на неяснота при местоимение, свързващата функция на превъзходната степен, водещото глаголно време в описателен текст и смисловото отношение при употреба на противопоставителен съюз. Заключителните три задачи са с място за писане и изискват самостоятелна работа. Първата – изписване на веригата от названия с определяне вида на всяко. Втората – подбор на думи от една предметна област и посочване коя е тя. Третата – редактиране на конкретно изречение така, че местоимението да отпадне, с обосновка на приложените средства. Приложени са отговорите с кратки обяснения към всяка затворена задача, примерни решения на трите практически задачи и два варианта за редактираното изречение. Учителят разполага с готов материал за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за урок върху свързаността на текста, приложим и на отделни части. За ученика тестът е проверка дали теорията му работи върху непознат текст. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Кратък конспектен въпрос, чиято сърцевина е един алгоритъм. Той е разписан в шест стъпки, но повечето от тях се разклоняват на подстъпки — и на места разклоненията стигат до четвърто равнище. Именно тази многостепенна подредба прави материала практичен. Той не разказва как се проектира, а изброява какво се прави и в какъв ред, така че може да се следва като указание. Темата е проектирането на техническо изделие и е събрана на две страници. Началото изброява четирите основни задачи, които се решават при проектиране, и веднага след това четирите съществуващи метода, всеки назован поименно. Оттам изложението се съсредоточава върху последния от тях, с уточнение за какво е предназначен — за изделие, което се проектира наново, а не се преработва. Средището е самият алгоритъм. Първата стъпка е за формулирането на задачата. Тя минава през три подстъпки, като най-полезна е последната — преформулиране на вече определената задача. Похват, който често се пропуска, а промяната на формулировката отваря нови възможности за решение. Втората стъпка определя основната функция и изходящия поток. Третата е най-разгърнатата и изброява шест различни начина за търсене на решение. Освен обичайните са посочени и обръщането към патентната литература, разглеждането на съществуващи сходни изделия и използването на различните формулировки от първата стъпка. Именно това изброяване е най-ценното в материала. То превръща търсенето на решение от вдъхновение в подредена работа. Петата стъпка е най-дълбоко разклонената. Тя изисква за всеки избран вариант да се извърши разлагане по функции, да се състави таблица с възможните решения, а после за всяка съставна част да се уточнят изискванията към материала, съседните части и връзките помежду им. Финалната стъпка е за работната документация. Изложението е конспектно, с многоравнищни изброявания и с препратки между отделните точки по номер. Използвани са и няколко съкращения, въведени в текста. За преподавателя това е готов кратък урок, а алгоритъмът върши работа и като раздавателен лист при курсова задача. Студентът получава темата в завършен вид. Обемът позволява преговор за минути преди изпит.