Любовна - Никола Вапцаров

    Никола Вапцаров
    Любовна

    Като бетонен блок над нас
    тежи барутната тревога.
    Душите ни ръмжат: — Война!
    В душите кръв, и смут и огън.

    Аз виждам тоя смут дори
    сега в фабричните комини,
    на запад в залеза или
    в небето тъй спокойно синьо.

    И в тези дни, кажи ми ти,
    когато ни притягат в обръч,
    в сърцето, грях ли е, кажи,
    че пазя още кът за обич?

    Кажи ми грях ли е, че пак,
    дори и в този шум фабричен,
    процепен с зъл картечен грак,
    си мисля: — Колко я обичам!…

    Да, вярно, мъничкият свет
    на нашата любов е тесен,
    затуй със поглед, впит напред,
    ти пиша толкоз малка песен.