„Защо се омъжих, Боже мой?“: анализ на седма глава от първа част на „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер
Зареждане на оценките…
Вече посочихме, че за твореца Флобер най-същественото в романа е стилът и едва на второ място истината, т.е. житейското правдоподобие на разказаната история. Известни са оплакванията на писателя за „ужасиите“ на стила, в които долавяме известно преувеличение, но така или иначе Флобер се нарежда сред най-големите майстори на стила във френската художествена проза. Би могло да се твърди дори, че той е най-съвършеният стилист сред големите френски романисти от XIX век.
Този перфекционизъм се отнася не само до самото повествование, но и до композицията на романа. Композицията на една белетристична творба до голяма степен се предопределя и от съдържанието й, но що се отнася до Гюстав Флобер, неговите романи (“Мадам Бовари“, „Възпитание на чувствата“, „Саламбо“ и недовършеният „Бувар и Пекюше“) се отличават със стройна композиция, като обемът им клони към четиристотин страници. В образцовото френско издание на „Гарние-Фламарион“ (1966) текстът на „Мадам Бовари“ е побран в 350 страници, но заедно с необходимия и много добре подбран паратекст цялата книга обема 440 страници.
Романът е композиран в три части, първата от които (според посоченото издание) обема около седемдесет страници, втората – около петдесет, а третата – 130. Макар че темпоритъмът на фразата у Флобер е равномерен като цяло, бихме могли да твърдим, че първата част на романа, която има характер на експозиция (въведение) в сюжета, е с относително по-забавен темпоритъм.
Реликта, т.е. следа от романовия почерк на Балзак, изчезнала в по-сетнешната проза на писателя, е „аз“-повествованието в първата глава от първата част, в която Шарл Бовари е въведен като съученик на разказвача чрез описание на появата на нов ученик в класа, взет веднага на подбив с неугледния си вид. Настроените за смях хлапета, започват да скандират Шарбовари, тъй като смутеният юноша не успява да артикулира ясно името си. От стегнатата експозиция в началните глави от романа, запознаващи читателя с двамината от съпружеската двойка преди да се оженят, става ясно, че Шарл Бовари е посредствен човек. Той е не само физически неугледен, но и интелектуално непълноценен. Авторът неслучайно му избира за поприще професията на фелдшер (от немски през руски език), която в „Български тълковен речник“ е обозначена като „помощник лекар“. Той не е в състояние да отговори и на очакванията на съпругата си за нежна и романтична любов.
Когато се обсъжда трагичната участ на мадам Бовари, младият читател от началото на XXI век трябва да има предвид, че преди около 170 години, когато се развива действието в романа, не само във Франция от времето на Втората империя, но и в почти цяла тогавашна Европа (да не говорим за България, която все още е част от Отоманската империя), социалният статус на жената е твърде нисък. Основният път към социално въздигане в средите от буржоазията е бил бракът, най-често планиран и организиран от родителите независимо от личната воля и желание на девойката. Малко опростено казано, традиционният буржоазен брак е бил своеобразна сделка, поради което щастливите брачни съюзи са били по-скоро изключение, отколкото правило. Бащата Бовари, чието лично име получава и синът Шарл, е бивш военен фелдшер с бурно минало. Що се отнася до Ема, тя е дъщеря на селския фермер Руо, сравнително заможен провинциалист, чието име рядко се среща в първата част на романа. Женитбата на потомци на дребнобуржоазни фамилии е възможна и дори желателна.
Последното изречение от девета глава, с което завършва първата част на романа, гласи: „Когато през март напуснаха Тост, г-жа Бовари бе бременна.“ В седма глава белетристът възсъздава изключително пестеливо еднообразното съществуване на младата съпружеска двойка в селцето Тост, където фелдшерът Шарл Бовари е получил служба. В предходната шеста глава стегнато е представено пребиваването на девойката Ема Руо в католическия пансион, когато у съгряващата хубавица се оформят и избуяват романтичните вкусове и предпочитания под въздействие на прочетени крадешком романи и на мечти за красиво и необикновено бъдеще. Осма глава, описание на прием в имението на маркиз д‘Андервилие в недалечното селище Вобиесар, на който е поканено да присъства, и семейство Бовари, е сред възловите не само в първата част на романа. В замъка на маркиза младата жена открива въплъщение на своите девически мечти от пансиона. Посещението отключва временно спотаената у г-жа Бовари страст към по-различен живот – по-красив, по-възвисен, по-романтичен.
С изключение на първата глава останалите в първата част от романа са твърде кратки, обикновено по пет-шест страници според споменатото френско издание, набрано в шрифт гармонд. Във втората и третата част на романа, когато героинята затъва в своите любовни авантюри, обемът на главите нараства двойно. Монотонното съществуване в селцето Тост, в което младата семейна двойка преживява четири години, е възпроизведено изключително стегнато в по-малко от шест страници във френското издание. След шока от преживяното в замъка във Вобиесар и практическата невъзможност да промени скучното си провинциално битие Ема Бовари изпада в меланхолия или, казано на съвременен език, изпада в депресия и това принуждава съпругът й да си търси нова служба, след което семейството се премества в недалечното градче Йонвил.
Дълбокото разочарование на г-жа Бовари от посредствения й съпруг и от лишеното от вълнения скучно всекидневие е показано през погледа на младата жена. Около 1857 г., когато бива публикуван романа, т.нар. вътрешен монолог още не е въведен в белетристиката, но у Флобер той вече прозира в полупряка реч, повествованието е третолично, но несъмнено визира мисли и преживявания на героинята. Тя мечтае за красиви гледки из непознати кътчета, край заливи, където се долавя аромата на лимонови дръвчета, желае да се облакъти на балкон в швейцарска хижа или в шотлански котидж, но със съпруг край себе си, облечен в чер кадифян костюм с дълги пешове, със сахтиянови ботуши и с островърха шапка. Вместо това вечерите срещу нея стои скучен съпруг, „чието слово бе плоско като уличен тротоар, дефилираха в неизменното си одеяние общоприети мисли, без да събуждат чувство, смях или мечтание.“
Шарл Бовари е доволен от битието си на селски лекар, но възпитаната в католически пансион Ема има по-високи интереси. От един кратък пасаж читателят узнава, че тя рисува акварели върху картон, докато Шарл я наблюдава мълком и прави топчета от трохи хляб. Ема свири и на пиано и понякога толкова бурно, че (иронията на романиста е затаена) прислужникът на местния съдебен пристав застива мълком на недалечното шосе.
В рамките само на една страница Флобер майсторски възкресява традиционните отношения между снаха и свекърва. Майката на Шарл често ги навестява и непрекъснато дава напътствия на младата си снаха. Двете се обръщат една към друга на „майко“ и „дъще“, но в треперещите им гласове е затаен едва сдържан гняв.
От благодарен пациент на съпруга Ема получава като дар малка италианска хрътка на име Джали и с нея тя предприема самотните си разходки из околността. Все по-често по време на тези разходки младата жена си задава мъчителния въпрос: „Защо се омъжих, Боже мой?“ Това е първата, все още едва доловима пукнатина в брака й, предвещаваща събитията от втората и третата част на романа. „Тя се питаше дали не е могло при друго стечение на обстоятелствата да срещне друг мъж и се мъчеше да си представи тези така и неслучили се събития, този различен живот, този съпруг, когото тя не познаваше. Наистина всички едва ли щяха да приличат на този. Той би могъл да бъде хубав, духовит, изискан, привлекателен, каквито несъмнено са били съпрузите на някогашните й другарки от манастира.“
Седма глава завършва с известието, че една сряда към три часа подир обяд съпрузите Бовари заминават със своята бричка за имението на маркиз д‘Андервилие във Вобиесар.
Не е необходимо да повтаряме написаното в общата глава за романа. Това, че действието е ориентирано към началните години на Втората империя (първата половина от 50-те години на XIX в.) и че романът е косвено опровергаване на тогавашното политическо безвремие, не означава, че образът на мадам Бовари е закотвен в строго определена епоха. Психологическият механизъм на боваризма като извечен конфликт между мечти, илюзии и действителност е възпроизведим по всяко време и във всяка среда, макар че при съвременни условия той вероятно би имал друг профил. Свидетелство за устойчивостта на този механизъм е българският игрален филм „Мадам Бовари от Сливен (1991, реж. Емил Цанев), чието заглавие бе неприкрито намигване към интелигентния зрител да очаква български вариант на френската психологическа драма, обезсмъртила навремето почти непознатия дотогава Гюстав Флобер.
Свързани материали
Боваризмът, или животът, прочетен от романите: обширен анализ на „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер
Една провинциална лекарска съпруга чете романи и постепенно започва да иска животът ѝ да прилича на тях. От това несъответствие Гюстав Флобер изгражда книга, заради която го изправят пред съда. Разработката е обширен анализ на „Мадам Бовари“ и започва с историята на създаването на романа: съветът на Луи Буйе, действителният случай с Делфин Дьоламар, работата в Кроасе, публикуването в „Рьовю дьо Пари“ и процесът за оскърбление на обществения морал. Следва разглеждане на композицията и на мястото на творбата сред романите на епохата, със съпоставки със Стендал и Балзак, с внимание към подзаглавието „Провинциални нрави“ и към отношението на Флобер към стила. Същинската част проследява героите един по един: Шарл Бовари като въплъщение на посредствеността, портретът на Ема през реалистичния детайл, манастирското ѝ възпитание и четивата, които оформят представите ѝ за любовта, балът във Вобиесар, преместването в Йонвил, аптекарят Оме като образ на самодоволния буржоа, двете любовни истории с Родолф Буланже и с Леон Дюпюи и постепенното затягане на примката от дългове чрез търговеца Льорьо. Самостоятелни акценти са поставени върху любовното обяснение на фона на селскостопанския събор, върху вечерта в руанската опера, върху фигурата на слепия клетник по пътя и върху епилога на романа. Анализът работи с обилни цитати от текста в превода на Константин Константинов. Финалната част обяснява понятието боваризъм, въведено от Жюл дьо Голтие, и го разглежда в психологически, исторически и социологически план, заедно с прочутите изказвания на самия Флобер за неговата героиня. Разработката е подходяща за подготовка за час и за изпит по литература в 9. клас, за реферат и за писане на съчинение върху романа.
Провинцията срещу мечтата: подробен анализ на романа „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер с акцент върху седма глава
Питането на Ема Бовари „Защо, боже мой, се омъжих?“ стои в сърцевината на този разгърнат анализ на романа на Гюстав Флобер. Разработката проследява творбата в нейната цялост и същевременно отделя самостоятелно внимание на седма глава от първа част, в която героинята прави равносметка на брака си. Началото въвежда историята на самото произведение: как се ражда замисълът, откъде идва реалният случай, вдъхновил сюжета, колко време Флобер работи върху текста и защо романът се озовава в съда още при първата си поява. Следва подробно проследяване на сюжета, от ученическите години на Шарл до съдбата на малката Берта. Отделен раздел е посветен на жанра: обяснено е кои белези определят творбата като роман на социалния реализъм, къде в нея прозират елементи на натурализъм и по какво повествованието на Флобер се различава от това на Балзак. В частта за героите Ема е разгледана не просто като главно действащо лице, а като призма към света на провинцията, а до нея са поставени Шарл, Леон, Родолф и аптекарят Оме. Потърсен е и един неочакван литературен паралел, който обяснява защо прочетените книги предопределят съдбата на героинята. Композицията е представена по части, с уточнение къде стоят завръзката, кулминацията и развръзката, а седма глава е разгледана отделно, със собствената си вътрешна постройка и с разминаването между сюжетно и реално време. Темите обхващат отношението между личността и средата, различните представи за щастие, снизената любов и говорещите предмети: калните ботуши, белият цвят, кутията за шапки. Материалът включва и историческия фон на Франция през втората половина на XIX век, както и раздел „Мозайка“ с екранизациите на романа, писмо на Флобер до Луиз Коле за мъчението да се пише „Бовари“ и откъс от сцената на земеделското изложение. Подходящ е за подготовка за час и за писмени работи, както и за целенасочена работа върху седма глава от първа част.
Кръстопътят на илюзиите и реалността в живота на Ема Бовари. Подробен анализ на седма глава от първа част на романа „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер с въпроси и отговори
Романът е разгледан по всички елементи, а после и през една ключова глава. Началото представя Гюстав Флобер, живял от 1821 до 1880 г., една от най-значимите фигури в европейската литература на XIX век. Следват раздели за произведението, за сюжета, за жанра, за героите, за композицията и за темите. Отделни части свързват литературата с историята и добавят любопитни подробности. Въпросите и задачите изискват да се представи жизненият и творческият път на писателя, да се изложи творческата история на романа, да се обясни чия история той разказва и защо седма глава е ключова, с искане случващото се в нея да бъде пресъздадено подробно. Петнадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което го прави удобен за писмен текст и за подготовка за час. Обяснението защо седма глава е ключова е най-полезната част, защото насочва вниманието към момента, в който всичко в съдбата на героинята се решава. Отговорите са разгърнати и с препратки. Обемът позволява подготовка и за въпрос за автора, и за въпрос за творбата. Всеки раздел е кратко и ясно озаглавен, така че нужното се намира бързо при подготовка за час.
Жената, която очаква от живота роман: „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер, анализ на сюжета, творческата история и образите
Един провинциален брак, няколко прочетени книги и цяла епоха, която не прощава на мечтателите, стоят в основата на този разбор. В началото е разказано как през 1849 г. приятелите на Гюстав Флобер го отклоняват от друг ръкопис и го насочват към действителен случай от местната криминална хроника, както и коя е жената, чиято съдба става основа на романа. Оттук е изведено и важно разграничение: защо Флобер не търси сензацията, а вътрешния свят на героите, и защо действието е разположено именно в провинцията през Втората империя. Следва творческата история на творбата: петте години работа, публикуването на части в „Ревю дьо Пари“, спорът с редакторите за съкращенията, съдебният процес срещу автора през 1857 г. и как скандалът се превръща в успех. Същинската част разглежда композицията и героите. Обяснено е защо романът започва и завършва с живота на Шарл Бовари, как майка му подрежда съдбата му, как се появява Ема в чифлика Берто и защо от самото начало този съюз носи в себе си причината за провала си. Самостоятелен акцент е поставен върху вътрешния свят на Ема: четенето в манастира, представата ѝ за любов и за мъж, разликата между въображаемата сватба и провинциалния празник и как неудовлетвореността постепенно я откъсва не само от съпруга ѝ, но и от самата действителност. Финалната част извежда романа отвъд неговия сюжет, към сблъсъка между илюзиите и реалността. Тълкуванията и обобщенията остават в текста. Разработката е подходяща за подготовка по западноевропейска литература, за характеристика на Ема и Шарл Бовари, за теми върху мечтите и действителността и за въпроси върху творческата история на романа.
Романите, които Ема чете, и животът, който живее: анализ на „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер
Един банален провинциален сюжет, разказан така, че да се превърне в световна литература. Този анализ на „Мадам Бовари“ обяснява как Флобер постига обрата и защо романът е повратна точка в историята на разказването. Началото проследява създаването на книгата: от коя действителна случка тръгва замисълът, какво подсказва подзаглавието „Провинциални нрави“ и кои са петте принципа, върху които Флобер гради романа си, обяснени един по един и противопоставени на романтическата практика преди него. Отделено е място и на съдебния процес срещу автора и издателя, на мотивите на обвинението и на приема, който романът получава след оправдателната присъда. Следва подробно предадено съдържание на историята, от женитбата на Шарл и Ема до нейния край, така че по-нататъшният анализ да стъпва върху конкретни епизоди. Същинската част е разгърната в пет раздела. Първият разглежда сюжета и хуманитарните търсения на времето, включително защо романът въздейства единствено в своята цялост, и се спира отблизо на седма глава от първа част и на онова, което поражда неудовлетвореността на героинята. Вторият изяснява конфликта като сблъсък на ценности и предлага съпоставка с Дон Кихот. Третият представя героите като мяра за човешкото: Шарл, майка му, маркизът, аптекарят Оме, Родолф, Леон и търговецът Льорьо, с обяснение какъв тип от епохата въплъщава всеки от тях. Четвъртият е посветен на образа на света и на повествователната техника: скритият разказвач, съпреживяната реч, ролята на пейзажа и веригата от символични образи на къщата. Петият очертава мястото на романа в културната история, авторите, повлияни от Флобер, и екранизациите. В хода на анализа са разчетени и дребни на пръв поглед детайли, като името на хрътката и фигурата на слепеца, което прави текста удобен източник на аргументи и цитати. Подходящ е за подготовка за изпитване и матура, за интерпретативно съчинение и за всеки, който иска да разбере не само какво се случва в романа, а защо е написан точно по този начин.
Илюзия и действителност в „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер - анализ на VII глава с въпроси и отговори: Ема между романтическата мечта и провинциалния делник
Главата е разгледана през метода на своя автор. Началото представя Гюстав Флобер, роден на 12 декември 1821 г. в Руан, в семейството на прославен лекар хирург. Следват раздели за произведението, за жанра, за сюжета и за героите. Централната част обяснява реализма на Флобер по признаци: изобразяване на героите в социалната им среда с детайли от битовото ежедневие, психологически анализ, естетизиране на тривиалното и грозното, невидимият разказвач и иронизирането на романтическите клишета. Следва раздел за противопоставянето между идеал и действителност, а после и самият анализ на главата. Четиринадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста. Изброяването на признаците дава готова структура за отговор върху художествения метод. Изброяването на признаците на реализма прави метода разпознаваем, а не абстрактен, и позволява те да бъдат потърсени и в други творби от същата епоха. Обемът е голям, а подредбата по признаци улеснява подготовката. Наблюденията върху езика помагат и при търсене на подходящи цитати за собствен текст.