Газеното тенеке като национално изобретение: пълният текст на фейлетона „Миш-маш“ от Алеко Константинов

Топла соба, самун хляб и един заспал патриот: върху тази картина Христо Ботев построява един от най-острите си фейлетони, поместен тук в пълния си текст, без съкращения и без преразказ. В началото стои въпросът дали зората се е довършила, или две нощи са се смесили, и подигравателната идилия на човека, който лежи, мисли и спи, докато над него се стеле дим. Следва сънят, в който светът е кръчма: Бисмарк, Горчаков, Андраши, Мак Махон, лорд Дерби, испанските „братовчеди“ и босфорският пилафчия са наредени един до друг, всеки с по един унищожителен жест. Голямата европейска политика е сведена до кръчмарска сцена, а гладните народи, до посетители на колене. Втората част пренася същия поглед върху българското: портретът на султана вместо икона, ферманът с единадесетте точки на „българското щастие“, паяжината, в която всичко е тихо и мирно, и дългата ирония към цариградските вестници и списания, към „младото поколение“ и към литературните авторитети на времето. Кое издание какво е родило и какво е станало оттогава, читателят открива в самия текст. Финалът се връща към съня и към очакваното равноправно лято, а последната дума остава за самия автор, подписал се с псевдонима си. Текстът е подходящ за четене преди урок върху публицистиката на Ботев, за цитиране в съчинение върху иронията и сатирата му и за подготовка по темата за фейлетона като жанр.

Влажна декемврийска нощ в Браила, пуста улица и едно светещо прозорче на изба, над която стои надпис „Народна кръчма на Знаменосецът“. С тази картина започва пълният текст на повестта, събран тук в седемнадесет глави така, както Вазов я завършва в Пловдив през 1883 година. Публикацията следва оригиналната композиция без съкращения: разговорите на емигрантите в кръчмата на Странджата, портретите на хъшовете с гръмките им прякори, любителското театрално представление, всекидневната борба за залък и подслон, преминаването на замръзналия Дунав и по-нататъшните пътища на героите извън румънските градове. Читателят се среща с цялата галерия образи, които учебниците изучават: Македонски, Странджата, Бръчков, Владиков, Хаджият, Попчето и останалите, чиито съдби Вазов проследява с еднакво внимание към героичното и към унизителното. Запазени са авторовите бележки под линия и препратките към историческите източници, така че текстът може да се чете и като свидетелство за времето. Ранните глави разгръщат бита на емиграцията: спомените за отминалите чети и войводи, спорът кой е истинският родолюбец, надписите по кръчмите и тютюнджийските лавки, гръмките патриотични прякори и заемите, давани на вяра до по-добри времена. Пълният текст е особено полезен, когато е нужен точен цитат: за характеристика на герой, за трансформиращ преразказ, за съчинение върху темата за родината и чужбината или за съпоставка между отделните глави. Всяка глава е обозначена с номер, което прави препращането към конкретен епизод бързо и лесно. Подходящо е и за самостоятелно четене на произведението, за преговор преди класна работа и за работа в час, когато е нужен самият текст на Вазов, а не преразказ или анализ по него.

Цял изпитен вариант, а не сбор от задачи. Най-голямото му предимство се вижда още в ключа: до всеки въпрос стои брой точки. Това означава, че резултатът може да се превърне в оценка веднага, без да измисляте скала. Всичко нужно е приложено. Двата нецялостни текста – научен и нормативен – са в самия вариант. Откъсът от разказа, върху който се работи, също. И цялата поема за финалната задача. Нищо не се търси допълнително, нищо не се разпечатва отделно. Езиковата част е плътна и покрива онова, което се проверява всяка година: правопис в редове от думи и вътре в изречения, главни букви при празници и географски названия, бройна форма, съгласуване, пунктуация при обособени и вметнати части, лексикална грешка и синонимни фразеологични изрази. Литературният блок е особено силен. Освен разпознаване на творба по откъс, тук се пита за проблематика, за жанрови и сюжетни особености, за литературни направления и за творби, при които смисълът се гради върху определен принцип. Задачите изискват система, а не отделни спомени. Работата с двата текста заема цяла част. Проверяват се сферата на общуване, функцията на текста, значението на термин и на съкращение, вярно и невярно твърдение, а най-трудната задача изисква сред осем твърдения да се посочат онези четири, които действително присъстват в прочетеното. След нея идват отворените задачи: обща тема на двата текста, собствена теза в зададен обем и резюме на единия от тях – три различни писмени умения, всяко със свои точки. Езиковата редакция също е застъпена: попълване на пропуски с най-уместната дума, поставяне на правилните форми при членуване, местоимения и учтива форма и поставяне на пропуснатите препинателни знаци в кратък текст. Върху художествения откъс има две задачи, които изискват примери от текста – за доминираща тема и за ирония при съпоставяне на образи. Задачата за свързване всъщност е три в една: герои с автори, герои с творби и заглавия с автори. Финалът предлага избор между интерпретативно съчинение и есе – точно както на изпита. Подредбата повтаря изпитната: първо езиковите задачи, после литературните, след това работата с текстове, редакцията и накрая писането. Ученикът свиква с последователността още преди изпита. Ключът е подробен. Освен верните букви той съдържа попълнените думи и форми, поправения текст с препинателните знаци, разписаните съответствия и примерни отговори за задачите, при които се пише свободно. Общият брой точки позволява вариантът да се използва и като контролна работа, и като пробна матура – с еднакво надежден резултат. За учителя: готов изпитен вариант с вградено оценяване – за пробен изпит, за подготовка на зрелостниците или за диагностика преди последната права. За ученика: реална проба в изпитни условия – с всички текстове под ръка и с ясна представа колко точки носи всяка задача.

Едно българско дюкянче, сбутано в дъното на тъмна уличка сред грамадните палати на света: този образ стои в средата на откъса от „До Чикаго и назад“ и около него е построен целият анализ. Материалът разглежда творбата на Алеко Константинов в шест ясно отделени части. Първата е посветена на автора. Тя проследява живота на Алеко Константинов от Свищов и Габрово през следването в Одеса до съдийската му работа, уволнението, личните загуби, страстта му към пътуванията и туризма, фейлетоните срещу властта и трагичния му край. Изброени са и основните му произведения, както и произходът на псевдонима Щастливец. Втората част представя самото произведение: какъв е поводът за пътуването до Америка, с какво то се различава от предишните пътешествия на автора, как записките първо излизат в списание и как след това се превръщат в книга. Разделът за жанра обяснява какво представлява пътеписът, кое е водещото в него и как маршрутът и размислите на пътуващия определят подредбата на текста. Изброени са и основните обекти на описание в целия пътепис. Най-обширната част е за темите. Разгледано е как стои България сред света, каква е относителността на представите, с които българите мислят за себе си, какво показват експонатите на българското представителство и как реагират чуждите посетители. Обяснено е и къде точно е истинската болка на автора. Разделът за героите разглежда образа на разказвача и неговия път от изумлението до срама, а след това и образите на г-н Айвазиян, на уредника г-н Шопов и на Бай Ганьо, който тук се появява за първи път в творчеството на Алеко Константинов. Последната част е посветена на композицията: движението на текста, двете ретардации и тяхната роля, контрастът между мрак и светлина, стилистичният ефект от умалителните съществителни, реторичните въпроси и възклицания. Материалът е подходящ за подготовка за час, за устно изпитване, за контролна работа и за писане на съчинение или характеристика на герой по откъса.

ЧАСТ 1 Прочетете текста, разгледайте картината и изпълнете задачите от 1. до 16. включително. И ето, че едно от тия кучета се отлъчило от пчелина и съвсем подивяло. Нападнало близката кошара на Еленко Атанасов от с. Костенци. Двете кучета, които излезли насреща му, изпохапани от нападателя, се оттеглили в един ъгъл на кошарата. Овчаря го нямало в кошарата, залисан по работа някъде из къра.

Тест по литература върху разказа „Една българка“ на Иван Вазов с тридесет и четири задачи. Материалът е с изключителен обхват и с висока степен на трудност – подходящ за клас с разширено изучаване или за края на подробен разбор. Тестът започва с приведен литературнокритически текст върху творбата и четири задачи към него. Проверяват се видът на текста, значението на понятие в него, акцентът, който в него отсъства, и вярното твърдение според съдържанието. Този увод е рядко срещан: ученикът работи не с художествен, а с научен текст и се учи да го чете внимателно. Следва задача върху цитирано авторово свидетелство за повода за написването, което свързва творбата с реално пътуване. Основната част следва хода на действието и на местата, в които то се разгръща. Разгледани са многозначността на заглавието, ролята на възклицанието преди началото, мястото на срещата и характерът на пространството, в което тя се случва. Обособена е обемна линия за манастира и за неговия обитател. Няколко задачи разглеждат името на обителта, тълкуването на приведено изречение за нейното състояние, значението на повторението в думите на духовника и причината за втората му отстъпка. Тази група е сред най-стойностните, тъй като изгражда цялостен образ на един второстепенен герой. Отделни въпроси засягат ролята на ретроспекцията, разграничаването на определенията за отделните лица, обозначенията на времето и връзката между героинята и християнските символи на светицата, чието име носи манастирът. Три задачи изискват съотнасяне по образец, при което трябва да се запази отношението между две понятия – формат, който проверява логическо мислене наред с познаването на творбата. Две задачи са езикови и изискват да се открият несъответствия със съвременната книжовна норма в приведени изречения от текста. Финалните две изискват свободен отговор – за художествените средства в кратко изречение и за истинската подбуда зад една реплика на духовника. Двете езикови задачи заслужават отделна дума. Те стъпват върху действителни изречения от творбата и показват, че езикът на автора отразява етап, в който правописните правила още не са установени. Така материалът свързва двата учебни предмета и приучва ученика да чете старинния текст с разбиране, вместо да го поправя наум. Последната задача е и най-стойностната. Тя пита защо духовникът внезапно омеква и произнася привидно съчувствени думи, а отговорът разкрива, че промяната идва след получените пари. Такова наблюдение изисква внимателно четене и променя целия прочит на образа. Разнообразието във вида на задачите е голямо: работа с критически текст, избор между четири варианта, отрицателни формулировки, съотнасяне по образец, езикова редакция и свободен отговор. Отговорите са изнесени накрая, като при част от тях са добавени и кратки пояснения – например защо дадено прозвище не се членува с пълен член или на какво основание почива съотнасянето при задачите по образец. Форматът е готов за разпечатване – приведените текстове са ясно отделени от задачите, а самите задачи са номерирани с разграничени варианти и с място за писане при свободните отговори. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готова проверка от най-високо ниво, а отделни задачи могат да прераснат в разбор. На ученика служи за задълбочен преговор и за подготовка преди съчинение върху творбата.